Решение № 278 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3884/2009 г.

Решение № 278 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3884/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Малин Димитров Илиев от гр. Монтана чрез адв. Христо Мишев от АК-Монтана, срещу решение от 26.01.2009 г. постановено по адм. дело № 681/2008 г. на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 3-3401/13.10.2008 г. на директора на ОД на МВР - Монтана, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в качеството му на държавен служител в МВР. В касационната жалба са наведени твърдения за неправилност на решението като постановено от съда при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението като противоправно и недопустимо и се иска от съда на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС (отменен) да признае обжалваната заповед за неоснователна и нищожна. Ответникът - директор на ОД на МВР - Монтана не ангажира становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението на съда е постановено след цялостна проверка и преценка на събраните доказателства, изясняващи делото от фактическа страна. От доказателствата по делото е установено извършеното от жалбоподателя деяние в качеството му на служител в МВР, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавния служител в МВР, поради което действията правилно са окачествени като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Върховният административен съд, в настоящия касационен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на касатора първоинстанционният съд е приел, че при издаване на обжалваната заповед на Директора на ОД на МВР - Монтана са спазени правилата на дисциплинарното производство и не са налице твърдяните от жалбоподателя нарушения на ЗМВР и ППЗМВР. Приел е за безспорно установено, че касаторът е управлявал МПС в извън работно време, след употреба на алкохол и това негово поведение е намерило негативен обществен отзвук, което от друга страна е уронило престижа на службата. Съдът е счел, че на служителите на МВР по закон е вменено да следят за спазването на обществения ред и да предотвратяват извършването на нарушения. Ето защо всяко нарушение на закона от тяхна страна, дори и в извънработно време, представлява нарушение на служебните им задължения да следят и да спазват закона. При такива нарушения административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност и сам, в рамките на правомощията си, определя вида дисциплинарно наказание, което следва да бъде наложено на извършителя. Постановеното решение е правилно. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна. Съдебната практика на ВАС по приложението на чл. 227, ал. 2, т. 10 ЗМВР, когато се налага дисциплинарно наказание "уволнение" при извършване на (друго) тежко дисциплинарно нарушение - във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР е непротиворечива. В чл. 224, ал. 2 ЗМВР са регламентирани дисциплинарните нарушения и по т. 1 е и това, свързано с неизпълнение разпорежданията на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на преките ръководители, а т. 4 от същия текст визира неспазване правилата на Етичния кодекс (ЕК) за поведение на държавните служители в МВР. На основание чл. 21, т. 12 ЗМВР министърът на вътрешните работи утвърждава ЕК като съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР нарушенията на етичните правила на поведение на държавните служители на МВР представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 респ. деяние, с което се уронва престижа на службата. В конкретният случай с възможните и допустими доказателства и доказателствени средства в протеклото дисциплинарно производство, а впоследствие и в съдебно заседание е установено, че касаторът - служител на МВР е управлявал МПС след като е употребил алкохол - 2, 2 промила. Съдът е анализирал релевантните факти и обосновано е приел за безспорно, че деянието е осъществено, което не се опровергава и понастоящем. Забраната за шофиране на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0.5 на хиляда, освен че нарушава обществените отношения, регулирани с нормите на Закона за движението по пътищата, представлява обществено опасно деяние, обявено е от закона за наказуемо и в зависимост от концентрацията на алкохола се квалифицира или като престъпление, или като административно нарушение. Противодействието на престъпността и опазването на обществения ред е основна задача на Министерството на вътрешните работи - чл. 6, т. 2 от ЗМВР, която се изпълнява от неговите служители. На тях е възложена и защитата на правата и свободите на гражданите, техния живот, здраве и имущество. Във връзка с изпълнението на основните задачи на МВР, първият принцип, на който не основава дейността на служителите на Министерството на вътрешните работи, е спазване на Конституцията и законите - чл. 4, т. 1 от ЗМВР. Ето защо нормата на чл. 176, ал. 2, предл. първо от ЗМВР повелява държавните служители в МВР да изпълняват и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на МВР. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР императивно разпорежда на служителя - участник в пътното движение да се подчинява на забраната да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда както по време на изпълнение на служебните си задължения, така и в извънустановеното работно време или по време на ползване на разрешен отпуск - т. 17. По силата на тази норма, шофирането след употреба на алкохол с концентрация по-висока от допустимата по закон, като нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, представлява дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. С оглед нарушението на чл. 176, ал. 2 от ЗМВР, норма съдържаща засилено изискване към начина на изпълнение функциите на държавната служба в МВР, следва да се приеме, че извършените от ответника по касационната жалба действия уронват престижа на службата, чиято основна задача е противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. В подкрепа на този извод е разпоредбата на т. 92 от Етичния кодекс, който гласи, че спазването на правилата на поведение, заложени в него и приети от всеки държавен служител, допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на Министерството на вътрешните работи. Нарушавайки т. 8 и т. 17 б. "Б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което по изложените съображения е уронен престижът на службата, служителят е извършил тежко по см. чл. 227, ал. 1 т. 10 от ЗМВР дисциплинарно нарушение, за което по силата на чл. 230, ал. 1 от ППЗМВР, в редакцията на текста, действаща към момента на извършването му, задължително се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". С решението, предмет на касационна проверка, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. По делото са събрани всички относими към спора доказателства, не се налага събирането на други. Доводите в касационната жалбата на практика по съществото си преповтарят направените пред първоинстанционния съд, който обосновано и аргументирано е отговорил на всички възражения на касатора, като мотивите му се споделят и от настоящата инстанция. На следващо място, неоснователно е и възражението в касационната жалба за необоснованост на съдебния акт. Изводите на съда за допуснатото от жалбоподателя нарушение на разпоредбите на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, съставляващо тежко нарушение на служебната дисциплина - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата, с а напълно обосновани. Същите са направени въз основа на доказателствата събрани към административната преписка, които не са опровергани надлежно в хода на съдебното производство. На базата на тях първоинстанционния съд е направил изводите си за допуснати от жалбоподателя тежки нарушения на служебната дисциплина, които са несъвместими с оставането му на служба в МВР. Безспорно по делото е установено, че с поведението си жалбоподателят е уронил престижа на службата. Независимо, че в жалбата се сочи на допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, без конкретни и обосновани доводи в това отношение следва да се посочи, че такова липсва. При тези съображения касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,