Решение № 8151 от 26.7.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Делид ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление с. Маноле, община Марица, област Пловдив, Свинекомплекс Маноле 2, представлявано от управителя Д. Динков, чрез пълномощник адв. Т. Златева, против решение 598 от 10.03.2020 г., постановено по адм. дело 62/2019 г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив. С обжалваното решение АС Пловдив е отхвърлил жалбата на Делид ЕООД срещу заповед 03-РД/2803 от 10.07.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФ Земеделие), с която е отказано изцяло финансиране на подаденото от дружеството заявление за подпомагане с ИД 16/04/1/0/02308 от 28.05.2015 г. по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделските стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014 2020 г., с наименование Закупуване на оборудване за птицеферма в с. Маноле, общ. Марица, обл. Пловдив, с обща стойност на заявените за финансиране разходи от 2 933 745,00 лева без ДДС. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, като от изложените конкретни доводи и възражения в касационната жалба е видно, че се позовава на всички отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва като неправилен извода на съда, че обжалваната заповед съдържа правни и фактически основания за постановения с нея отказ за финансиране. Твърди, че първоинстанционният състав не се е произнесъл по всички наведени от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и не е изяснил правилно фактическата обстановка по случая, поради което е достигнал до неправилния извод за издаване на акта съобразно изискванията на чл. 59 АПК, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Счита за неправилни и необосновани изводите на съда, че дружеството не е доказало хронологичното развитие на стопанството си в дейността по отглеждане и угояване на патици, както и че тази дейност е била извършвана в противоречие с материалноправните изисквания. Излага съображения, че съдът неправилно е преценил обстоятелствата по случая и приложимата към тях нормативна уредба, като е приел, че дружеството не отговаря на задължителните условия за допустимост за подпомагане на кандидатите по подмярка 4.1 и по-конкретно на изискването на чл. 26 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (наричана по-нататък Наредба 9/21.03.2015 г.). Допълнителни съображения развива в представени по делото писмени бележки. На основание наведените доводи и възражения пред касационната инстанция иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменена като незаконосъобразна процесната заповед на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с която е постановен пълен отказ за финансиране на заявление за подпомагане с ИД 16/04/1/0/02308. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът изпълнителният директор на ДФ Земеделие, чрез процесуалния си представител адв. Г. Събев, в депозиран писмен отговор заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва бъде оставено в сила. Претендира сторените пред касационната инстанция разноски за един адвокат, съгласно представени доказателства. Прокурорът от Върховната административна прокуратура в приложено по делото писмено становище и в съдебно заседание дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: Делид ЕООД е българско еднолично дружество с ограничено отговорност, със седалище и адрес на управление: с. Маноле, общ. Марица, обл. Пловдив с управител Д. Динков. Дружеството е регистрирано като земеделски стопанин на 17.04.2015 г. в Областна дирекция Земеделие гр. Пловдив, което се установява от приложената по делото регистрационна карта. На 28.05.2015 г. Делид ЕООД подава заявление за подпомагане с ИД 16/041/0/02308 с предмет на инвестицията: Закупуване на оборудване за птицеферма в с. Маноле, общ. Марица, обл. Пловдив на стойност 2 933 745,00 лв. по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от ПРСР за периода 2014-2020 г. Към датата на подаване на заявлението за подпомагане дружеството отглежда 500 бр. патици в животновъден обект 4137-0362, находящ се в землището на с. Маноле, общ. Марица, обл. Пловдив, който е регистриран на собственика на животновъдния обект Бизнеспарк Маноле ООД. Делид ЕООД ползва имота на основание сключен договор за наем с Бизнеспарк Маноле на 15.05.2014 г. Съгласно удостоверение 1203/03.07.2013 г. регистрираният от Бизнеспарк Маноле ООД животновъден обект 4137-0362 е за отглеждане на 20 000 бр. патици мюлари. Делид ЕООД няма собствен регистриран животновъден обект, и извършва дейността си в посочения обект, като представя фактура от 29.06.2015 г. за продадени 500 бр. патици, с което цели да установи стандартния производствен обем с равностойност - 20 451,68 евро. След извършени проверки от Дирекция Противодействие на измамите към ДФЗ-Разплащателна агенция на животновъдния обект 4137-0362 е констатирано, че към момента на проверката има животновъден обект, който не функционира и не е регистриран на името на кандидата за подпомагане Делид ЕООД. Констатирано е също така, че в обекта няма налични животни, тъй като последните са предадени на 07.03.2016 г. съгласно представените документи. Установява се, че освен Делид ЕООД още две дружества Ник Фуд БГ ЕООД и Промюлар ЕООД са кандидати по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от ПРСР за периода 2014-2020г. Дружествата също нямат регистриран на тяхно име животновъден обект, като за доказване на минималния стандартен производствен обем (СПО) на стопанствата си посочват, че отглеждат патици в един и същ животновъден обект като този, посочен от Делид ЕООД, а именно животновъден обект 4137-0362, находящ се в землището на с. Маноле, общ. Марица, обл. Пловдив, съгласно договори за наем. Инвестиционните намерения на посочените търговски дружества, кандидати за безвъзмездна финансова помощ, са сходни и включват разходи за закупуване на оборудване за отглеждане на патици от порода Мюлар. Кандидатите имат сключени договори за извършване на консултантски услуги, свързани с подготовката и управлението на заявленията за подпомагане, с едно и също дружество - Агенция Мая ЕООД. Изготвените от това дружество бизнес планове на трите дружества - земеделски производители - са сходни, съдържат една и съща обща информация, еднакви продажни цени на готовата продукция, едни и същи видове разходи при образуване на себестойността и др. Бизнеспарк Маноле ООД е доставчик на патиците за угояване и фуража и на тримата кандидати -Делид ЕООД, Ник Фуд БГ ЕООД и Промюлар ЕООД. Един от съдружниците в Бизнеспарк Маноле ООД е Еникак ЕООД с 99,3% дялово участие. Последното дружество е собственост на Д. Динков, управител на Делид ЕООД. На база на тези факти изпълнителният директор на ДФЗемеделие е издал заповед 03-РД/2803 от 10.07.2018 г., с която на основание чл. 42, ал. 1, изр. 1, предл. 3, във връзка с чл. 39, ал. 1, предл. 1, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 26, във вр. с чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 15, ал. 2 във вр. с § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. и чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика (наричан по-нататък Регламент 1306/2013 г.) е отказано да бъде финансирано подаденото от Делид ЕООД заявление за подпомагане с ИД 16/04/1/0/02308 с предмет на инвестицията: Закупуване на оборудване за птицеферма в с. Маноле, общ. Марица, обл. Пловдив на стойност 2 933 745 лв. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че проектът, за чието финансиране кандидатства дружеството жалбоподател, е с предмет отглеждане на патици в животновъден обект, за който това дружество няма регистрация на свое име. Към момента на подаване на заявлението за подпомагане Делид ЕООД осъществява земеделската си дейност в помещение част от Свинекомплекс Маноле, намиращ се в имот 47086.608.1. в землището на с. Маноле, общ. Марица, обл. Пловдив. В посочения имот е регистриран животновъден обект 4137-0362 с отговорно лице Бизнеспарк Маноле ООД в качеството си на собственик на животновъдния обект. Делид ЕООД няма регистриран на свое име животновъден обект нито по отношение на дейността, с която доказва минимален СПО, нито във връзка с дейността, за която се отнася заявената за подпомагане инвестиция. Така установените правнорелевантни факти по случая са преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, с оглед на всички представени и събрани по делото доказателства, като при съпоставянето на фактите с приложимите материалноправни норми съдът е достигнал до извод за липса на основанията по чл. 146 АПК за отмяна на оспорената заповед, обективираща отказ за финансиране. Приел е, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закова. След като е обсъдил разпоредбите на чл. 137, ал. 1, във вр. с ал. 6 и ал. 8 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), във вр. с чл. 26 от Наредба 9/21.03.2015 г. и тези на чл. 13б, ал. 4, във вр. с чл. 13, ал. 5 от Закона за животновъдството (ЗЖ), съдът мотивира становището, че дружеството кандидат за подпомагане не удовлетворява изискването на посочените разпоредби от ЗВД, тъй като не представя ясна индивидуализация и регистрация за обекта, в който има намерение да реализира инвестицията. Това се изисквало поради обстоятелството, че доказването на СПО по смисъла на чл. 8 от Наредба 9/21.03.2015 г. не изключва необходимостта от спазване на приложимите разпоредби от националното законодателство, изискващи при наличие на регистрационен режим за съответния вид дейности и инвестиции да се представят и съответните доказателства за извършената регистрация. В настоящия случай е безспорно, че Делид ЕООД не представя доказателства за извършена на негово име регистрация на животновъден обект, в който ще се осъществява дейността по заявения за финансиране проект с предмет Закупуване на оборудване за птицеферма. От обясненията на дружеството кандидат, дадени в хода на административното производство, се установява единствено намерение за регистриране на животновъден обект във връзка с инвестицията, както и че този обект щял да бъде различен от животновъдния обект, собственост на Бизнеспарк Маноле ООД, в който е извършвана дейността по отглеждане на патици мюлари, послужила за доказване от дружеството на допустимостта на неговата инвестицията чрез деклариране на документално обоснован минимален СПО на земеделското му стопанство. Съдът обаче приема, че в случая е налице кардинална пречка кандидатът да доказва минимален СПО на стопанството си към датата на подаване на заявлението за подпомагане, доколкото към този момент извършваната от него селскостопанска дейност е в рамките на регистриран на името на друг субект животновъден обект, а бъдещата му инвестиция за същата дейност се отнася за друг (неиндивидуализиран и нерегистриран по надлежния ред) животновъден обект. Заключението, което прави съдът, е, че при тези обстоятелства не може да бъде осъществен контрол върху заявената от кандидата дейност по проекта, като същевременно условията, при които е подадено заявлението за подпомагане, са в явно противоречие със смисъла и целта на подпомагането по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от ПРСР за периода 2014-2020 г. По изложените съображения административният съд приема, че липсата на доказателства за удовлетворяване на регистрационния режим по чл. 137, ал. 1, във вр. с ал. 6 и ал. 8 ЗВД, във вр. с чл. 26 от Наредба 9/21.03.2015 г. за дейността по конкретния проект дава самостоятелно основание за пълен отказ за финансиране на подаденото от Делид ЕООД заявление за подпомагане. Поради това счита за реализирано посоченото в процесната заповед основание по чл. 8, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 26 от Наредба 9/21.03.2015 г. Наред с горното съдът приема за необосновани изводите на административния орган за наличие на второто посочено в акта основание за неговото издаване - изкуствено създадени условия по смисъла на §1, т. 13 от Наредба 9/21.03.2015 г. и чл. 60 от Регламент 1306/2013г. В тази връзка съдът посочва, че макар в случая да са установени правни връзки и сходства в инвестиционните проекти на тримата кандидати (Ник Фуд БГ ЕООД, Промюлар ЕООД и Делид ЕООД), административният орган не излага конкретни мотиви как установената свързаност между дружествата доказва наличието на субективния елемент от фактическия състав на хипотезата на изкуствено създадени условия съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) търсене на финансово предимство с кумулативна невъзможност за изпълнение на целите на мярката. С тези мотиви първоинстанционният съд обосновава крайния извод за законосъобразност на процесната заповед. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на коректно установена фактическа обстановка по делото съдът достига до правилен и обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК и без допуснати нарушения на административнопроизводствени правила. В оспорената заповед се съдържат достатъчно фактически и правни обстоятелства, които покриват изискването за излагане на мотиви в административния акт, обосноваващи формираното в диспозитивната част на акта волеизявление на органа. В заповедта са изброени правните основания, по силата на които е постановен оспореният резултат, като са визирани разпоредбите на чл. 42, ал. 1, изр. 1, предл. 3, във връзка с чл. 39, ал. 1, предл. 1, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 26, във вр. с чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 15, ал. 2 във вр. с § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Наредба 9 от 21.03.2015 г. и чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. Изложените в противоположен смисъл съображения на касатора са неоснователни. Обстоятелството, че първоинстанционният съд приема за доказани само част от възприетите от органа правни основания за постановения отказ за финансиране не опороча изводите на съда, направени във връзка с проверката на материалната законосъобразност на акта, както и не води до извод за немотивираност от фактическа и правна страна на процесната заповед. Правилен е изводът на съда за издаване на заповедта в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. В рамките на производството по настоящото касационно дело тричленният състав на ВАС, пето отделение, отправя преюдициално запитване до СЕС относно тълкуването на разпоредбите на чл. 5 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) 1242/2008 НА КОМИСИЯТА от 8 декември 2008 година за установяване на типология на Общността за земеделските стопанства (консолидирана версия, в сила от 01.01.2010 г. до 31.12.2014 г.) (отм., в сила от 01.01.2015 г.), чл.4, пар.1, б.а от Регламент 1307/2013 г. и чл. 60 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 1306/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета, тъй като счита, че тълкуването на тези разпореди е необходимо за решаването на спора, с който е сезиран като последна инстанция, макар да е налице непротиворечива практика на националния съд по дела със сходен предмет. По отправеното преюдициално запитване до СЕС е образувано дело С-409/21, DELID, по което е постановено Решение на Съда от 1 декември 2022 г. По поставените преюдициални въпроси СЕС приема, че: 1) Член 17 от Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета, изменен с Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г., следва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която обвързва предоставянето на посоченото в тази разпоредба подпомагане с изпълнението на условието кандидатът да представи удостоверение за регистрация на животновъден обект на негово име; 2) Член 17 от Регламент 1305/2013, изменен с Регламент 2017/2393, следва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която обвързва предоставянето на посоченото в тази разпоредба подпомагане с изпълнението на условието кандидатът да докаже, че към датата на подаване на неговото заявление производственият обем на земеделското му стопанство е не по-малко от равностойността на 8 000 EUR. Като взе предвид изводите, изведени в решението на СЕС от 1 декември 2022 г. по дело С-409/21, DELID, ECLI:EU:C:2022:946, настоящата касационна инстанция счита, че следва да бъде подкрепено възприетото от първоинстанционния съд тълкуване и прилагане на относимите разпоредби от националното законодателство, съгласно които дейностите и инвестициите, заявени за финансиране по разглежданата подмярка, трябва да бъдат регистрирани по съответния ред и това обстоятелство да бъде надлежно удостоверено, в случаите когато за конкретния вид дейности и инвестиции е предвидено да се осъществяват при условията на регистрационен режим (какъвто е настоящият случай). Поради това правилно е заключението на АС Пловдив, че като не спазва императивното изискване на чл. 137, ал. 1, във вр. с ал. 6 и ал. 8 ЗВД, във вр. с чл. 26 от Наредба 9/21.03.2015 г. дружеството кандидат за подпомагане Делид ЕООД, не доказва по безспорен начин, че в периода 2014 2016 г. е реализирало стопанска дейност при съобразяване с всички правила на закона, което да гарантира, че финансирането по реда и при условията на Наредба 9/21.03.2015 г. ще бъде в съответствие със смисъла и целта на предвиденото в тази наредба подпомагане. Между страните не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че Делид ЕООД няма регистриран животновъден обект на свое име за осъществяване на дейността, предмет на инвестиционния проект. Безспорно е също, че дружеството кандидат не разполага с регистриран на свое име животновъден обект и към момента на подаване на заявлението за подпомагане, а животновъдният обект, в който извършва декларираната дейност по отглеждане на патици мюлари, е регистриран на друго лице Бизнеспарк Маноле ООД (наемодател на помещението, в което Делид ЕООД отглежда патиците мюлари). Животновъден обект съгласно § 1, т. 36 от ДР на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории. Аналогично е определението, дадено в § 1, т. 45 от ДР на Закона за животновъдството (ЗЖ) - "Животновъден обект" е всяко териториално обособено място, на което се отглеждат селскостопански животни. "Собственик на животновъден обект" е физическо лице, едноличен търговец или юридическо лице, което притежава документи, доказващи собствеността и/или правото на ползване върху обекта - § 1, т. 49 от ДР на ЗЖ. "Ползвател" на животновъден обект е всяко лице, което осъществява възмездно или безвъзмездно дейност в обект или инсталация, подлежащ на ветеринарномедицински контрол, който не е негова собственост - § 1, т. 79а от ДР на ЗВД. Животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми чл. 13, ал. 5 ЗЖ. В чл. 13б, ал. 4 с. з. е предвидено, че селскостопанска дейност в една ферма се извършва само от едно лице. Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЖ обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните с уникален номер. Целта е върху дейността да може да се осъществява контрол, за да се гарантира безопасността както на отглежданите животни, така и на продукцията от тях. Регистрирането на животновъдните обекти е регламентирано в разпоредбите на чл. 137 ЗВМД. Съгласно чл. 137, ал. 1 ЗВМД собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти лични стопанства, подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ. Към заявлението се прилагат изброените в чл. 137, ал. 1, т. 1-4 документи. Съгласно чл. 137, ал. 6 ЗВД директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация на заявителя или мотивирано отказва регистрацията, когато обектът не отговаря на изискванията, определени с нарочна наредба. В чл. 137, ал. 9, т. 1-9 ЗВМД са изброени обстоятелствата, които подлежат на вписване, като съгласно т. 3 това е собственикът или ползвателят на обекта, а съгласно т. 9 настъпили промени във вписаните обстоятелства. От визираните нормативни разпоредби на ЗВМД, разгледани във връзка с цитираните по-горе правила на ЗЖ (чл. 13, ал. 3 и ал. 5 и чл. 13б, ал. 4) се прави извод, че дейността по отглеждане на селскостопански животни следва да се осъществява в регистриран(и) животновъден/животновъдни обект(и) от вписания в регистъра собственик или ползвател на този/тези обекти(и), като всяка промяна в лицето, вписано в регистъра, подлежи на вписване. В контекста на изложеното следва да се приеме, че предвиденото в чл. 137, ал. 8 ЗВМД правило за безсрочност на регистрацията на животновъдния обект не означава, че трети лица (различни от вписания собственик или ползвател) могат да се ползват от извършената регистрация, без самите те да са вписани като собственици или ползватели на обекта. В настоящия случай това означа, че регистрирането на животновъден обект 4137-0362 от Бизнеспарк Маноле ООД като негов собственик не дава право тази ферма да се ползва и от Делид ЕООД (наемател на помещение в имота, в който се намира фермата) за развиването на селскостопанска дейност, без да е извършена съответна промяна във вписаното обстоятелство по чл. 137, ал. 9, т. 3 във вр. с т. 9 от ЗВД. Логиката на закона сочи, че дейността в животновъдния обект се извършва от вписания в регистъра негов собственик или ползвател, поради което извършването от Делид ЕООД на животновъдна дейност по отглеждане на патици в регистриран от друго юридическо лице животновъден обект (бил той и съконтрахент на жалбоподателя по сключен между тях договор за наем) не е от естество да докаже наличието на реално развиващо се и отговарящо на условията за допустимост земеделско стопанство, чието подпомагане да не буди съмнение относно съответствието си с целите на мярката. В случая, за да може да докаже минимален СПО, дружеството кандидат е следвало да бъде регистрирано като ползвател на животновъдния обект, в който извършва дейността по отглеждане на патици мюлари. След като дружеството няма регистриран животновъден обект по чл. 137 ЗВМД, дейността по отглеждане на патици в животновъден обект 4137-0362 (с вписан собственик Бизнеспарк Маноле ООД) се явява извършвана в нарушение на императивните изискванията на ЗВМД и следователно не може да послужи за доказване на минимален стандартен производствен обем (СПО) на земеделското стопанство на Делид ЕООД по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба 9/21.03.2015 г. Принципно няма пречка един земеделски стопанин да отглежда животни в помещения, които са собственост на друго юридическо лице, като страните са свободни да уредят облигационните си отношения по желания от тях начин. Следва обаче да се има предвид разпоредбата на чл. 13б, ал. 4 ЗЖ, която предвижда, че в една ферма селскостопанска дейност може да бъде извършвана от само едно лице. От това следва обективната невъзможност Делид ЕООД да докаже минимален СПО на земеделското си стопанство чрез селскостопанска дейност, извършвана в животновъден обект, регистрацията за който е на друго лице. Следва да се отчете също така и обстоятелството, че същият животновъден обект 4137-0362, регистриран от Бизнеспарк Маноле ООД, е посочен като място на извършване на дейността по оглеждане на патици от другите две дружества кандидати за подпомагане по подмярка 4.1. Ник Фуд БГ ЕООД и Промюлар ЕООД, чиито инвестиционни намерения, както правилно е установено от административния орган, разкриват сходства с проекта на Делид ЕООД, поради което тези дружества се явяват свързани помежду си лица. От гореизложеното следва, че за целите на получаване на финансова помощ по реда и при условията на приложимата Наредба 9/21.03.2015 г. дейността на кандидата за подпомагане следва да е съобразена със специалните законови изисквания за регистрация, т. е. в случая дейността на Делид ООД (както тази, с която доказва минимален СПО на земеделското си стопанство, така и дейността, за която се отнася бъдещата му инвестиция) следва да удовлетворява приложимите нормативни изисквания. Този извод следва и от правилото на чл. 26 от Наредба 9/21.03.2015 г., според което дейностите и инвестициите по проекта, за които се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация за извършване на дейността/инвестицията съгласно българското законодателство, се подпомагат само ако са представени съответните лицензи, разрешения и/или документ, удостоверяващ регистрацията. Установяването на такова правило попада изцяло в свободата на преценка на държавите членки относно реда и условията за прилагане на съответната подмярка, по която се търси финансиране Решение на СЕС от 1 декември 2022 г., С-409/21, DELID, ECLI:EU:C:2022:946, т. 27. Според СЕС свободата на преценка може да се отнася по-специално до критериите за подбор на проекти с цел да се гарантира, че финансовите ресурси за развитие на селските райони се използват по възможно най-добрия начин, както и с цел да се гарантира еднакво третиране на кандидатите - Решение на СЕС от 1 декември 2022 г., С-409/21, DELID, ECLI:EU:C:2022:946, т. 28. В настоящия случай предвиденият в националното законодателство критерий обвързва предоставянето на посоченото в Наредба 9/21.03.2015 г. подпомагане с условието кандидатът да представи доказателство за съответствие на дейността/инвестицията си със съответно приложимия за нея лицензионен, разрешителен или регистрационен режим. Както бе посочено по-горе, регистрацията на животновъдния обект по реда на чл. 137 ЗВМД следва да е на името на дружеството кандидат за подпомагане, като това изискване, изведено от систематичното и кумулативно приложение на относимите към дейността по отглеждане на селскостопански животни национални разпоредби, е признато от СЕС за съвместимо с разпоредбите на чл. 17 от Регламент 1305/2013 г., който регламентира общата рамка на мярката за развитие на селските райони Инвестиции в материални активи. Предвид изложените съображения, правилно административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена при наличие на основание за отказ от финансиране по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи, изразяващо се в неспазване на императивното изискване на чл. 137, ал. 1, във вр. с ал. 6 и ал. 8 ЗВМД, довело до неизпълнение на условията за допустимост по чл. 8, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 26 от Наредба 9/21.03.2015 г., обуславящо основанието за пълен отказ за финансиране по смисъла на чл. 39, ал. 1, предл. първо, т. 1 и т. 2 от Наредба 9/21.03.2015 г. Въз основа на всички събрани и обсъдени по делото доказателства, в това число заключенията на вещите лица по назначените основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и две ветеринарномедицински експертизи, приети без възражения от страните и кредитирани от съда, настоящият касационен състав намира, че в процесния случай е установена и хипотезата на изкуствено създадени условия по смисъла на § 1, т. 13 от 9/21.03.2015 г. и чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013г. Клауза относно заобикалянето на разпоредби, който гласи, че без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. В конкретния случай тези условия са създадени чрез предприети целенасочени действия от дружествата Делид ЕООД, Ник Фуд БГ ЕООД и Промюлар ООД заявители за получаване на безвъзмездна финансова помощ по процесната подмярка със сходни инвестиционни намерения, включващи разходи за закупуване на оборудване за отглеждане на патици от порода Мюлар. Дружествата не разполагат с регистрирани на свое име животновъдни обекти и за доказване на минималния СПО на стопанствата си посочват, че отглеждат патици в един и същ животновъден обект, съгласно договори за наем с Бизнеспарк Маноле ООД, като последното освен наемодател на помещенията, в които дружествата извършват посочената дейност, е и доставчик на патиците и фуража и на трите дружества. Бизнес плановете на тримата заявители са сходни по съдържание, включват една и съща общо информация и обосновка, еднакви продажни цени на готовата продукция, едни и същи видове разходи при образуването на себестойността. Установяват се нетипични за свободния конкурентен пазар връзки между кандидатите, проявени чрез посочените от тях оференти, контраоференти и доставчици на технологично оборудване по заявените за подпомагане проекти. Такива връзки се установяват и по отношение на юридическите лица, с които дружествата сочат, че са сключили договори за наем за извършване на дейността по инвестицията - Локал Асетс Мениджмънт Енд Рисорсис АД (понастоящем в несъстоятелност) и Ависпал ООД. Собственик на последното дружество с почти 100 % дялово участие е Фюнекс ЕООД, посочено в заявленията на Ник Фуд БГ ЕООД и Промюлар ООД като доставчик на технологично оборудвано. Същевременно и трите дружества представят фактури за продажба на патици и приемо-предавателни протоколи, получател по които е Ависпал ООД. От значение е и обстоятелството, че съдружник в Бизнеспарк Маноле ООД (собственик на животновъден обект 4137-0362) към процесния период с 99,3 % дялово участие е Еникак ЕООД, което дружество от своя страна към онзи момент е било собственост на Д. Динков, едноличен собственик и управител на Делид ЕООД. Като разглежда и обсъжда в обстоятелствената част на акта всички събрани по преписката данни и установените от тях обстоятелства, и съобразявайки възприетото тълкуване в Решение на СЕС от 12.09.2013г. по дело С-434/12, административният орган установява логически и правно обосновано наличието на умишлена координация между цитираните дружества и други субекти с цел получаване на по-високо индивидуално подпомагане, предвид лимита на финансови средства, който е предоставен от Европейския съюз, и който не може да бъде надвишаван, ако проектът е един. В съответствие с доказателствата по делото административният орган доказва, че в случая изкуствено създадените условия се изразяват в предприемането на целенасочени действия от посочените дружества кандидати с цел заобикаляне условието по чл. 15, ал .2 от Наредба 9/21.03.2015 г. относно максималния размер на общите допустими разходи за целия период на прилагане на ПРСР 20142020 г. за един кандидат, с оглед постигане и усвояване на субсидия, надвишаваща максималния допустим размер, посредством привидното разделяне на проекта на няколко части и подаване на три отделни заявления за подпомагане, всяко от които отговарящо формално на изискванията на приложимото законодателство чрез използване на една и съща схема за доказване на съответствие с изискванията за минимален размер на стопанството, в пряко противоречие с основната цел на подмярка 4.1. Така установените в настоящия случай отношения на координация и партньорство за осъществяване на един общ проект (лични, фактически и правни връзки, съчетани с функционална несамостоятелност на проектите, представляващи съвкупност от връзки и съвпадения), имащи за цел и резултат финансиране на този проект със сума, надвишаваща ограниченията за финансиране поотделно, водят до правилното заключение, че целта на секторното законодателство за предоставяне на подпомагане по подмярка 4.1. няма да може да бъде постигната. От изяснените в случая обективни обстоятелства се доказват както правните, икономическите и лични връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти (обективен елемент), така и наличието на умишлена координация между тези лица (субективен елемент). Предвид нетипичните за свободния конкурентен пазар взаимовръзки между дружествата кандидати за подпомагане административният орган е обосновал извода, че при тези условия те реално не могат да се съревновават, конкурират на съответния продуктов пазар и следователно представените от тях формално отделни инвестиционни проекти съставляват един общ проект, финансирането на който няма да доведе до подобряването на реални, действащи земеделски стопанства чрез постигане на изброените в чл. 4 от Наредба 9/21.03.2015 г. резултати и поради това било в противоречие с целите на мярката. На основание горното, волеизявлението на компетентния административен орган за отказ от финансиране по подаденото от Делид ООД заявление за подпомагане е формиран при наличие на материалноправните предпоставки, визирани като фактически и правни основания за постановения отказ по чл. 39, ал. 1, предл. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба 9/21.03.2015 г. Решението на АС Пловдив, с което е отхвърлена жалбата Делид ООД срещу заповедта, обективираща процесния отказ за финансиране, е постановено в съответствие с материалния закон. Този извод не се променя от факта, че съдът приема за осъществени само част от посочените основания за отказ, доколкото като краен резултат решението е правилно. Решението е обосновано и мотивирано, като противно на заявеното от касационния жалбоподател съдът се произнася по релевантните за спора възражения на дружеството, съобразно относимите факти и обстоятелства. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК, като извършва съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът преценява всички събрани по делото доказателства, включително съдебните експертизи, поотделно и в тяхната съвкупност, като формира изводите си след извършен обстоен анализ на тези доказателства. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Предвид изложените съображения касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. При този изход на спора и с оглед на своевременно заявената претенция на ответника се дължат разноски за настоящата инстанция. Такива се доказват в размер на 16 716,00 лева уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в касационното производство (съгласно представен договор за процесуално представителство и документи, удостоверяващи извършеното плащане по договора фактура и платежно нареждане). При липсата на възражение от страна на касатора за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, същото следва да се присъди в пълния доказан размер. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение