Решение № 6350 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12868/2013 г.

Решение № 6350 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12868/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационнa жалбa на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София против Решение № 4597/08.07.2013 г. постановено по адм. дело № 6111/2012 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирани са касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради незаконосъобразност и необоснованост, за наличието на които са развити подробни съображения в жалбата. Моли за отмяна на съдебното решение и за отмяна на РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Виктория експорт 2008" ЕООД гр. София, чрез процесуалния представител адв. Фиков, оспорва основателността на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт /РА/ № 1111265/18.01.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с решение № 1052/07.05.2012 г. на директор дирекция "ОУИ" София /сега дирекция "ОДОП" София/ при ЦУ на НАП, с който за ревизираното лице /РЛ/ "Виктория експорт 2008" ЕООД гр. София са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 04. и 05.2011 г. в размер на 24973 лв. главница и съответната лихва. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил обжалвания ревизионния акт, като е уважил жалбата на "Виктория експорт 2008" ЕООД. Спорният въпрос в първоинстанционното производство е относно извършени вътреобщностни доставки по четири броя фактури на стоки - шоколадови и кафени изделия и текстил, облагаеми като такива с нулева ставка по ЗДДС, с получател - ILIX SPOI S. P. O. Чехия, извършени с транспорт за сметка на получателя от трето лице - превозвач - македонска фирма. Доставките са декларирани като ВОД от РЛ, за което са представени 4броя товарителници /СМР/ и 4броя писмени потвърждения от получателя. Приходните органи са приели, че не е доказано извършването на ВОД, тъй като не е установено извършването на транспорта поради липса на складово оборудване и персонал при доставчика в РБ, на данни за получаване на плащане от Чехия, на търговска кореспонденция за процеса на сключване на сделката относно срокове, доставки и други, както и въз основа на официално удостоверяване от ГД "ГП" за липса на данни за преминаване през ГКПП на РБ на превозните средства с регистрационни номера, вписани в товарителниците. За да отмени РА съдът е приел, че по силата на неоспорените писмени доказателства - товарителници и писмени потвърждения, са изпълнени изискванията на приложимата разпоредба на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС /ред 2010г в сила от 01.02.2011 г./ Приел е, че по силата на договор между РЛ и получателя, ILIX SPOI S. P. O. Чехия, като купувач, е налице уговорка транспортът да се осигури и да е за сметка на клиента, т. нар клауза екс-уърк. Приел е, че транспортът е извършен, установено е транспортирането на стоките от територията на РБ до територията на друга държава - членка на ЕС. Приел е, че са налице и останалите предпоставки - и двете дружествата са регистрирани за целите на ДДС, издадени са надлежно оформени счетоводни документи. Обжалваното решение е правилно. При пълно установена фактическа обстановка съдът е направил обосновани правни и фактически изводи относно незаконосъобразността на обжалвания пред него РА предвид приетото наличие на ВОД за данъчни периоди м. 04. и 05.2011 г. от РЛ за територията на друга страна-членка на ЕС, с получател ILIX SPOI S. P. O. Чехия. Съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила. Събрал е всички поискани и относими доказателства и доказателствени средства за спора, вкл. гласни доказателства и експертни заключения. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса и е ценил доказателствената сила на събраните доказателства. Касационните оплаквания са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 7 вр. с чл. 53, ал. 1 ЗДДС облагаеми с нулева ставка на ДДС са вътреобщностните доставки /ВОД/. ВОД е налице, когато едновременно са изпълнени следните условия 1/ да е налице доставка на стоки, 2 /да е налице транспортиране на стоките от територията на РБ на територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от коя да е от страните /доставчик и получател/ или за сметка на коя да е от тях и 3/доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в РБ, 4/получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. В случая е безспорно между страните и е установено, въз основа на доказателствата по делото, при фактическите установявания направени от първоинстанционния съд, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице в РБ, а също и получателят притежава валиден VAT №, регистриран е за целите на ДДС, съобразно данните във VIES - системата за обмен на информация. От фактическа страна е установено безспорно, че стоките, декларирани от ревизираното лице като ВОД в СД, са реализирани като изписани от счетоводството на търговеца, при приложена нулева ставка на ДДС. Извършено е пълно разплащане. Приложени са към фактурите писмени потвърждения от получателя за получаване на стоките и товарителници. Установено е, че транспортът е уговорен и осъществен от трето лице, при което необходимите документи за установяване на ВОД са тези по чл. 45, т. 2., б. "а" ППЗДДС. Обосновано е прието от съда, че са налице годни транспортни документи за извършването на превоза -4 броя СМР, съдържащи данните по Конвенция CMR, вкл. подпис, печат и дата на получаване. Тези документи не са оспорени като писмени доказателства, поради което се ползват с доказателствената сила, ценена от съда. Съгласно чл. 9, пар. 1 от Конвенцията товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията по договора и получаването на стоката от превозвача. Ето защо данните за липса или наличие на складова площ и възможности за складиране при доставчика са ирелевантни за спора. Разплащането също е ирелевантно, въпреки че по делото са налице данни, че такова е осъществено като е дадено обяснение за извършването му в РБ. Неоснователно е и позоваването от касатора на отговора на ГД ГП, върху който са изградени основно доводите в касационната жалба. Данните в отговора не са подкрепени от останалите събрани доказателства и не са достатъчно категорични, за да оборят доказателствената сила на товарителниците предвид липсата на изчерпателна регистрация на данните за получател и изпращач в базата данни на вътрешните граници на ЕС. При така установените предпоставки правилно съдът е приел, че декларираните ВОД са доказани и е следвало да бъдат признати. Нормативната уредба не въвежда като предпоставка за признаване на ВОД съответстващо установяване на вътреобщностно придобиване от страна на получателя, деклариране на ВОП и заплащане на ДДС по него в съответната друга държава-членка. Въпреки това в случая не е без значение, че по силата на събраните писмени доказателства в хода на съдебната фаза на производството, се установява, че по спорните доставки е налице деклариране на ВОП и начисляване на ДДС пред надлежните данъчни власти от страна на дружеството - получател. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. В касационното производство не е доказано извършването на разноски, поради което съдът не присъжда такива в полза на дружеството - ответник по касация. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение