Решение № 7059 от 30.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 782/2009 г.

Решение № 7059 от 30.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 782/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община - район "Витоша" против Решение № 1152 от 01.12.2008 г., постановено по адм. д. № 4435/2008 г. по описа на Административен съд - София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответницата Наташа Атанасова Спиридонова оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба настоящият състав на Върховния административен съд, взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед № РД 15 (ЗДСл-21/11.06.2008 г. на кмета на район "Витоша" - Столична община, с която служебното правоотношение на Наташа Атанасова Спиридонова е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 2, вр. чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Въз основа на правилно установената по делото фактическа обстановка законосъобразно съдът е приел, че оспорената заповед е постановена в нарушение на материалноправните разпоредби и подлежи на отмяна. Обосновано и в съответствие със закона е изводът на първоинстанционният съд, че служебното правоотношение на Спиридонова е прекратено в нарушение на чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Посочената норма предвижда освобождаване от държавна служба когато служителят не се яви да заеме длъжността в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл след като заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е отменена от органа по назначаването или от съда. В разглежданата хипотеза материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед не са били изпълнени. Предходната заповед на кмета на район "Витоша" от 20.09.2007 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Спиридонова е отменена с влязло в сила решение, поради което служителката следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност началник на отдел "Административно-информационно обслужване", ако се яви да я заеме в двуседмичен срок от влизане на решението в сила (чл. 122, ал. 1 от ЗДСл). Своето желание да заеме длъжността и да изпълнява служебните си задължения ответницата по касация демонстрира категорично като се явява в общината и депозира молба вх. № 94-Н-207 от 23.03.2008 г., с която моли органа по назначаването да й определи дата за явяване на работа. На 21.05.2008 г. органът по назначаване уведомява държавния служител да се яви на работа. Писмото е получено от Спиридонова на 09.06.2008 г., а на 10.06.2008 г. същата се е явила в администрацията за да изпълнява служебните си задължения, но не била допусната до работа с обяснението, че е необходима лична среща с касатора. Тези действия на държавния служител са достатъчни, за да се приеме, че изискванията на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени. В случая органът по назначаването е следвало да извърши необходимото в административно-организационен план, с което да позволи на държавния служител да заеме длъжността и да започне да изпълнява служебните си задължения, което не е сторено. При подаденото в срок заявление от Спиридонова органът по назначаването е бил длъжен да предприеме съответните действия по възстановяването на служителката, което не е направено. След като е констатирал, че условията на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл са осъществени, правилно и в съответствие със закона първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на Спиридонова по реда на чл. 103, ал. 1 т. 2 от ЗДСл. Оспорената заповед е издадена, без да е осъществена хипотезата чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. и следователно е незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните норми на ЗДСл. Ето защо като е отменил същата първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,