Решение № 12404 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1662/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

С. Владиславова обжалва Решение 211/29.12.2022 г. по адм. дело 175/2022 г. на Административен съд Кюстендил, отхвърлящо оспорването й на Заповед 18-3766/11.04.2022 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър Кюстендил, с която на основание чл. 54, ал. 4 вр. ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и регистри на града.

Ответниците началникът на СГКК Кюстендил, Л. Тодорова и С. Тодоров, не са изразили становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Административното производство е инициирано от С. Тодоров в качеството му на съсобственик на поземлен имот с идентификатор 41112.504.86 по КККР на гр. Кюстендил. Атакуваната пред административния съд заповед е мотивирана от фактическа страна с отстраняването на непълнота и грешка в одобрената карта и се изразява в нанасянето на 3 нови самостоятелни обекта в сграда с идентификатор 41112.504.86.1 в съответствие с представени контролно геодезическо заснемане, одобрени архитектурни проекти и документи за собственост и като последица промени в контурите на три други обекта, всички означени с конкретните им идентификатори в акта.

1. Правилно първостепенният съд е отрекъл допускането на съществено административнопроизводствено нарушение в процедурата по издаване на заповедта.

Дори и да е допуснато твърдяното нарушение на чл. 18а АПК при връчване на уведомлението по чл. 26, ал. 1 от кодекса за започване на производството, то не може да се квалифицира като съществено. Независимо дали Владиславова фактически се е запознала с уведомлението след изтичането на определения в него срок за становище, представяне на доказателства и възражения, тя е осъществила в пълнота правото си на защита срещу акта чрез упражненото съдебно оспорване. В хода на съдебното производство страната е разполагала с възможността да изчерпи всички евентуални основания за отмяна на заповедта, респ. да ангажира доказателства в подкрепа на позицията си.

1. Противно на правните представи на касаторката, поправката на допуснати от административния орган очевидни фактически грешки в заповедта (които са казуистично изброени в 19 точки от жалбите пред двете съдебни инстанции) не е подведомствена на съда. Очевидните фактически грешки не компрометират действителната воля на органа относно разпоредените кадастрални промени, а единствено начина, по който тя е външно изразена в текста на акта. Те не се включват в категорията на отменителните основания по чл. 146 АПК. Поправката им е в компетентността на самия административен орган и се извършва по реда, предвиден в чл. 62, ал. 2 АПК.

1. Касационният довод, че началникът на СГКК бил използвал само един документ при издаването на заповедта договорът за групов строеж, сключен на основание чл. 192 ЗТСУ (отм.), освен че е бланкетен, не сочи по презумпция на порок на акта.

Вероятно оспорващата го свързва със съждението, на което е основана и жалбата пред административния съд дължимост от отразяване в заповедта на обстоятелството, че притежаваните от нея обекти на собственост се явявали съпружеска имуществена общност. Мотивите на съда, с които е приел този довод за неоснователен, се споделят и от касационната инстанция, препратката към тях е допустима от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, а повторното изследване на въпроса ненужно.

1. Необсъждането от съда на възражението за незаконосъобразно определяне и обособяване на мазе с идентификатор 41112.504.86.1.1 на името на Л. Тодоров, което не му се следвало съобразно договора за групов строеж, не е съществено процесуално нарушение.

На въпросния идентификатор не съответства обект мазе (което е прилежаща част), а жилище, апартамент, второ Владиславова не твърди негативно да са засегнати правата й с промяната на контурите му (чужди права тя не е овластена да предявява чл. 26, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК) и трето при указано от съда разпределение на доказателствената тежест (чл. 170, ал. 3 АПК) не са противопоставени доказателствени средства, вкл. съдебно-техническа експертиза, с които да се установи техническа несъгласуваност между разпределението на обектите по договора за групов строеж и съответното им отразяване в картата и регистъра към нея.

1. Липсата на заявените касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от кодекса.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение