Решение № 12948 от 29.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7418/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Т. И. подадена чрез адв. Л.Станчева против решение 897 от 19.06.2024 г., постановено по адм. д. 274/2023 г. по описа на Административен съд гр. Видин. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т.3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът директорът на Областна дирекция Земеделие гр.Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Видин отхвърля жалбата на М. Т. И. против заповед РД-05-01-1311/04.12.2023 г. на директора на Областна дирекция Земеделие гр.Видин, с която, на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката за длъжността Главен директор, с ранг ІV старши, в Главна дирекция Аграрно развитие на Областна дирекция Земеделие гр.Видин, считано от 04.12.2023 г., поради това, че държавният служител е в йерархическа връзка на ръководство и контрол с лице, с което е във фактическо съжителство. С оспорената заповед е постановено изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2008 г., 2009 и 2023 г. в размер на 49 работни дни, както и служителят да възстанови сумата от 26,25 лв. за представително облекло, пропорционално на неотработените месеци в 2023 г. С решението И. е осъдена да заплати и 100 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводтвените правила и същата е постановена в съответствие на материалноправната норма на чл. 107, ал.1, т. 7 от ЗДСл., поради което прави извод за неоснователност на оспорването. Съдът счита, че в случая е доказано наличие на йерархическа връзка на ръководство и контрол между жалбоподателката М. Т. И. и лицето, с което е във фактическо съжителство - П. П. П., към момента на преназначаването й на длъжността главен директор на Главна дирекция Аграрно развитие в Областна дирекция Земеделие гр.Видин, така и към момента на издаване на процесната заповед по смисъла на чл. 7, ал.2, т.1 ЗДСл., тъй като служебните отношения между тези лица могат да се идентифицират като такива на власт и подчинение. Сочи, че за времето, през което е заемала длъжността Главен директор, И. е осъществявала ръководни и контролни функции, включително по ръководство и контрол върху дейността на общинските служби по земеделие и експертите в главната дирекция (т.5.1 от длъжностната характеристика), контрол върху дейността на службите по земеделие, като осигурява условия за изпълнение на възложените задачи (т.5.2) и отчита дейността на общинските служби по земеделие пред директора на Областна дирекция Земеделие гр.Видин (т.5.3). Приема, че наличието на проблеми, налагащи полагане на грижи за възрастни и болни родители не обуславя категоричен извод за прекратяване на фактическото съжителство между П. и И.. По тези съображения съдът прави заключение за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити, съобразно изискването на чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Правилно съдът приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 7, ал.2 ЗДСл сочи изчерпателно изброени условия за несъвместимост, представляващи ограничение за назначаване или изпълнение на държавна служба. Несъвместимостта като правопрекратяващ служебното правоотношение юридически факт може да съществува от самото начало на заемане на службата или да възникне след този момент, при осъществяване на някое от условията, предвидени в чл.7, ал.2 ЗДСл. като йерархическата връзка на ръководство и контрол с лице, с което държавният служител е във фактическо съжителство е предвидено като нормативно ограничение, представляващо условие за несъвместимост в чл.7, ал.2, т.1, предложение второ ЗДСл, целящо обезпечаване интереса на държавата - чл.4, ал.1, т.3 ЗДСл при изпълнение на държавната служба. В чл.107, ал.1, т.7 ЗДСл е предвидена възможност за едностранно прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган, когато служителят е назначен при неспазване на условията на чл.7 ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Законосъобразен е изводът на съда, че спрямо служителката е осъществена хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл. за издаване на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че М. Т. И. след преназначаването й със заповед РД-05-01-1181/04.08.2021 г. от длъжност Главен експерт в Общинска служба по земеделие гр.Видин към Главна дирекция Аграрно развитие на Областна дирекция Земеделие гр.Видин с ранг V старши заема длъжността Главен директор на Главна дирекция Аграрно развитие в Областна дирекция Земеделие гр.Видин. Длъжността Главен директор на Главна дирекция Аграрно развитие е ръководна, на основание Класификатора на длъжностите в администрацията ред 121, ръководно ниво 6А. Установено е, че както по време на преназначаването й, така и по време на издаване на оспорения административен акт същата е във фактическо съжителство с П. П. П., който е на длъжност старши експерт в Общинска служба по земеделие гр.Видин към Главна дирекция Аграрно развитие в Областна дирекция Земеделие гр.Видин по служебно правоотношение от 27.05.2013 г. Длъжността на П. е експертна на основание Класификатора на длъжностите в администрацията ред 283, експертно ниво 6. Длъжността на П., видно от длъжностната характеристика е на пряко подчинение на началника на Общинска служба по земеделие гр.Видин, под контрола на Главния директор на Главна дирекция Аграрно развитие (ГД АР). Законосъобразни са изводите на съда, че със заемането от И. на посочената длъжност възниква йерархическа връзка на власт и подчинение, свързана с осъществяване на контрол върху дейността, задълженията и изпълненията на преките задължения на длъжността старши експерт в Общинска служба по земеделие гр.Видин, която е към ГД АР/в този смисъл т. 5.19 от длъжностната характеристика на касатора/. Наличието на йерархическа връзка на ръководство и контрол между И. и П. е налице както към датата на назначаване на касаторката на длъжността Главен директор на ГД АР 04.08.2021 г., така и към 04.12.2023 г. датата на издаване на обжалваната заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Първоинстанционният съд в решението си подробно е обсъдил тези факти, поради което на основание чл. 221, ал.2, изречение 2 АПК, настоящият състав споделя тези мотиви, послужили за постановяване на обжалваното съдебно решение, поради което не е необходимо да ги преповтаря. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Неоснователни са доводите на касаторката за липса на фактическо съжителство между И. и П., което обстоятелство е установено по безспорен начин от представените декларации за имущество и интереси по чл. 35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ, където и двете лица са декларирали фактическото си съжителство, така и от представените удостоверения за постоянен и настоящ адрес на лицата. Настоящата инстанция споделя изводът на първоинстанционния съд, че наличието на проблеми, налагащи полагане на грижи за възрастни и болни родители не обуславя категоричен извод за прекратяване на фактическото съжителство между П. и И.. Неоснователни са доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на обжалваната заповед във връзка с представено по делото писмо, изх. 9166-48/10.08.2022 г. на заместник-министър В. Чамбов и доклад от комисия, съгласно заповед РД 09-1234/05.12.2023 г. на министъра на земеделието и храните. В случая обжалвания административен акт, както беше посочено по-горе е издаден от компетентен орган и в закона няма изискване тези заповеди да се съгласуват с министър. Нещо повече Устройственият правилник на областните дирекции Земеделие, издаден от Министъра на земеделието и храните предоставя на директорите на областните дирекции изключителното право да назначава държавните служители, да изменя и да прекратява служебните правоотношения с тях /чл. 3, ал. 3, т. 8/, без да е необходимо съгласуване и одобряване на описаните действия с когото и да било. Посоченият правилник е многократно изменян и допълван. Предпоследното изменение е това, публикувано в ДВ бр. 41 от 3.06.2022 г., в сила от 3.06.2022 г., /два месеца преди датата на соченото писмо/, а последното изменение и допълнение е публикувано в ДВ бр. 3 от 9.01.2024 г., в сила от 9.01.2024 г. С описаните изменения нормата на чл. 3, ал. 3, т. 8 от Правилника е останала непроменена, което води до извода, че ако министъра е целял ограничаване на правата на областните директори е щял да внесе необходимите изменения в текста на правилника. Следователно оспорената пред първата инстанция заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му с Устройственият правилник на областните дирекции Земеделие правомощия. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди М. Т. И. да заплати на Областна дирекция Земеделие гр. Видин сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,