Решение № 8176 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2256/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. И. П., чрез адв. Д. Стойков като процесуален представител, против решение 9093/14.11.2024г., постановено по адм. дело 757/2024г. по описа на Административен съд - Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена, както и да се присъдят направените разноски. Ответникът заместник кмет по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение, Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на П. И. П. срещу Заповед 4259/21.12.2023 г. на заместник - кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие / СИРР / на Община Бургас, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж едноетажна масивна дървена сграда и външна тоалетна , находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.10.939 по КК на гр.Бургас, в местността [местност] , землище на [жк], гр.Бургас. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е постановена от компетентен орган с делегирани правомощия по чл.225а, ал.1 ЗУТ от кмета на община Бургас; в предвидената писмена форма и с надлежни мотиви; при спазване на установената в ЗУТ процедура за констатиране на строителството от длъжностни лица при общинската администрация; в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновал е извод, че строежът, предмет на оспорената заповед, включващ два обекта, е надлежно индивидуализиран и правилно квалифициран като такъв от пета категория; извършен е в чужд поземлен имот, без учредено право на строеж и без изискващите се строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване. Счита, че процесният строеж е изграден в неурегулиран поземлен имот, който е горска територия, без да е променено предназначението му, поради което не е търпим съгласно §16, ал.1-3 ПР ЗУТ и §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ. Отричат се доводите на оспорващия за нарушено право на участие в административното производство предвид реализираното съдебно оспорване на издадената заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Мотивите на съда се споделят от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В заповедта се съдържа точно описание на наредения за премахване строеж с посочване на местонахождение, предназначение и параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Относимите обстоятелствата за процесното строителство са установени и от данните в съставения по реда на чл.225а, ал.2 ЗУТ от служители от общинската администрация, Констативен акт П-9/17.11.2022г. Същият е официален свидетелстващ документ, а материалната му доказателствена сила по см. на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.228 от ЗУТ, не е оборена в рамките на съдебното производство, поради което описаните в него факти се явяват доказани. Обосновани са изводите на съда за спазена процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ за констатиране на строежа и по § 4 ДР ЗУТ за съобщаване на констативния акт и заповедта. КА е съставен след извършена проверка на място във връзка с постъпил сигнал на собственика на поземления имот - Ем Джи Пропъртис ЕООД, като в съдържанието му са отразени установените обстоятелства относно проверявания строеж, вкл. данни, че е необитаем. Във връзка с последното обстоятелство и предвид отсъствието на информация за извършителя/собственика на строежа, законосъобразно е образуването на административното производство срещу неизвестен извършител и обявяването на КА и на издадената заповед по реда на §4, ал.2 от ДР ЗУТ. Неоснователни са доводите на касатора, че горното процедиране на органа сочи на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Качеството на собственик/извършител на строежа не е удостоверено от жалбоподателя с писмени доказателства, вкл. с приложените от него документи за ползване на електроенергия. Последните не съдържат конкретни данни за кой обект се отнасят, поради което органът не би могъл да събере данни от електроразпределителното дружество, за установяване на засегнатия субект. От друга страна, с депозирането на жалба срещу издадената заповед, респ. в образуваното съдебно производство, П. П. е реализирал правото си на защита в пълен обем, поради което при издаването й не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както основателно е приел административният съд. Законосъобразен е изводът на съда за наличие на материалноправното основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оспорената заповед се разпорежда премахване на строеж, представляващ едноетажна масивна дървена сграда и външна тоалетна , находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.10.939 по КК на гр.Бургас, в местността [местност] , землище на [жк], гр.Бургас, който имот е собственост на търговско дружество Ем Джи Пропъртис ЕООД, а последното не е учредявало право на строеж. Видно от съставения Констативен акт П-9/17.11.2022г., който не е оспорен от жалбоподателя, в имота е изградена едноетажна масивна дървена сграда с двускатен покрив, покрит с керемиди, с размери 3.80м./4.50м и височина 3 м., пред северозападната фасада на която е обособена веранда, покрита от покрива на сградата, който е подпрян с дървени колони, трайно свързани с бетонова настилка, а от югоизток е изградена масивна външна тоалетна с площ около 5,60 кв.м. и височина 2,0м., с двускатен покрив, като строежът е електрифициран и водоснабден. С оглед установените обстоятелства за вида и характера на процесното строителство, правилно органът и съдът го квалифицират като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, от пета категория по чл.137, ал.1, т.5, б. а ЗУТ, а наведените в тази връзка възражения на жалбоподателя са неоснователни. Противно на изложените в жалбата доводи, в случая е установено изграждането на едноетажна сграда с външна тоалетна, съставляващи строеж по см. на § 5, т.38 ДР ЗУТ, а твърденията, че същият е лека постройка за отоплителни материали и инвентар по см. на чл.151, ал.1, т.3 ЗУТ са недоказани. От горното следва, че за изграждането на строежа са били необходими строителни книжа - разрешение за строеж по чл.148, ал.1 ЗУТ, каквото безспорно не е издадено. При тези факти съдът обосновано приема, че е налице незаконен строеж, който подлежи на премахване. Основателно жалбоподателят сочи, че задължението за премахване би могло да се преодолее в случай, че са изпълнени изискванията за търпимост в някоя от хипотезите по § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Доказателства, установяващи предпоставките за приложение на същите обаче не са представени по делото. Процесното строителство е извършено в чужд имот и без учредено от собственика право на строеж. Видно е, че имотът, в който е разположено същото е част от горска територия по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/, за който не е извършвана промяна на предназначението и няма одобрен ПУП-ПРЗ. В съвкупност установените фактически обстоятелства сочат на недопустимост на строежа, спрямо който не са приложими режимите за търпимост, поради което е без значение периода на извършване на строителството. Неоснователно касаторът оспорва необходимостта от промяна на предназначението на горския имот за реализиране на строежа. Съгласно чл.81, ал.1 от отменения Закон за горите и чл. 152, ал. 1 от действащия Закон за горите, строителство в горските територии без промяна на предназначението, се допуска само за изграждане на изрично посочените в горните разпоредби обекти, сред които не попада процесния строеж. Същият не е търпим по смисъла на ЗУТ. Като достига до извод, че в случая е налице безспорно установен незаконен строеж съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване и отхвърля жалбата против оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора отменителни основания на чл. 209, т.3 АПК, поради което съдебният акт като правилен следва да бъде оставен в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,