Решение № 13733 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5775/2014 г.

Решение № 13733 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5775/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "МТК ТРАНС" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Росен Тодоров Илиев, против Решение № 8085/18.12.2013 г., постановено по адм. дело № 8448/2013 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" по искане с вх. № 25-00-8/08.07.2013 г. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният мълчалив отказ бъде отменен. Ответникът - Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът - "Карат - С" АД гр. София, чрез процесуалния си представител, с писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "МТК ТРАНС " ЕООД срещу мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" по искане с вх. № 25-00-8/08.07.2013 г., относно промяна на обстоятелство подлежащо на вписване, за "преиздаване на лиценз за превоз на пътници и товари на територията на Република България и Общността", тъй като дружеството е правоприемник на "Карат - С" АД по отношение на правата, произтичащи от лиценза на преобразуваното дружество. За да постанови този резултат съдът е приел, че съгласно плана за преобразуване на "Карат - С" АД, дейността по извършване на автомобилния превоз не се прехвърля към новообразуваното дружество - жалбоподател по делото. Видно от плана за преобразуване, към новоучреденото дружество са преминали само правата и задълженията по конкретно посочени договори, както и 5% от собствеността върху посочените с марка, модел и регистрационен номер автобуси. Правата, произтичащи от притежавания от "Карат - С" АД лиценз на Общността за превоз на пътници не са преминали към новоучреденото дружество. Решението е правилно. Правилно съдът се е позовал на разпоредбите на Търговския закон. В нормата на чл. 263и, ал. 8 от същия изрично са посочени случаите при които е налице директно преминаване върху приемащото или новоучредено дружество на разрешения, лицензии или концесии притежавани от преобразуващото се дружество - а именно при вливане, сливане или когато дружеството се прекратява. В случая видно от плана за преобразуване, дейността по извършване на автомобилния превоз не се прехвърля върху дружеството жалбоподател. Към него са преминали само правата и задълженията по договорите, посочени изрично както и 5% от собствеността на идентифицирани автобуси. Промяна в лиценза в случая не е налице. Още повече, че на жалбоподателя е издаден вътрешен лиценз за извършване на пътнически превози, за осъществяване задълженията по договорите, сключени от преобразуващото дружество и правата и задълженията прехвърлени с плана за преобразуване. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение