Решение № 7848 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14451/2009 г.

Решение № 7848 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14451/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството по делото е образувано по две жалби: Частна жалба от СД "Бетонекс - Нешков, Христов и си-е" гр. Плевен, срещу решение № 476/15.09.2009 г., постановено по адм. д. № 694/2007 г. на Административен съд Плевен в частта за присъдените разноски. В същата се поддържа, че съдът незаконосъобразно е намалил и съответно присъдил направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като вместо действителните 5665 лв. е определил сумата 515 лв. В този смисъл се иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на действителния размер направени разноски. Втората жалба е касационна, подадена от община Плевен срещу същото решение на Административен съд Плевен, постановено по същото адм. д. № 694/2007 г., като се иска неговата отмяна изцяло, като недостатъчно обосновано. Община Плевен оспорва частната жалба като неоснователна. Частният жалбоподател не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете жалби. Спрямо частната жалба счита, че съдът е изложил обосновани съображения, свързани с размера на разноските и законосъобразно е присъдил такива в намален размер. Касационната жалба също намира неоснователна. Според него съдът след като е установил, че с оспореното решение на общинския съвет Плевен са предприети действия на разпореждане с имот, който е бил предмет на разглеждане от съда по образувано вече административно производство, е нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от ГПК /отм./, действаща към датата на издаване на решението на общинския съвет. Допуснатото нарушение опорочавало взетото решение до степен на нищожност, поради което законосъобразно такава била прогласена. И двете жалби за подадени в срок и са процесуално допустими. По същество, преценявайки наведените в тях доводи за неправилност на решението на административния съд, Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Относно частната жалба: Доводите за незаконосъобразност на решението в частта му за разноските не могат да бъдат споделени. Съдът е обсъдил в съответствие с разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ГПК /отм./ размера на заплатеното на адвоката възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, разгледано в две поредни заседания, при които са събирани безспорни писмени доказателства. Взето е предвид, че се касае до спор относно законосъобразността на административен акт, каквото е решението на общински съвет. Върховният административен съд споделя приетото, че в случая не е налице конкретен материален интерес и делото е с неголяма сложност от фактическа и правна страна. Съдебните решения в този случай са установителни, поради което жалбата се определя с неоценяем характер В съответствие на това обосновано и законосъобразно е прието, че заплатеното възнаграждение за адвоката е прекомерно завишено., поради което е извършено редуциране на същото в съответствие с чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 2 от Наредба № 1. В този смисъл решението в частта за разноските се приема правилно, а частна жалба срещу тази част неоснователна. Относно касационната жалба: По жалба на СД "Бетонекс - Нешков, Христов и си-е" гр. Плевен Административният съд е обявил за нищожно решение на Общински съвет гр. Плевен, с което е допълнен списъка на общинските недвижими имоти, невключени в имуществото на търговски дружества с имот, незастроен терен от 8240 кв. м., съставляващ УПИ 1 в св. 700 по плана на гр. Плевен, определен за обществено обслужване и производствено складови дейности. За да постанови този резултат Административният съд е констатирал, че процесното решение на Общинския свет е прието по време на висящо съдебно производство., по адм. д. № 56/2007 г. по описа на Плевенски окръжен съд, образувано по предхождаща решението жалба срещу мълчалив отказ на кмета на община Плевен за издаване на заповед и сключване на договор. Проследявайки възникналите по този случай множество спорове между страните и съдебните производства по тях, съдът е стигнал до извод, че решението на Общинския съвет е прието при липса на компетентност, в нарушение на чл. 6, ал. 3 от ГПК /отм./, поради което е нищожно. Според касационният жалбоподател въпреки влезлите в сила съдебни решения съдът бил постановил друго решение, несъобразявайки се със собствените си мотиви и в противоречие с постановените вече съдебни дела. Върховният административен съд намира, че касационните възражения са неоснователни. Данните по делото действително сочат, че към момента на издаване на административния акт - административният орган - общинският съвет, не е бил компетентен да се произнася вече, след като спорът е отнесен пред съда, пред който е стояло като висящо образуваното производство. В тази насока е и направената констатация относно това, че с решението на общинския съвет едновременно с допълване на списъка с процесния имот в т. 2 от същото е открита нова процедура за неговата приватизация чрез публично оповестен конкурс, след като за него е била приключила процедура за проведен търг в полза на жалбоподателя. При обжалване на същата е постановен влязъл в сила съдебен акт. Възникналият допълнително спор относно извършените плащания е без значение, след като плащането по предишната процедура е постъпило и спорът по него е възникнал след вземане на процесното решение на общинския съвет. Съгласно чл. 6, ал. 3 от ГПК /отм./ никое друго учреждение /в т. ч. административен орган/ няма право да приема за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. В случая пред съда е стоял за разглеждане спор относно извършени плащания за придобиване на имота във връзка с влязло в сила съдебно решение. По изложените съображения и тези, заложени в мотивите на административния съд, които Върховният административен напълно споделя, касационната жалба е неоснователна поради липса на касационно отменителни основания. Постановеното решение е законосъобразно както в частта, с която е прогласена нищожността на решението на общинския съвет, така и по отношение размера на присъдените разноски. Като такова същото изцяло следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение