Решение № 10365 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1906/2019 г.

Решение № 10365 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1906/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "Местни данъци" при община Варна, подадена чрез юрк. Димитров, срещу Решение № 2639/05.12.2018 г. по адм. дело № 1523 по описа за 2018 г. на Административния съд - Варна, с което е отменен Акт за установяване на задължения № МД-АУ-1756/07.03.2016 г., издаден от гл. инспектор "Контролно ревизионни дейности" при Дирекция "Местни данъци" към община Варна, потвърден с Решение № МД-РШ-040/19.05.2016 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" към община Варна, с който са установени задължения на "Варна лоджистикс" ЕАД за довнасяне данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за периода 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г. в общ размер 70 148, 23 лева и лихви за просрочие за периода от 30.06.2011 г. до 29.02.2016 г. в размер на 16 834, 61 лева за находящите се в гр. Варна, Западна Промишлена зона, ул. "Перла" № 26 недвижими имоти: Складова база А1, Складова база А2, Складова база А6, Сграда – многоетажен гараж. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради необосноваността му, които съставляват касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за материална незаконосъобразност акта. Твърди се, че АУЗД № МД-АУ-1756/07.03.2016 г. е издаден за довнасяне на ДНИ поради неправилно деклариране от страна на "Варна лоджистик" ЕАД на вида на процесните сгради – декларирана е конструкция М-1, вместо М-3, което е довело до значително занижаване на дължимия ДНИ, което е потвърдено и от приетата по делото ССЕ. Сочи се, че в оспорения акт не са начислявани суми за земята - поземлен имот с площ 132 500 кв. м., т. к. през годините начисляваните суми са били правилно изчислени и редовно заплащани от "ВАРНА ЛОДЖИСТИК" ЕАД. Според касатора таблицата отразена в решението по своята същност е вярна, но съдът не е отчел факта, че в платения ДНИ влизат и сумите за земята, като в ССЕ - "ДНИ 1 вариант" същият не е изчисляван, както и че в Приложение 5 от ССЕ вещото лице посочва в трета графа - "Разлика - надвнесен данък". В случая надвнесен данък няма, а и дружеството не е твърдяло това. Т. н. "надвнесен данък" по приложение 5 от ССЕ всъщност е платения от дружеството ДНИ за земята. Определянето на задължения за притежаваната от жалбоподателя земя в размер на 132 500 кв. м. в отделно производство е напълно излишно и изводът е неправилен - "ВАРНА ЛОДЖИСТИК" ЕАД, към датата на издаване на обжалвания акт нямат неплатени задължения за ДНИ за земята. Претендира се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на акта, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът - "ВАРНА ЛОДЖИСТИК" ЕАД, в писмен отговор и в с. з. чрез адв. Иванов оспорва касационната жалба, моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд, както и да бъдат присъдени разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е постановено в производство по чл. 226 АПК. С решение № 6513/17.05.2018 г. по адм. д № 1324/2017 г. по описа на ВАС, VІІ отделение, е отменено решение № 2426/30.11.2016 г. по адм. д № 1736/2016 г. по описа на Административен съд гр. Варна, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския административен съд за обсъждане на всички приети по делото доказателства. Указано е, че съдът следва да установи фактическата обстановка въз основа на събраните относими и допустими доказателствени средства. С решението е отменен АУЗ № МД-АУ-1756/07.03.2016 г., издаден от главен инспектор "Контролно ревизионни дейности" при Дирекция "Местни данъци" към община Варна, потвърден с Решение № МД-РШ-040/19.05.2016 г. на директора на дирекция "Местни данъци" към община Варна, с който са установени задължения на "ВАРНА ЛОДЖИСТИК" ЕАД за довнасяне данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за периода 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г. в общ размер 70 148, 23 лева и лихви за просрочие за периода от 30.06.2011 г. до 29.02.2016 г. в размер на 16 834, 61 лева за находящите се в гр. Варна, Западна Промишлена зона, ул. "Перла" № 26 недвижими имоти: Складова база А1, Складова база А2, Складова база А6, Сграда – многоетажен гараж. За да постанови този резултат съдът, в изпълнение на указанията на ВАС е обсъдил събраните по делото доказателства, включително приетата при първоначалното разглеждане на делото заключение на комплексната съдебно-счетоводна и строително-техническа експертиза. Поради противоречивите мотиви за определянето на данъчната основа, съдът е приел, че по делото следва да бъде назначена повторна ССчЕ, като в. л. след като се запознае с материалите по делото и при необходимост да извърши оглед на място да отговори: Сградите, предмет на облагане – търговски ли са или производствени- селскостопански; каква трябва да бъде данъчната основа за определяне данък недвижими имоти, съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ; да изчисли съответният данък недвижими имоти и съответните лихви в табличен вид като извърши съпоставка с АУЗ. При повторната ССЕ в. л. като първи вариант приема, че сградите са непроизводствени. Същите имат предназначение на складове и гараж, нежилищни с конструкция М-3. При втория вариант приема отново конструкция М-3 нежилищни, но производствени. Въз основа на изложените характеристики е определена данъчната основа, върху която са изчислени съответните данъчни задължения. Съдът е кредитирал като правилен Първи вариант, според който сградите са нежилищни и непроизводствени, т. к. същите се отдават под наем и са с конструкция МЗ, а задълженията за ДНИ е в по-малък размер от платения от дружеството данък за процесните периоди – общо платен ДНИ - 319187, 54 лв., установени задължения за ДНИ - 274953. 66 лева. При извършена съпоставка на датите на плащане на съответните задължения за ДНИ за периода 2011 г. - 2015 г. не се установява просроченост на задълженията, поради което лихви не се дължат. Предвид тези съображения актът е отменен като незаконосъобразен. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, в съответствие с материалния закон. С процесния административен акт са установени задължения на "ВАРНА ЛОДЖИСТИК" ЕАД за периода 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г. общо в размер на 408 192, 04 лева, като внесената /платената от дружеството/ сума общо за процесните периоди е 321 209, 20 лв. След приспадане на платените от дружеството суми са установени задължения за довнасяне в общ размер на 86 982, 84 лева, от които главница - 70 148, 23 лева и лихви за просрочие за периода от 30.06.2011 г. до 29.02.2016 г. в размер на 16 834, 61 лева за находящите се в гр. Варна, Западна Промишлена зона, ул. "Перла" № 26 недвижими имоти: Складова база А1, Складова база А2, Складова база А6, Сграда – многоетажен гараж. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи. Правилно съдът е кредитирал заключението на ССЕ във вариант 1, като е приел, че процесните имоти са непроизводствени с конструкция М-3, а задълженията за периода 2011 г. – 2015 г. са в общ размер 274 953, 66 лева, които са заплатени от дружеството. Неоснователно и неподкрепено с доказателства е възражението на касатора, че при постановяване на решението си съдът не е отчел факта, че в платения ДНИ влизат и дължимите суми за ДНИ и за притежавания от дружеството поземлен имот с площ 132 500 кв. м. В подкрепа на твърденията си касаторът не е поискал възлагане на допълнителна задача на вещото лице. С касационната жалба също не са ангажирани доказателства, че платените от дружеството за периода суми в общ размер на 319 187, 54 лв. влизат и сумите за ДНИ и за земята. Следва да се отбележи, че при издаване на оспорения акт видно от стр. 9 на същия, административният орган е установил задължения за довнасяне за процесните периоди като е приспаднал внесените от дружеството суми в общ размер на 321 209, 20 лева. С оглед изложеното, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответника по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3720 лв., съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, ведно с фактура и платежно нареждане от 13.05.2019 г. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,