Решение № 9317 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2726/2017 г.

Решение № 9317 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2726/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. С., чрез пълномощника адв. Братанов, срещу Решение № 21 от 20.01.2017 г., постановено по адм. д. № 146 по описа за 2016 г. от Административен съд - С. В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на контрол, е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а така също и необоснованост. По подробно изложените в касационната жалба съображения С. иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменена Заповед № 577/30.03.2015 г. на Кмета на О. С. В съдебно заседание, чрез адв. Братанов, допълнително мотивира становище за основателност на касационната жалба. Ответникът - Кметът на О. С., в представения писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. В съдебно заседание, чрез пълномощника адв. Колев, поддържа така застъпената теза. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение съставът на Административен съд- С. е отхвърлил жалбата на С. С. срещу Заповед № 577/30.03.2015 г. на Кмета на О. С. З. № 577/30.03.2015 г. на Кмета на О. С. С тази заповед, издадена на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост и Решение от 23.03.2015 г. на Кмета на О. С., е наредено да се извърши изземване на имот - публична общинска собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор № 67653.921.500, с начин на трайно ползване: За второстепенна улица по кадастралната карта на гр. С., одобрена със Заповед № КД-14-21-53/05.02.2013 г. на Началник на СГКК - С., видно от скица № 2195/01.03.2013 г., който имот се владее без основание от С. С. С. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съдът е съобразил задължителните указания, дадени в отменителното решение № 6962/09.06.2016 г. по адм. д. № 7934/15 г. и в изпълнение на тях е изслушал единична и тройна съдебно- технически експертизи. Основавайки се на техните заключения е намерил за обоснован изводът на административния орган за наличието на материалноправните предпоставки за приложение на чл. чл. 65, ал. 1 ЗОбС. Посочил е, че се установява се по безспорен начин от събраните по делото доказателства, както и заключението на вещите лица по назначената повторната тройна съдебно-техническа експертиза, възприета като неоспорена от страните, че жалбоподателката владее (ползва) без валидно правно основание по смисъла на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, чрез изградената от нея селскостопанска постройка (едноетажна дървена постройка без покрив с размери 9.55 х 2.95 м), част от поземлен имот с идентификатор 67653.921.500, целия с площ 1536 кв. м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За второстепенна улица, който на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС е публична общинска собственост. По отношение на поддържаното от жалбоподателката възражение, че процедурата по изменение на кадастралната карта на гр. С. със Заповед № КД-14-21-53/05.02.2013 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. С. не е спазена, съдът е намерил същото за ирелевантно за правилното решаване на спора. посочил е, че предмет на развилото се производство пред АС е Заповед № 577/30.03.2015 г. на Кмета на О. С., като нито се твърди, нито се представят доказателства за това, че Заповед № КД-14-21-53 от 05.02.2013 г. на Началника на СГКК - гр. С. е обжалвана от С. пред съда, респективно е отменена. В отделни мотиви съдът е констатирал още, че дори напротив- от приложените по делото писмени доказателства и от заключението на вещите лица, се установява, че същата заповед е влязла в сила, поради което оплакването за издаването на тази заповед при наличието на спор за материално право между жалбоподателката и О. С. не е относимо към спора по делото. Като неоснователно е обсъдено и твърдението на жалбоподателката, че в Оспорваната заповед липсва индивидуализация на имота, за което е построена постройката й. За да мотивира този извод, съдът е установил, че в заповедта е посочено, че постройката на жалбоподателката (представляваща едноетажна дървена постройка без покрив с размери 9.55 х 2.95 м, съгласно заключението на вещите лица), се намира в поземлен имот с идентификатор 67653.921.500 по кадастралната карта на гр. С., който е с начин на трайно ползване: За второстепенна улица, и е публична общинска собственост. Не се установява от събраните по делото доказателства, включително от заключението на вещите лица частта от поземлен имот 67653.921.500 по кадастралната карта на гр. С., върху който е изградена селскостопанската постройка от жалбоподателката да е част от парцел IV-1548,1547 с площ от 130 кв. м, с неуредени регулационни сметки по ЗРП на гр. С., кв. Райково, в кв. 79 и да е нейна собственост. В допълнение АС е посочил, че съгласно заключението на вещите лица същата селскостопанска постройка е извън собствения на жалбоподателката имот и попада в поземлен имот 67653.921.500 по кадастралната карта на гр. С., а този поземлен имот 67653.921.500 по кадастралната карта на гр. С., представлява публична общинска собственост. Решение е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Преди всичко следва да се посочи, че основателно ответникът по касация поддържа, че в касационната жалба са визирани обстоятелства, преобладаващата част от които не са относими към правилността на обжалваното решение на административния съд. Както правилно е приел административният съд, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на производствените правила и материалноправните разпоредби. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС законодателят е предвидил бърза административна процедура за защита на общинската недвижима собственост, която се осъществява, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот, който е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице, това фактическо действие да е без правно основание. Съдът е изяснил спора по същество и от доказателствата по делото се установява основанието, въз основа на което имотите са публична общинска собственост. Безспорно се установява липсата на законово основание за твърдяното владение или държане върху процесния имот с идентификатор № 67653.921.500, находящ се в гр. С. Неотносимо е оплакването на касаторката, че във времето са били издавани и други заповеди за принудително изземване на имот- публична държавна собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор № 67653.921.500. Така развилите се производства нямат отношение към правилността на оспорената в първоинстанционното производство заповед. Изложените доводи за действието на силата на пресъдено нещо на предходно постановените решения на ВАС са несъстоятелни, след като касационната инстанция не е решила спора по същество при новите фактически установявания, поради което в случая не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. А що се касае до заявеното искане за обезсилване на заповедта за промяна на кадастралните граници, което вероятно следва да се разбира като такова за обявяване на нейната нищожност, то същото е недопустимо, т. к. не е предмет на настоящото дело, а и в административното производство не е допустимо извършването на инцидентен съдебен контрол на административен акт, извън обжалвания. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че АС- С. не е обсъдил възражението на С. за недоказаността на правото на собственост върху имота от страна на О. С. Това твърдение е несъстоятелно, тъй като АС- С., включително и в изпълнение на указанията, дадени в отменителното решение на ВАС, подробно е обсъдил събраните по делото доказателства, в това число и заключението на вещите лица по назначената тройна съдебно- техническа експертиза, и е счел, че на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС имотът с горепосочения идентификатор, целия с площ от 1536 кв. м., е с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване за публична държавна собственост. Основателно ответникът по касация възразява, че самите твърдения на касаторката в жалбата й са вътрешно противоречиви. В противоречие с твърдяното от нея право на собственост върху спорната постройка, С. е отправила молба до О. С. с вх. № ИРОС000862/10.09.2014 г., в която моли да й бъде разрешено да си закупи мястото, което се намира пред вх...да й. Правилно съдът е установил, че видно и от приложените към експертизата скици, а и от извършения от вещите лица оглед на място може да бъде изведен извода, че имот № 500, върху който е разположена процесната стопанска постройка, е част от уличната регулация и в тази връзка се явява публична общинска собственост. В мотивите на обжалваното решение изрично е посочено, че според категоричното становище на експертите, стопанската постройка на С. представлява едноетажна дървена постройка без покрив, която е с размери 9.55 х 2.95 м., но по делото няма приложено разрешение за изграждането й върху този терен, а такова не може да бъде намерено и при извършената проверка в О. С. В съответствие с доказателствата по делото и с експертното становище на трите вещи лица (комбинирана скица № 2) АС е формирал извод, че стопанската постройка е разположена изцяло извън имота, за който С. притежава титул за собственост. Като е отхвърлил жалбата срещу законосъобразно издадения административен акт, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна, направено в писмения отговор на касационната жалба, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 8 във вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд