Решение № 14492 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1824/2012 г.

Решение № 14492 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1824/2012 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу решение № 2062 от 05.12.2011 г., постановено по адм. дело № 2376/2010 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 130 1001644/12.08.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 755/14.10.2010 г. на Директор Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Лилияком" ЕООД допълнително е начислен ДДС в размер на 25 738,36 лв. за данъчен период м. 10. 2009 г. и е отказано правото на данъчен кредит в размер общо на 177,20 лв. по фактури издадени от "НИЕС" ЕООД и "Каскада" ООД, с предмет - извършен транспорт България-Гърция. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АС - Пловдив и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърден РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Лилияком" ЕООД, чрез процесуалните си представители адв. Терзиева и адв. Борисов, оспорват касационната жалба. Молят да бъде оставено в сила решението на АС-Пловдив. Подробни съображения излагат в писмени бележки. Претендират присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: С процесното решение АС- Пловдив е отменил (РА) № 130 1001644/12.08.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 755/14.10.2010 г. на Директор Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Лилияком" ЕООД допълнително е начислен ДДС в размер на 25 738,36 лв. за данъчен период м. 10. 2009 г. и е отказано правото на данъчен кредит в размер общо на 177,20 лв. по фактури издадени от "НИЕС" ЕООД и "Каскада" ООД, с предмет - извършен транспорт България-Гърция. За да постанови този резултат АС е установил следното: През данъчен период - м. октомври 2009 г. дружеството - жалбоподател е декларирало ВОД с получател "ТERZIEVA-VELIKA" Гърция, с VAT EL 146480480 по фактура/инвойс № 2/16.10.2010 г. на стойност 19980евро; по фактура /инвойс № 3/18.10.2009 г. на стойност 25446 евро; по фактура /инвойс № 4/21.10.2009 г. на стойност 6908,44 евро, по фактура/инвойс № 5/21.10.2009 г.; по фактура /инвойс № 6/29.10.2009 г. на стойност 630,14 евро. Безспорно е установено, че жалбоподателят е регистрирано в Р. България за целите на ДДС лице, както и че гръцкото дружество получател по декларираните ВОД е регистрирано за целите на ДДС в Република Гърция. Съдът е очертал предмета на спора, а именно дали е налице предпоставката за признаването на ВОД, досежно транспортирането на процесните стоки от територията на Република България до Гърция. В тази връзка АС е анализирал разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за вътреобщностна доставка и тази на чл. 45 от ППЗДДС. Приет е за неправилен извода на органите по приходите, че непредставянето на заповеди за командировка, документи за изплащане на командировки, фактури за гориво, квитанции за платен паркинг и др. подобни документи, са основание за непризнаване наличието на осъществен транспорт относно процесните доставки за Р. Гърция. Според съда законодателят е предвидил в ППЗДДС документите необходими за доказване транспорта на стоките (транспортен документ /в случая ЧМР/ или писмено потвърждение, в случаи като процесния "транспортен документ") и сред тях не фигурират такива от рода на посочените в РА и потвърдителното решение на Директора на Д"ОУИ" гр. Пловдив. Последните касаят взаимоотношения между шофьора и превозвача и наличието им не е абсолютна предпоставка за доказване на извършването на транспортната услуга. За доказване доставката по всички фактури е надлежно съставена международна товарителница с посочени места на натоварване и разтоварване съответно, налице е фактура за извършване на транспортната услуга, както и надлежно съставен пътен лист. Въз основа на получения отговор на гръцките компетентни органи, съдът е заключил, че дружеството - получател разполага с необходимата база за търговия със стоки от рода на тези предмет на коментираната доставка. Като неоснователна и недоказана е приета сочената от органите по приходите предпоставка за квалификацията - липса на ВОД и неосъществено транспортиране до Р Гърция, с оглед твърдението, че складовото помещение използвано от Терзиева Велика е с площ от 375 кв. сантиметра. По делото като доказателство е приет частен договор за наем на помещение за професионални цели /л. 74/ на гръцки език /неоспорен от органа по приходите/, скрепен с превод на български език, а по отношение на релевантния факт площта на помещението е посочена - 375 кв. м. Налице е позоваване в съдебното решение на делото "Teleos", С- 409/2004 г. С оглед гореизложеното, съдът е приел за установено, че жалбоподателят е осъществил декларираните през процесния период м. 10.2009 г. ВОД, като липсват данни същият да е участвал в данъчна измама, поради което и допълнително начисленият с РА ДДС е незаконосъобразно вменен. С ревизионния акт, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 117,20 лв. по фактури № 212/20.10.2009 г. и № 219/24.10.2009 г., издадени от "Ниес" ЕООД, както и по фактура № 20144/22.10.2009 г., издадена от "Каскада" ООД, с предмет - извършен транспорт от България до Гърция. От събраните по делото доказателства е установено, че доставчиците "НИЕС" ЕООД и "Каскада" ООД притежават международен лиценз, необходим за извършване на превозите, не се оспорва и наличието на необходимия за това товарен автомобил. За доказване извършването на коментираните транспортни услуги са представени заявки за извършване на транспорта, пътни листове и товарителници. От приетото по делото и неоспорено заключение на ССЕ /л. 503-л. 507/ е констатирано, че процесните фактури, издадени от "Ниес" ЕООД, са отразени в Дневника за продажби на превозвача и в СД за същия данъчен период; дължимия данък е начислен по кредита на счетоводната сметка 4532 "начислен данък за продажбите". Фактурата № 20144/22.10.2009 г., издадена от "Каскада" ЕООД е отразена в дневника за продажби на превозвача и в СД за д. п. - м. 10.2009 г. Счетоводствата и на двамата доставчици - превозвачи са водени редовно, а разходите по транспортните услуги са отразени в счетоводството на "Лилияком" ЕООД по дебита на счетоводна сметка 602 "разходи за външни услуги". Данъчната основа и начисления по горепосочените транспортни фактури данък е платен от жалбоподателят в брой и по банков път. При това положение, съдът е обосновал извод за реалност на всяка една от процесните доставки. Решението е правилно, постановено при надлежно установена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон. Правилно е очертан и основният спорен въпрос - налице ли е предпоставката за признаването на ВОД, досежно транспортирането на процесните стоки от територията на Република България до Гърция. Даденият от съда положителен отговор е законосъобразен и се споделя от настоящият касационен състав. В случая безспорно се установява, че дружеството-ответник е представило необходимите документи доказващи наличието на ВОД. Правилно съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, регламентираща ВОД, както и нормата на чл. 45 и съгласно т. 2, б. "а" и "б" ППЗДДС, регламентираща документирането на ВОД. В последната норма законодателят е предвидил алтернативно или транспортен документ или писмено потвърждение от получателя на стоката, че тя е достигнала до него, когато транспорта е извършен от получателя или за негова сметка или транспортен когато транспорта е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. В процесния случай по доставките до "ТERZIEVA-VELIKA" Гърция са налични CMR товарителници, които са подписани от изпращача - доставчика, който е ревизираното дружество, и от превозвача. С полагането на подпис и печат от получателя, което не е задължително съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), според които подписът на получателя не лишава частния документ от доказателствена сила, когато са изпълнени всички останали изисквания на конвенцията, а те са: товарителницата да е изготвена в три оригинални екземпляра и да е подписана от изпращача и от превозвача. Както правилно е посочил в мотивите си административния съд, органите по приходите не са ангажирали доказателства, които да опровергават представените от жалбоподателя и превозвача транспортни документи (ЧМР и пътен лист), респ. доказателства оборващи доказателствената сила на товарителницата по смисъла на чл. 9 от Конвенцията и по специално - получаването на стоките от гръцкото дружество получател. Обстоятелството, че превозвача не е представил достатъчно документи за извършения превоз, като тахографски листове, винетки, разходи за гориво, документи за изплатени командировъчни и др. документи, не означава, че товарителниците не съществуват и че превозът не е осъществен. Този извод не се променя и от представените по делото писма от ОД на МВР Пазарджик относно липсата на данни за преминаване на конкретни дати на товарните автомобили с рег. № РВ2225ХН, с рег. № РА2600АМ, с рег. № РА7172АС и с рег. № EPZ 5494 и това е така, защото в отговора изрично е посочено, че данните са непълни, след като от 01.01.2007 г. българските граждани се проверяват на ГКПП по метода "Анализ на риска". Нещо повече - съдът на ЕС многократно се е произнасял, че при облагането по ДДС единият съконтрагент, който действа добросъвестно, не може да търпи неблагоприятни последици от действия на другия, които не са му били известни и няма как да контролира. Доказателствата по делото обосновават именно такива добросъвестни действия от страна на ответника по касационна жалба, както правилно е приел АС. При така установените факти съдът правилно е приложил относимите материалноправни разпоредби на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Изводите, че стоките са реализирани на територията на страна са необосновани, като не се аргументират от събраните доказателства. В този смисъл са изложените мотиви в Решение на Съда на ЕО от 27.09.2007 г. по дело С- 409/04 Teleos. Същото е по казус, при който доставчикът е декларирал ВОД на стоки, за които в последствие се е оказало, че дори не са изнесени фактически от територията на държавата членка, където са били предадени на превозвача. Клиентът, от чието име е договорен превозът е изпращал на доставчика екземпляр от всяка товарителница, удостоверяваща пристигането на стоката до крайната дестинация. За доставчика не е съществувало съмнение относно съдържанието или автентичността на товарителниците. СЕО решава, че доколкото доставчикът е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го довежда до участие в данъчна измама, действал е добросъвестно и е представил доказателства установяващи на пръв поглед правото му на данъчен кредит, не може да бъде задължен да заплати в последствие ДДС върху тези стоки, дори и когато доказателствата се окажат с невярно съдържание. В конкретния случай жалбоподателят е представил и всички необходими доказателства, които да установят фактическото напускане на стоките от територията на България, като данните отразени в транспортните документи съответстват на събраните по делото и в ревизионното производство доказателства, както и от работилата по делото ССЕ. Настоящата инстанция споделя изводите на административния съд, че са налице доказателства за реалност на процесните услуги, поради което незаконосъобразно не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 117,20 лв. по фактури № 212/20.10.2009 г. и № 219/24.10.2009 г., издадени от "Ниес" ЕООД, както и по фактура № 20144/22.10.2009 г., издадена от "Каскада" ООД. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения. Съобразно изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника също не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като не са представени доказателства за направени разноски за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, VIII отделение,