Решение № 14258 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4975/2020 г.

Решение № 14258 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4975/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от Н. Петрова, чрез пълномощника й адв. Р. Длъгнекова, против решение № 114 от 18.10.2019 г., постановено по адм. дело № 213/2019 г. на Административен съд - Видин, в частта му, с която е отхвърлена жалбата й против решение № 16 от 12.01.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка № 121/2016 г., в частта, с която е установено, че с действията си Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) не е извършила нарушение на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) по отношение Н. Петрова (т. II от решението). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение в оспорената му част, поради необоснованост на изводите на съда, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е взел предвид събраните по делото доказателства и необосновано е приел липса на неравно третиране. Налице е извършена спрямо касатора дискриминация, тъй като е нарушено правото й на труд, приложени са дискриминационни критерии при възстановяването й на длъжност, едновременно последвано от уволнение, по признак "лично положение". Иска се отмяна на решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата й против решението на КЗД и е осъдена за заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева в полза на КЗД. Претендират се разноски за касационното производство. Представена и е писмена защита. Втората касационна жалба е подадена от изпълнителния директор на БАБХ, чрез пълномощника му адв. С. Иванова, против същото решение на Видинския административен съд, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на изпълнителния директор против решение № 16 от 12.01.2018 г., по преписка № 121/2016 г. на КЗД, в частта, с която е установено, че изпълнителния директор на БАБХ е извършил нарушение на чл. 4, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗДискр по признак "лично положение" спрямо Н. Петрова и на основание чл. 80, ал. 3 от ЗЗдискр му е наложена "глоба" в размер на 250 лева, както и е осъден да заплати сумата от 150 лева в полза на КЗД. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила, както и противоречие със събраните доказателства в преписката - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че не е налице осъществена дискриминация поради липса на задължение за подбор на служителите при съкращение на щата, в който случай органът по назначаване действа при оперативна самостоятелност, съответно липсват данни за неравно третиране от страна на изпълнителния директор, липсва поставяне в по-неблагоприятно положение в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства, както и причинна връзка между поведението и резултата на базата на защитен признак. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на решението на КЗД, в оспорената част. Претендират се разноски по делото. В молба от 12.10.2020 г. са развити и доводи по съществото на спора. Против касационната жалба на изпълнителния директор на БАБХ е постъпил писмен отговор от Н. Петкова, чрез адв. Длъгнекова, в който същата я оспорва и иска отхвърлянето й като неоснователна. Постъпили са и две частни жалби, първата от Н. Петрова, чрез пълномощника й адв. Р. Длъгнекова и втората, подадена от изпълнителния директор на БАБХ и двете, насочени против определение № 551-РЗ от 27.12.2019 г., по адм. дело № 213/2019 г. на Административен съд - Видин, в частите му, с които са отхвърлени съответните молби на частните жалбоподатели за изменение на решението, цитирано по-горе, в частта му относно разноските, с които части, частните жалбоподатели са осъдени всеки от тях да заплати в полза на КЗД по 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. Частните жалбоподатели искат отмяна на определението. Ответната Комисия за защита от дискриминация, в писмено становище, чрез юрисконсулт Н. Кръстева оспорва касационните жалба като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Не е взето становище по частните жалби. Ответната Българска агенция по безопасност на храните не изразява становище по касационните и частни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на БАБХ. Счита, че съдебното решение следва като неправилно да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против решението на КЗД по т. I и т. III от същото, като се отмени и незаконосъобразното решение на КЗД, в посочената част. В останалата част решението на съда е правилно, тъй като законосъобразно е прието, че решението на КЗД по т. II е правилно и не е налице нарушение от страна на юридическото лице - БАБХ на ЗЗДискр. С оглед изхода на касационното производство следва да бъдат присъдени и разноските по делото, като се преценят частните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационните и частни жалби са подадени от надлежни страни, против подлежащи на оспорване съдебни актове, които в съответните им части са неблагоприятни за страните, подадени са в рамките на преклузивните срокове по чл. 211, ал. 1, и чл. 230, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, основателна е касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на БАБХ, съответно следва да бъде пререшен и акцесорния въпрос с присъждането на разноски за първоинстанционното производство, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Видин е повторно, след отмяна с решение на ВАС, постановено по адм. дело № 9629/2018 г. на решение № 59 от 13.06.2019 г., постановено по адм. дело № 47/2019 г. на Административен съд - Видин и връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне по жалбите на настоящите касатори против решение № 16/12.01.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 121/2016 г. Съдът вярно е установил фактите по делото, като по същите не се спори понастоящем. Спори се по правната им квалификация. Безспорно е установено, че Н. Петрова е работела по служебно правоотношение в БАБХ на длъжност "главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" при ОДБХ - Видин, считано от 01.03.2011 г. Със заповед № НК-17/21.07.2014 г. изпълнителният директор на БАБХ, като орган по назначаване, е наложил на същата дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното й правоотношение. С влязло в сила решение, постановено по адм. дело № 173/2014 г. на Административен съд - Видин, заповедта е отменена като незаконосъобразна. Петрова е подала молба за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, като със заповед № ВР-3/29.02.2016 г. на изпълнителния директор е възстановена на работа. На същата дата е издадена и връчена и заповед № 0 СОСО-6/29.02.2016 г. за прекратяване на служебното й правоотношение поради съкращаване на длъжността. Н. Петрова е сезирала КЗД с оплакване за дискриминация по признак "лично положение", поради неприлагане на еднакви критерии при осъществяване на подбор, съответно за нарушаване на принципа на равно третиране на служителите в отдел "Контрол на храните" като е освободена именно тя, тъй като има убеждение за справедливост и законност. Причина за неравното третиране е и подаването от нея и колегата й сигнал, против служители на БАБХ, довел до формално й възстановяване на работа и последвалото съкращение. Съдът е проследил проведеното пред КЗД производство като е приел, че в същото не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като са спазени изискванията на ЗЗДискр - проведено е проучване, при осигуряване на равни права на страните, указано е разпределението на доказателствената тежест по чл. 9 от ЗЗДискр, съобразно изискванията на чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр и чл. 26 от Правилата за производство пред КЗД е изготвен и представен доклад-заключение, проведени са три открити заседания с редовно призоваване на страните, в които са събрани писмени доказателства. С решението си КЗД е приела, че с действията си БАБХ, представлявана от изпълнителния директор не е извършила нарушение на ЗЗДиск по защитения признак "лично положение" (т. II от решението), но изпълнителния директор, като орган по назначението, е допуснал нарушение на принципа на равенство в третирането, тъй като без да са налице данни за подбор по смисъла на чл. 21 от ЗЗДиск с издаването на заповед за прекратяване на служебното правоотношение е извършил нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДиск по признак "лично положение" (т. I) и на основание чл. 80, ал. 3 от ЗЗДиск му е наложила административно наказание "глоба" в размер на 250 лв. (т. III). Мотивите са, че в чл. 21 от ЗЗДискр е предвидено, че работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда (КТ) или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е отменена като незаконосъобразна, жалбоподателката е възстановена на работа формално, тъй като веднага е прекратено служебното й правоотношение, което представлява неизпълнение на съдебно решение. Осъществената дискриминация е по признак "лично положение" с оглед търсената от жалбоподателката защита при упражняване на правото на труд, което е част от личното й положение, съответно поведението й е причина да бъде съкратена. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че КЗД законосъобразно е счела, че изпълнителният директор на БАБХ е осъществил дискриминационно третиране, тъй като са налице всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма - 1) изпълнително деяние - акт, действие или бездействие, водещи до диференциран подход към дадено лице; 2) защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.; 3) цел или резултат – засягане на права или законни интереси и 4) причинно-следствена връзка. Съдът е посочил, че е налице и основа за сравнение - лице, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателката на основата на признаците по ал. 1 на чл. 4 от ЗЗДискр. В случая, не е проведен подбор, както преди възстановяването на жалбоподателката на заеманата преди уволнението длъжност, така и след това, което обосновава осъществена пряка дискриминация от страна на органа по назначаване, тъй като тя е поставена в по-неблагоприятно положение от другите служители, останали на работа на същата длъжност и отдел, и в сравнение с преназначена служителка от друг отдел. Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 21 от ЗЗДискр, която задължава работодателят да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от КТ или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от ЗДСл, без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. Наведените от жалбоподателката твърдения, които обосновават защитната й теза за неблагоприятно третиране, са доказани, докато от ответника по делото не са наведени доводи и не са ангажирани доказателства за оправдано различно третиране. Причината за прекратяване на правоотношението на жалбоподателката са водените от нея съдебни спорове, като съдът е споделил приетото от КЗД, че защитата на лични права е част от личното положение на дадено лице и в този смисъл е осъществена дискриминация за осъществяваните от нея права на защита. По тези съображения, решаващият съд е отхвърлил жалбата на изпълнителния директор на БАБХ против решението на КЗД. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Петрова против решението на КЗД, в частта, с която е прието, че БАБХ не е осъществила дискриминационно третиране, като е посочил, че задължението по чл. 21 от ЗЗДискр е на работодателя - в случая на органа по назначаване, като за неизпълнението на същото е ангажирана именно неговата отговорност, а не следва да се ангажира отговорността на юридическото лице. С оглед този резултат е присъдил и разноски в полза на КЗД. Върховният административен съд намира, че решението е неправилно, в частта, с която отхвърлена жалбата на изпълнителния директор на БАБХ, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Законът за защита от дискриминация съдържа абсолютна забрана за дискриминация, като в чл. 4, ал. 1 очертава широк кръг от защитени признаци. В закона липсва легално определение на понятието "защитен признак", но същото се извлича, чрез тълкуване на нормата на чл. 4 от ЗЗДискр. Нормата на чл. 4, ал. 2 дава определение за пряка дискриминация - всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, като по този начин препращащата разпоредба съдържа в себе си обяснение, че забраната за дискриминация се свързва с понятието "признаци", които са посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Освен това ЗЗДискр урежда специалната защита срещу неравно третиране под формата на нееднакво, неправомерно правоприлагане на нормативни правила и/или установяване на порочни практики от страна на различните правни субекти, в т. ч. работодателите, основано на защитените признаци, по аргумент на чл. 1, във вр. с чл. 4 от ЗЗДискр. Ето защо следва във всеки отделен случай да се конкретизира точно признакът/признаците, по които лицето е неравно третирано, а в случаите на признаците лично и обществено положение, с оглед бланкетния им характер, е необходимо да се уточни съдържанието им. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗЗДискр, работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1, т. е. правилото го задължава да не допуска неравенство в третирането, което да се дължи на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. За да е налице нарушение на изискването за равенство, в случая при извършване на подбор, е необходимо да се установи, че по-неблагоприятното третиране на служителя, в сравнение с други служители в сходно положение, е в причинна връзка с някои от защитените признаци. Извеждането на защитата при упражняване на правото на труд в самостоятелен раздел в ЗЗДискр е с оглед значимостта на обществените отношения, свързани с правото на труд на гражданите и свързаните с тях специфики, но във всички случаи разглеждането на нарушаване правото на труд като проява на дискриминация следва да е основано на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, като съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗЗДискр разпоредбите на този раздел - "Защита при упражняване правото на труд" се прилагат и към служебните правоотношения, каквото е правоотношението на жалбоподателката, понастоящем касатор - Н. Петрова. Отново следва да се подчертае, че за да е налице нарушение във всички посочени случаи по раздел "защита при упражняване на правото на труд" е необходимо да се установи, че неблагоприятното третиране на служителя, изразяващо се в различни условия на труд, получаване на по-ниско възнаграждение за еднакъв труд в сравнение с други служители в сходно положение, избирателно наказване при сходни нарушения, нееднакви критерии при осъществяване на правото на работодателя при едностранно прекратяване на трудовия договор/служебното правоотношение е в пряка причинна връзка с някои от защитените признаци. Върховният административен съд многократно в практиката си е посочвал, че за разлика от други защитени признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр – пол, раса, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието и обективно съдържание. Това налага за всеки случай установяване и доказване на значим, обективен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за дискриминация. В случая, както административният орган, така и съдът неправилно са приели наличие на защитен признак "лично положение", поради който жалбоподателката е поставена в по-неблагоприятно положение, обоснован с обстоятелството, че същата е осъществила свои права във връзка с прекратяването на служебното й правоотношение по съдебен ред. Подобен факт не може да се приеме, че изпълва със съдържание признака "лично положение". Подобно разширително тълкуване не намира опора в закона. В обхвата на признака "лично положение" следва да са включват само трайни, значими и определящи личността характеристики, равностойни със същностните основни признаци, каквито са полът, расата, здравословното състояние, сексуалната ориентация, възрастта, вярата. В решението на КЗД, споделено и от съда е посочено, че защитеният признак се свързва с "... търсената защита пред съд... защитата на лични права е част от личното положение на дадено лице". Подобно качество - защита на свои права не може да служи за отличителна характеристика на личността, тъй като има временен, случаен характер, доколкото зависи от различни обстоятелства извън личността, съответно не може да се приравни на другите иманентно присъщи белези по чл. 4 от ЗЗДискр и не може да бъде приет за изпълващ съдържанието на признака "лично положение". Освен това, в ЗДСл не се съдържа изискване за подбор при прекратяване на служебното правоотношение при съкращаване на длъжността. Преценката кои длъжности и кои служителите да бъдат съкратени е въпрос на оперативна самостоятелност на органа по назначаване, в който смисъла е трайната практика на административните съдилища и ВАС. От данните по делото се установява и обстоятелството, че в БАБХ е извършено съкращаване и на други длъжности и служители - щатните бройки са намалени от 59 на 40, което ведно с липсата на установен защитен признак, обусловил твърдяното дискриминационно поведение, сочи липса на каузална връзка между защитен признак и твърдяното дискриминационно поведение. Изводите на КЗД и съда в обратната насока са необосновани и не са съобразени с материалния закон. Оспореното съдебно решение следва да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлена жалбата на изпълнителния директор на БАБХ против решението на КЗД, в частта му по т. I т. III от същото, като неправилно поради нарушение на материалния закон. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, както и на основание чл. 227, ал. 1 от АПК, след отмяната на решението спорът следва да бъде решен по същество, като се отмени и решението на КЗД в посочените части, като несъобразено с материалния закон и страдащо от порок по чл. 146, т. 4 от АПК. С оглед този изход на спора следва да бъде пререшен и спорът относно разноските за първоинстанционното производство като решението се отмени и в частта, с която изпълнителният директор на БАБХ е осъден да заплати на КЗД сумата от 150 лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Изпълнителният директор на БАБХ не е претендирал заплащането на разноски за първоинстанционното производство и такива не следва да бъдат присъждани. Основателна е претенцията за присъждане на разноски за касационното производство, които възлизат на 70 лева, заплатена държавна такса за производството, като се осъди КЗД да ги заплати в полза на ОБДХ, която е наредител на плащането, видно от вносния документ. Касационната жалба на Н. Петрова е неоснователна. Решението на първоинстанционният съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата й против решението на КЗД, в частта му по т. II, с което е установено, че с действията си Българската агенция за безопасност на храните не е извършила нарушение на ЗЗДискр по отношение Н. Петрова е правилно. Правилно и обосновано е преценено от съда, че разпоредбата на чл. 21 ЗЗДискр задължава работодателя да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. Съответно ако е налице неизпълнение на това задължение следва да бъде ангажирана отговорността на работодателя или както е в случая на органа по назначаването, а не на юридическото лице, каквато е БАБХ. Юридическото лице не е осъществило дискриминация като настоящата инстанция споделя мотивите на решаващия съд и на КЗД, като същите на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не следва да бъдат преповтаряни. В тази част решението следва да бъде потвърдено. При този изход на спора в първоинстанционното производство е правилно решението и в частта, с която са присъдени разноски в полза на КЗД, за всяка от съдебните инстанции, като Н. Петрова е осъдена да заплати сумата от 150 лева. Съответно следва да бъде отхвърлена и частната й жалба против определението на съда, с което е отказано изменение на решението, в частта за разноските по искането на Петрова по реда на чл. 248 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението е в размер от 100 до 200 лева за всяка инстанция, съответно определеният размер от 150 лева (общо за съдебните инстанции) е в рамките на нормативно предвидения минимум и разноските правилно са присъдени на основание чл. 143 от АПК. Частната жалба на изпълнителния директор, против определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с оглед крайния резултат по делото и отмяната на решението в частта за разноските, следва да се отхвърли като неоснователна, доколкото с определението не е постановено изменение на решението, в частта за разноските. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,