Решение № 10091 от 9.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Сердика против Решение 7784/21.12.2021 год. на Административен съд - София-град постановено по адм. дело 9861/2021 год., с което е отменена Заповед ЗД/Д-С-СК-049/24.09.2021 год. издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" Сердика. В жалбата се твърди, че решението е валидно и допустимо, но постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се съдът да отмени атакувания съдебен акт като постанови нов, с който да отхвърли оспорването срещу заповедта. Ответниците Д. Розова и Т. Розов и двамата чрез адв. Ц. Иванова в писмен отговор намират касационната жалба за неоснователна и молят да се отхвърли. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С Решение 7784/21.12.2021 год. на Административен съд - София-град постановено по адм. дело 9861/2021 год. е отменена Заповед ЗД/Д-С-СК-049/24.09.2021 год. издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" Сердика, с която на основание чл. 27, т. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4от ЗЗДет. е наредено спешно настаняване на детето Д. Коцева в Кризисен център за деца Свети Иван Рилски гр.София, ж.к. Толстой, за срок до шест месеца или промяна в обстоятелствата и/или отпадане на законовите основания за налагане на мярката за закрила. За да достигне до този извод съдът е установил релевантните за спора факти като е извършил преценка на относимите по делото доказателства след като ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. По този начин е изяснил спора от фактическа и правна страна и е изложил аргументи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Решението на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. С отменената от АССГ Заповед ЗД/Д-С-СК-049/24.09.2021 год. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Сердика Д. Коцева е била настанена спешно в Кризисен център за деца Свети Иван Рилски гр.София, ж.к. Толстой за срок до шест месеца или промяна в обстоятелствата и/или отпадане на законовите основания за налагане на мярката за закрила. В мотивите на акта е посочено, че на детето е предоставена полицейска закрила и е предприета мярка за закрила съгласно чл.23 от ЗЗДет. Момичето заявило, че тя и сестрите и продават цветя на бул. Витоша . Родителите не били в състояние да осигурят сигурна и безопасна среда на детето като същото системно било подлагано на риск от въвличане в дейности неблагоприятни за неговото развитие. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в кръга на законовите му правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването и без допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорената заповед обаче била издадена в противоречие с приложимите материалноправни норми и в противоречие с целта на закона прокламирана в чл.3 от ЗЗДет., а именно отглеждане на детето в семейна среда и осигуряване на най-добрия интерес на детето. От страна на съда е установено, че в отменения като незаконосъобразен административен акт не са изложени обстоятелства, от които да се заключи, че Д. Трайкова е била жертва на насилие, което да създава опасност за увреждане на физическото, психическото, нравствено, интелектуално или социално развитие на детето, за което да се приложи временна закрила извеждане на дете от семейството. Не са налице и доказателства детето да е било малтретирано или насилвано по какъвто и да е начин и това да е довело или да е могло да доведе до увреда на психическото и физическото му здраве. Видно от приложените по делото два сигнала и двата са свързани с продажба на цветя. Липсва каквото и да е твърдение за извършване на просия. Доказателства в тази връзка не са представени от административния орган. При извършената проверка на 23.09.2021 год. е установено единствено продажбата на цветя от страна на Д.. Била установена и майката, която представила разрешително за продажба на цветя. След 23.03.2021 год. органите на ДСП не били извършили проверка на място и не са представени доказателства, че детето е жертва на насилие и съответно е дете в риск по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗЗДет. В изготвения социален доклад от 24.09.2021 год., въз основа на който е издадена оспорената заповед, било отразено, че в агенцията са постъпвали сигнали, че децата на семейството продават цветя, балони, мартеници и дребни предмети, но липсват каквито и да е данни, че децата, вкл.Д. са били принуждавани от родителите си да просят. По делото не са ангажирани доказателства, че върху детето е упражнявана принуда физическа или психическа, да оказва помощ на родителите си за продажбата на цветя. Пак в доклада от 24.09.2021 год. било отразено, че до 23.09.2021 год. родителите са задоволявали основните битови потребности на детето, същото било в добро физическо състояние, психо-емоционалното му състояние съответствало на възрастта, детето имало личен лекар и му били поставени всички ваксини, имало изградени хигиенни навици и поддържало добра лична хигиена, разполагало с необходимите учебници и учебни помагала, редовно посещавало училище и родителите били ангажирани с учебния процес. Детето било привързано към семейството и там се чувствало сигурно. Съдът е приел, че отмененият административен акт не съответства и на материалния закон, тъй като мярката настаняване на дете извън семейството е крайна такава и се прилага след изчерпване на всички възможности, освен в случаите на спешност, каквито обстоятелства в случая не се установяват от административния орган. Съгласно социалния доклад от 24.09.2021 год. такива обстоятелства няма и няма доказателства за тяхната промяна, които да обосноват налагането на най-тежката мярка. Въпреки разпределението на доказателствената тежест административният орган не е представил доказателства, че АСП е предприела всички предвидени в закона мерки за закрила в семейна среда по чл.23 от ЗЗДет. преди да предприемат най-тежката мярка, а именно извеждане на дете от семейството. Първоинстанционният съд е направил извод, че постановената мярка не е в защита на интереса на детето, тъй като не е доказано, че същото е обект на насилие в семейството и е съществувала опасност от увреждане на физическото или психическото му здраве. Настоящият състав на Върховен административен съд, шесто отделение напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. Обжалваната Заповед 3Д/Д-С-СН-049/24.09.2021 год. на директор на Дирекция "Социално подпомагане" Сердика е издадена на основание чл. 27, ал. 1 във вр. чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет. и на основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за закрила на детето (ППЗЗДет.). В нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет. се съдържат хипотезите при наличието, на които законът позволява да бъде настанено извън семейството дете, а именно: чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.; чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие. Предвидено е съобразно чл. 25, ал. 2 от ЗЗДет. това настаняване да е с временен характер и по същество представлява мярка за закрила на детето след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Настоящата хипотеза попада в приложното поле на чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. като следва да са налице основанията по чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет. при наличието, на които за административният орган възниква задължение да настани детето временно извън дома му. Изискване за законосъобразност на административния акт е той да бъде мотивиран, т. е. в същият да се съдържат фактическите основания за неговото издаване. От съдържанието на обжалваната заповед, а и от съпътстващите административната преписката документи не се установяват причините, поради които се е наложило детето Д. Коцева да бъде настанено спешно в Кризисен център за деца Свети Иван Рилски гр.София, ж.к. Толстой за срок до шест месеца или промяна в обстоятелствата и/или отпадане на законовите основания за налагане на мярката за закрила. Както е прието в Тълкувателно решение 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите на акта или при отказ той да бъде издаден могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, до определен период от време, но в настоящия случай видно от преписката такива документи не са представени. Няма никакви доказателства, а няма дори и твърдение, че детето е принуждавано да извършва просия, насилвано по някакъв начин физически или психически, за да се заключи, че същото е жертва на насилие в семейството. Както правилно е установил първоинстанционния съд органът не е изложил никакви фактически обстоятелства, от които да се заключи, че са налице условията за прилагане на мярката. Конкретният повод за налагане на мярката е установеното по време на планиран вечерен обход на 23.09.2021 год. на служители на Дирекция Социално подпомагане съвместно със служители на СДВР и Общинска полиция, а именно, че две деца Д. Коцева и М. Коцева продават цветя на бул. Витоша . Децата обаче са били с майка си, което също е било установено. В същото време е направен извод, че продажбата на цветя и оставането без надзор на децата ги поставя в риск. Т.е. изводът е, че административният акт е издаден въз основа на противоречиви доказателства-от една страна служителите на дирекция Социално подпомагане твърдят, че децата са без надзор, а от друга данните сочат, че майката е била с тях. Твърди се също така, че децата са използвани за извършване на просия, а в докладната на л.34 е отразено, че сигналите за децата са относно продажба на цветя. Както бе посочено по-горе по делото са представени само два сигнала касаещи децата-от 16.03.2021 год. и от 26.05.2021 год. като и в двата се сигнализира, че децата продават цветя. Тези сигнали са постъпили в Дирекция Социално подпомагане , но по делото няма данни по същите да е извършена проверка. Дори проверката, която е станала основание за издаване на процесната заповед не е конкретно за тези деца и по тези сигнали, а е случайна-същата е извършена по времена планиран вечерен обход. В тази връзка съдът намира, че отменената заповед е незаконосъобразна, тъй като административният орган не е извършил щателна проверка на сигналите, не ги е оценил в съвкупност с всички събрани доказателства и не е предприел никакви други подходящи мерки, преди да приложи най-тежката мярка, а именно извеждане на дете от семейството. Налагането на тази мярка по отношение на дете на осем години без изясняване на всички факти и обстоятелства по случая не е съобразено с материалния закон чл. 25, ал. 1, т. 4 и ал. 2 Закона за закрила на детето. В случая се касае за малко дете, което видно от доклада от 24.09.2021 год. е привързано към семейството си и за което се полагат грижи, поради което с оглед крехката му възраст и противоречивите доказателства не може да се заключи, че спешното му настаняване ще гарантира неговия най-добър интерес. Събраните по делото доказателства не обосновават извод, че Д. е дете в риск съобразно дадената легална дефиниция на това понятие в § 1, т. 11 от ДР на ЗЗДет., нито, че срещу детето е упражнено насилие според § 1, т. 1 от ДР на Закон за закрила на детето. В случая съдът като е достигнал до правилния и обоснован извод, че детето не е в риск е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да де остави в сила. При липсата на сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК касационната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение