Решение № 11768 от 19.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Българската народна банка (БНБ) и от Д. Атанасова срещу съответните неблагоприятни за всеки от касаторите части от Решение 1317/01.03.2022 г. по адм. дело 5754/2019 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). В касационните жалби се излагат съображения за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост, съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на ищеца и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на атакуваното решение в неблагоприятните части и присъждане на сторените разноски. Ответникът по подадената от БНБ касационна жалба - Д. Атанасова в представен писмен отговор и в становище дадено в открито съдебно заседание оспорва основателността същата. Ответникът по подадената от Д. Атанасова касационна жалба - БНБ в писмен отговор и становище в открито съдебно заседание, намира жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на постановения съдебен акт и за неоснователност на касационните жалби. Настоящата инстанция намира касационните жалби за подадени в срок и от надлежни страни, за които обжалваното съдебно решение е неблагоприятно в обжалваните от всеки от касаторите части, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба на Д. Атанасова е частично основателна, а тази на БНБ - неоснователна. Предмет на съдебен контрол е бил иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 8627,96 лв. (с изменен размер на 7 262,54 лв.), причинени от незаконосъобразно бездействие на БНБ извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз (ПЕС), изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ в императивния срок от пет работни дни съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i от Директивата, която сума представлява законната лихва за забавено изплащане върху максималния размер на гарантираните вземания от 196000,00 лв. за периода 25.06.2014 г., до 04.12.2014 г. Въз основа на установената фактическа обстановка, при съобразяване на приобщените по делото доказателства, решения по дела на Съда на Европейския съюз /СЕС/ и предвид нарушаването на нормата на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, Административен съд София-град е осъдил Българска народна банка да заплати на Атанасова обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 624,38 лева, претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ в срок от пет работни дни. За разликата над 5 624,38 лв. до пълния претендиран размер съдът е отхвърлил иска. С позоваване на мотивите на Определение 2/20.04.2021 г., постановено от Първа и Втора колегия на ВАС и ОСС ГК ВКС, по т. д. 1/2019 г. и чл. 10 от ЗОДОВ съдът осъжда Д. Атанасова да заплати на Българска народна банка, съразмерно на отхвърлената част от исковата молба възнаграждение за адвокат, в размер на 1 266 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно в частта относно исковата претенция. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приложил правилно материалния закон. Съответен на закона е изводът на първоинстанционния съд за частична основателност на предявения от ищцата иск за обезщетение на претърпени вреди, произтичащи от несвоевременно изплащане на гарантирания размер на вложенията й в КТБ. Безспорно установено по делото е, че на 20.06.2014 г., на основание чл. 115 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), с Решение 73 от 20.06.2014 г. управителният съвет на БНБ е поставил КТБ под специален надзор за срок от три месеца, а на 06.11.2014 г. БНБ е отнела лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ. В резултат на това действие на БНБ, на 04.12.2014 г. фондът е започнал изплащане на влоговете до гарантирания размер. Съдът законосъобразно и при съблюдаване практиката на СЕС е приел, че процесният иск, макар и предявен преди измененията на ЗОДОВ и АПК следва да бъде разгледан по реда на чл. 203-207 АПК, в съответната им редакция, срещу надлежния ответник Българска народна банка, във връзка с възложените му административни правомощия за надзор върху кредитните институции. Искът за вреди се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство. Същата посочва, че "неналичен депозит" е депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. За да се произнесе по основателността на претенцията АССГ изложил подробни аргументи, че правомощието по чл. 1, пар. 3, буква i от Директива 94/19/ЕО е възложено на съответния компетентен орган на държавата членка, който е именно БНБ. Горният извод е мотивирал и с решението по дело С-571/16 СЕС. Правилно съдът е приел за неоснователен довода на БНБ, че първоначално УС на БНБ не приложил норма от Правото на ЕС, ползваща се с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за съответния компетентен орган разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i от тази директива. С оглед задължителната и директно приложима в случая разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i от същата, БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган, е дължала активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в посочената директива, за изплащането им в гарантираните от нея максимални размери. Съдът правилно е съобразил, че единствено за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. са налице всички кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по ЗОДОВ. За да обоснове периода съдът е изследвал хронологията, като е посочил, че още на 20.06.2014 г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) БНБ се позовава на изчерпване на ликвидните средства на КТБ. Следователно, още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ. От този момент нататък следва да се определи и първият възможен достъп на вложителите, в това число и на ищеца, до гарантирания размер на депозитите. Съдът е посочил, че срокът от двадесет работни дни по чл. 10, пар. 1 от Директивата изтича на 26.07.2014 г. (погрешно изписана дата в атакуваното решение 27.06.2014 г.) и изплащането е следвало да започне. Отбелязал е, че решение за обявяване неналичността на депозитите и за отнемане лиценза на КТБ, респ., за стартиране процедурата за компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19 е взето на 06.11.2014 г. Поради което именно от тази дата БНБ вече не осъществявала незаконосъобразно бездействие и от този момент нататък обезщетение за обезвреда на Атанасова не се дължи. Първоинстанционният съд е обосновал периода, за който обезщетението се дължи, а именно за периода на забава от момента, в който Атанасова е следвало да има достъп до гарантирания депозит, до момента, в който нарушението е преустановено. Безспорно е, че към 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнявала вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. При постановяване на Решение 73 от 20.06.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, обосноваващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Установено е с решението, че КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Независимо от това, обявяване неналичност на депозитите не е взето от надзорния орган в защита интересите на вложителите. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, след което е започнало изплащане на гарантирания размер на депозитите при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ, отм.). Необходимостта от своевременно издаване на изричен акт за обявяване на неналичност на депозитите изхожда и от решението на СЕС от 4 октомври 2018 г. по дело С-571/16. Съгласно т. 2 от това решение Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14 трябва да се тълкува в смисъл, че неналичността на депозитите по смисъла на тази разпоредба трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган и не може да бъде извеждана от други актове, като решението на Българската народна банка, с което Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор, нито презумирана въз основа на обстоятелства като тези в главното производство. За пълнота следва да се отбележи, че неизпълнението на това задължение води до нарушение и на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, според който всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Първоинстанционният съд е отговорил положително на въпроса налице ли е в случая съществено нарушение на приложимата съюзна норма, с препращане към решенията по дела С-571/16 и С-501/18 на СЕС. Същият приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i от Директивата може да представлява достатъчно съществено нарушение на ПЕС и да позволи ангажирането на отговорността на държава членка за нарушение на правото на Съюза. Изводите на съда за доказване наличието на имуществени вреди, причинени от установеното нарушение на ПЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между забавата на БНБ да се произнесе с акт за обявяване на неналичност на депозитите и настъпилите вреди, са правилни и обосновани. Ищецът е имал парично вземане, което е изплатено до гарантиран размер, но изискуемостта е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Със забавата да установи неналичността на депозитите в КТБ, БНБ е забавила възникването на изискуемостта на вземанията на вложителите в КТБ за гарантирания им размер. Обезщетяването на забавено парично изпълнение е чрез изплащане на законната лихва за срока на забавата. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда. С оглед горното неоснователни са доводите на касационния жалбоподател БНБ за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищцата е начислявана договорна лихва от КТБ. Неоснователни са касационните възражения на Атанасова, по отношение размера на обезщетението. Съдът обосновано е приел, че съгласно чл. 86 ЗЗД същият следва да бъде съизмерим със законната лихва от деня на забавата. За държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Предвид изложените съображения, подадените касационни жалби са неоснователни, а обжалваното решение в частта относно исковата претенция, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в частта на разноските и по-конкретно в определения размер. Настоящата инстанция споделя мотивите на съда относно дължимостта на същите и позоваването на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ. Видно от определение 2/20.04.2021 г. постановено по т.д. 1/2019 г. на ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС съгласно § 6, ал.1 от ЗИДЗОДОВ (обн. в ДВ, бр. 95/29.11.2019 г.) новата алинея 4 на чл. 10 се прилага по делата, образувани по искови молби, подадени след влизането му в сила. Същото следва да е разрешението и за заварените дела с оглед вече изразената ясна воля на законодателя по този въпрос, а и за да се избегне занапред различно третиране на сходни положения, различаващи се единствено по време. Позовавайки се горното определение, съдът е присъдил разноски в полза на ответника БНБ в размер на 1 266 лв. Касационният състав намира за неправилно определен размера на присъдените разноски. Съобразно представен списък на разноските и приложени банкови извлечения за платено адвокатско възнаграждение от страна на БНБ, същото е в размер на 1 644 лв. Отхвърлената част от иска е в размер на 1 638,16 лв. при пълен размер на претенцията 7 262,54 лв., следователно при съобразяване съотношението уважена спрямо отхвърлена част на иска (съгласно чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ) на БНБ се следва сума в размер на 370,85 лв. Предвид изложеното решението, в частта на разноските присъдените в полза на БНБ следва да бъде отменено за горницата над 370,85 лв. до пълния размер от 1 266 лв. При този изход на спора разноски за касационната инстанция не се следват на страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение