Решение № 10031 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12508/2017 г.

Решение № 10031 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12508/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на басейнова дирекция "Източнобеломорски район" против решение № 1555/29.09.17 г., постановено от Административния съд -П. по адм. д. № 1619/17 г. С обжалваното решение, съдът е отменил по жалба на О. С., Акт за установяване на публично държавно вземане № 29/11.05.2017 г., издаден от директора на БДИБР и е осъдил ответника да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 100 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведени са мотивирани доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът - кметът на О. С. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. По съображения, подробно изложени в отговор на касационна жалба и писмени бележки иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила, спазване на материалния закон и е обосновано. Представителят на Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна в съдебния спор, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211 АПК. Касационната жалба е основателна. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че при издаване на акта са допуснати нарушения на формата му, тъй като не бил мотивиран, както и нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като при издаването на акта, не било обсъдено решение на министъра на околната среда и водите. Настоящият съдебен състав, не може да се съгласи с изводите на първоинстанционния съд, които намира за необосновани и неправилни по следните съображения: неправилен е изводът на съда за немотивираност на акта. За да издаде оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, административният орган е посочил в решението си, че определените като дължими от него такси за водовземане са във връзка с разрешително за водовземане от минерална вода № 01610228/11.08.09 г., изменено с решение № 214/11.09.09 г., издадено от министъра на околната среда и водите, за водовземане на минерална вода от находище "С." № 87, посредством водовземно съоръжение - каптиран естествен извор "Бански каптаж" и Сондаж № 1 хг. От съдържанието на акта става ясно, че според издателя му, община С. дължи такси във връзка с посоченото разрешително за периода от 1.01.12 г. до 26.03.2014 г. обща в размер на 33 584,13 г. главница и лихва за периода на забавата за всяка една от таксите, в общ размер на 11 594,45 лева. Видно от обстоятелствата, изложени в акта е, че органът свързва крайната дата на периода, за който са дължими таксите с датата на определение № 4222/26.03.14 г. на Върховния административен съд, с което е оставен в сила определение на Пазарджишкия административен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на директора на БДИБР срещу решение № С-02/02.09.2013 г. на кмета на О. С. за прекратяване действието на разрешителното. От съдържанието на акта става ясно също така, че издателят му не е възприел и не се е съгласил с твърденията, направени в отговора на О. С. с вх. № ПО-02-269/06.12.2016 г. на О. С.. Този отговор се намира в преписката/ лист 21 от делото пред АС-П./ и от съдържанието му е видно, че общината счита, че не дължи посочения размер 33 584,13 за такса за водовземане, тъй като с решение № 18/21.01.2012 г. на министъра на околната среда и водите и е предоставено безвъзмездно за управление и ползване находището на минерална вода - изключителна държавна собственост за срок от 25 години. От горепосочените обстоятелства, ясно личи волята на издателя на оспорения акт за издаването му, а именно, че действието на разрешителното от 2009 г., цитирано в акта се е разпростряло да влизането в сила на решението на кмета на О. С., с което е прекратено неговото действие, като органът свързва тази дата с датата на определението на ВАС по повод оспорването на това решение. След като става ясна волята на административния орган за издаването на акта, значи мотиви в него са изложени. Изводът на съда, с което е прил обратното е необоснован и неверен. Необоснован е и вторият извод на съда, че при издаването на оспорения акт, не било обсъдено от органа решението на министъра на околната среда и водите за безвъзмездно предоставяне за срок от 25 г. на О. С., ползването и управлението на находище "С." № 87. Както се посочи по-горе, в оспорения АУПДВ, органът не е възприел съображенията на О. С., изложени в отговора й на поканата за доброволно изпълнение. Следователно, директорът на БДИБР приема, че въпреки това решение на министъра, общината дължи таксата за периода до 26.03.2014 г. Тоест, от данните в административната преписка става ясно, че към датата на подаване на оспорването пред съда, са очертани ясно обстоятелствата, по които страните спорят, а именно - само решение № 18/21.01.2012 г. на министъра на околната среда и водите достатъчно ли е да се приеме, че за процесния период, О. С. не дължи такса за водовземане от въпросното находище на минерална вода, или е било необходимо и издаване на решение от кмета на общината за прекратяване действието на старото разрешително, на коя дата влиза в сила решението на кмета на О. С.. Вместо да се произнесе по тези спорни обстоятелства и въз основа на приложимите материалноправни разпоредби от ЗВ, прецени доколко основателни са съображенията, изложени в акта, мотивирали оспорения резултат, съдът е приел, че той е немотивиран и само на това основание го е отменил. Решението на съда е неправилно, поради което следва да се отмени, а вместо това, делото се върне на друг състав на административния съд за ново произнасяне по съществото на спора, при което преди това съдът следва да събере неналичните в преписката документи, които са обсъдени обаче в оспорения акт, а именно - решение № С-02/02.09.2013 г. на кмета на О. С., определение № 251/11.02.2014 г. на Пазарджишкия административен съд и определение № 4222/26.03.14 г. на ВАС. По тези съображения и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд