Решение № 7053 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14644/2010 г.

Решение № 7053 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14644/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Стоян Николов Терзиев против заповед № К-11421/12.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи. Иска отмяна на заповедта, защото за същото нарушение му е наложено вече дисциплинарно наказание "порицание" с влязъл в сила административен акт. Наказанието уволнение не съответства на тежестта на нарушението. След наказването със заповедта от 5.08.2010 г. вече не е извършвал нарушения на ; дисциплината. Ответната страна министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител оспорва жалбата като твърди, че са спазени процесуалните правила, приети са писмени обяснения на служителя, заповедта съдържа мотиви за нарушение извършено на 4.06.2010 г., същото представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, което уронва престижа на службата. Няма становище по довода в жалбата. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка: Със заповед № 2313/5.08.2010 г. на директора на Дирекция "Комуникационни и информационни системи" на Свилен Николов Терзиев, специалист V eстепен (дежурен) в сектор "Координационна и информационна дейност" при Дирекция "Комуникационни и информационни системи"МВР, с категория "Г-II степен", на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР вр. с чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца затова, че на 4.06.2010 г. около 12,40 ч. служителят се опитал да изнесе от магазин "Метро" в гр. Благоевград един брой парфюм "STR8" без да го плати. Заповедта е връчена на служителя на 5.08.2010 г. и е влязла в сила като необжалвана ( л. 9 от делото). По делото има представен и акт за установяване на административно нарушение от 4.06.2010 г., който е съставен от полицейски служители към РПУ -Благоевград по чл. 218б вр. с чл. 194, ал. 3 от Наказателния кодекс. С постановление от 28.06.2010 г. на Районна прокуратура Благоевград е отказано образуване на наказателно производство, като преписката е изпратена на 01 РУП Благоевград за налагане на административно наказание, тъй като предметът на престъпление е възстановен или заместен. По предложение на Директора на Дирекция "КИС" -МВР изх. № 13863/25.08.2010 г. до министъра на вътрешните работи ( л. 49) за образуване на дисциплинарно производство за тежко дисциплинарно нарушение по чл. 230, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР е образувано второ дисциплинарно производство със заповед № К-9989/2.09.2010 г. на министъра на вътрешните работи и е определен дисциплинарно-разследващ орган (л. 20 от делото). Със заповед № 2443/25.08.2010 г., т. е. на същата дата, на която е направено предложението до министъра на вътрешните работи, директорът на Дирекция" Комуникационни и информационни системи" на основание становище от САД "Човешки ресурси" до министъра на вътрешните работи ( № К-9063/19.08.2010 г.), сам е отменил издадената преди това своя заповед № 2313/5.08.2010 г. за налагане на административно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Второто дисциплинарно производство, проведено въз основа на заповедта на министъра на вътрешните работи от 25.08.2010 г., е приключило със становище № 14 981/20.09.2010 г. на дисциплинарно-разследващия орган за установено нарушение на служебната дисциплина на 4.06.2010 г. от страна на Свилен Терзиев с изваждане на тоалетна вода марка "STR8" от металната му опаковка, слагане в джоба на якето и опит да излезе от магазин "Метро" Благоевград без да плати ( л. 22). Обобщената справка е от 16.09.2010 г., като с нея е предложено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. На 13.09.2010 г. служителят е дал писмени обяснения. Със заповед № К-11421/12.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" с правно основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Като фактическа основание е посочено, че на 4.06.2010 г. около 12,40 ч. служителят се опитал да изнесе от магазин "Метро" на Благоевград един брой парфюм "STR8" без да го плати. Административният орган се е позовал на справката от 16.09.2010 г., становището от 20.09.2010 г. на дисциплинарно-разследващия орган, обсъдени са дадените от жалбоподателя обяснения. От така приетото за установено настоящият състав на Върховния административен съд, III отделение, направи правни изводи за основателност на жалбата. Заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. От приложените към административната преписка заповеди и изложени в тях мотиви се установява, че има два административни акта, издадени от различни административни органи, с които за едно и също дисциплинарно нарушение са наложени две различни по тежест дисциплинарни наказания. Правният проблем по делото е дали е допустимо за едно и също дисциплинарно нарушение да се налагат две дисциплинарни наказания и нищожна ли е заповедта, с която е отменено дисциплинарното наказание "порицание" за срок от шест месеца дали. Заповед № 2313/5.08.2010 г. на директора на Дирекция "КИС" не е обжалвана и е влязла в сила. Отмяната обаче на издаден административен акт може да стане само в следните две хипотези: а) отзив по чл. 91 от АПК, но само ако е налице подадена в 7-дневен срок жалба срещу невлязъл в сила административен акт по административен ред пред по-горестоящия административен орган (в случая това е министъра на вътрешните работи) и б) възобновяване по реда на чл. 99 от АПК, когато е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е оспорен пред съда, като отмяната е в компетентността на непосредствено по- горестоящия административен орган, а не на органа, издал административния акт. В заповед № 2443/25.08.2010 г. на директора на Дирекция "КИС", с която е отменен влязъл в сила административен акт, няма посочено правно основание, а само фактическо основание - становище на САД"Човешки ресурси" № К-90-63/19.08.2010 г. и то не е приложено по делото. От това посочено фактическо основание следва да се направи извод, че заповедта не е издадена в производство по чл. 91 от АПК, защото видно от данните по делото заповедта за налагане на наказание "порицание" е влязла в сила на 19.08.2010 г. като необжалвана от Свилен Николов Терзиев. Но извън производството по чл. 91 от АПК издателят на административния акт няма правомощието сам да си отменя заповедта. Не е налице и производство по чл. 99 от АПК, защото само непосредствено по-горестоящият административен орган може да възобновява административното производство в срокове и основания посочени в закона. Издателят на акта директорът на Дирекция "КИС" ще има такава компетентност само в случая, когато административния акт не подлежи на оспорване, но заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" не е такъв административен акт. Следователно от изложеното дотук се налага изводът, че заповед № 2443/25.08.2010 г. на директора на Дирекция "КИС е нищожна, защото е издадена от некомпетентен по материя и степен административен орган. Вторият проблем по делото е дали е допустим косвен съдебен контрол за валидността на административен акт. Настоящият съдебен състав намира, че няма пречка в настоящото съдебно производство съдът да осъществи косвен контрол за действителността на друг административен акт, когато този въпрос е преюдициален за правилното решаване на спора по настоящото дело. Съдебната практика не е дала еднозначен отговор кога ще е допустим косвен контрол от страна на административния съд, след като прекият съдебен контрол върху нищожните административни актове не е ограничен с преклузивни срокове. Законодателят с чл. 17, ал. 2 от ГПК признава възможност на гражданския съд инцидентно да се произнася по законосъобразността на административните актове, когато те се противопоставят на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. В случая жалбоподателят е участник в производството по издаване на заповед № 2443/25.08.2010 г. на директора на Дирекция "КИС, с която е отменена вече издадената заповед за налагане на наказание "порицание". Настоящият съдебен състав счита, че косвен контрол върху нищожността на административен акт ще е допустим в съдебно производство по оспорването на друг административен акт, когато към момента на издаване на нищожния административен акт не е бил налице правен интерес за адресата да го оспорва, тъй като същият е издаден в негова полза. Заповедта за отмяна на наложено дисциплинарно наказание определено е създавала привидност, че е издадена в полза на адресата на акта, а не за целите на дисциплинарно производство с цел налагане на по-тежко наказание. Тъй като на нищожността на административен акт може да се позовава всеки, в случаи като този трябва да се признае възможност за осъществяване на косвен контрол от страна на административния съд за установяване инцидентно на нищожността на заповедта от 25.08.2010 г. на директора на Дирекция "КИС". Нищожността на заповед № № 2443/25.08.2010 г. на директора на Дирекция "КИС има за правна последица наличието на две заповеди за налагане на дисциплинарни наказания "порицание" и "уволнение" за едно и също дисциплинарно нарушение. Но налагането на две наказания за едно и също нарушение, противоречи на основен правен принцип, както и на чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2007/C 303/01) приета от Европейският парламент, Съветът и Комисията. Затова второто наказание "уволнение" се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение