Решение № 4642 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1366/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Строителна къща Диамант ООД, чрез адв. Семерджиева, срещу решение 10140 от 21.11.2024 г., постановено по адм. д. 2819/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 67/17.10.2023 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив, с който са установени задължения за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г., в размер на 78 840 лева /главница/ и лихва за забава в размер на 10 576,09 лева. В касационната жалба са изложени доводи, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че поради неточно възприета фактическа и правна обстановка по делото, както и неправилна оценка на събраните доказателства, съдът е постановил едно неправилно решение. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли за отмяна на обжалваното решение. Претендирa разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Прилага писмено становище. Ответникът - Директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, чрез юрк. Узунов изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба в депозиран по делото писмен отговор. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Oсмо отделение, намира, касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал. 1 от АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ 67/17.10.2023 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив, с който са установени дължими такси за водовземане от минерална вода по разрешително 31610129/04.08.2020 г., за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г., в размер на 78 840 лева /главница/ и лихва за забава в размер на 10 576,09 лева. От фактическа страна по делото е прието, че с разрешително 31610129/04.08.2020 г. на жалбоподателя е предоставено право на водовземане на минерални води от находище Велинград-Лъджене - гр. Велинград чрез сондаж 8КГ "Топилата", с температура на минералната вода 51 градуса, разрешен воден обем - до 78 840 куб.м./год., с начален срок на действие от 04.08.2020 г. и краен срок 04.08.2030 г. След извършена проверка от експерти на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, било констатирано, че Строителна къща Диамант ООД не е заплатило дължимата такса за водовземане за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г., поради което на основание чл. 195б, ал. 1 във вр. с ал. 2 и чл. 194, ал. 1, т. 1, б.в и ал. 3 и чл.6 от Закона за водите бил издаден обжалваният акт. По делото се установява, че след издаване на разрешително 31610129/04.08.2020 г. е направено изменение на проекта за присъединяване на отклонението за захранване на водоснабдявания обект, което изменение е обусловено с "цел елиминиране на дублиращо се трасе до водоснабдявания обект, както и поради невъзможността за разполагане на втори водопровод в уличното платно - публична общинска собственост". В тази връзка е подписан договор между Община Велинград в качеството на Възложител и няколко дружества, из между които и Строителна къща Диамант ООД в качеството на Изпълнител, с предмет - изграждане на захранващ водопровод, чрез който жалбоподателят е щял да реализира правото си на водовземане на минерални води от находище Велинград-Лъджене - гр. Велинград чрез сондаж 8КГ "Топилата". Установява се още, че полагането на трасето е възпрепятствано поради констатиран излив на минерална вода от водовземното съоръжение, като строежът е изцяло спрян на 22.03.2022 г. поради образувано досъдебно производство за неправомерно нарушаване целостта на съоръжение от водоснабдителната система от находище на минерална вода Велинград - Лъджене, прекратено впоследствие с постановление на РП Пазарджик от 26.09.2022 г. От приетата по делото СТЕ се установява, че захранващият водопровод е бил положен и строежът е завършен на 05.01.2024 г. При горната фактическа обстановка решаващият състав е стигнал до извод, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и е материално законосъобразен. Изложени са мотиви, че въпреки нереализиране на присъединяването към сондаж 8КГ Топилата, това не е основание за недължимост на таксата за право на водоползване на минерална вода, тъй като тя се дължи независимо, дали титулярът на разрешителното е осъществил водовземане или не. Посочено е, че не е налице хипотезата на чл.194, ал. 14 от Закона за водите, тъй като няма настъпили повреди, препятстващи упражняване на правото на водовземане. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият касационен състав счита, че оспореният административен акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка и без административният орган да е изложил конкретни мотиви досежно установените задължения и наведените от касатора възражения. Видно от съдържанието на акта, последният се е задоволил лаконично да заяви, че подаденото възражение е неоснователно и че нереализирането на присъединяване по разрешително 31610135/24.02.2021 г. от обект КЕИ К-19 касае отношения между дружеството и Община Велинград и не е основание за нереализиране на присъединяване към сондаж 8КГ Топилата. Така в оспорения АУПДВ се е стигнало до недопустимо смесване на факти, свързани с друго разрешително, издадено на дружеството, което не е било предмет на развилото се административно производство, а каква е причината жалбоподателят да не реализира присъединяване към сондаж 8КГ Топилата е останала неизяснена. Органът е следвало да изложи конкретни мотиви досежно твърденията на страната за наличие на независещи от нея обстоятелства, които са възпрепятствали осъществяването на водовземането. Следвало е да се установи, налице ли е твърдяната от касатора повреда, препятстваща упражняването на предоставеното право на водовземане в системата, която не е собственост на титуляра на разрешителното. Административният орган е трябвало да се обоснове по категоричен начин, налице ли е хипотезата на чл. 194, ал. 13 от Закона за водите /в приложимата редакция/, тъй като това би довело до различен подход при установяване на дължимата такса, а именно последната е следвало да се изчисли на база реално отнетия обем вода, съответно следвало е да се провери, имало ли е изобщо такъв. По делото е категорично установено, че изграждането на захранващия водопровод, собственост на Община Велинград е започнало с издаването на разрешително 31610135/24.02.2021 г. и е приключило на 05.01.2024 г., т.е. в рамките на почти 4 години жалбоподателят не е могъл да реализира даденото му право по независими от него причини. Именно поради тези факти преди издаването на АУПДВ е следвало по категоричен начин да се установи, налице ли е действително повреда във водопреносната мрежа, кога е възникнала, какъв е действителният обем вода, отнет от касатора, към кой момент правото на водовземане е реализирано, както и да се изложат конкретни мотиви за липсата на хипотезата на чл. 194, ал. 13 от Закона за водите /в приложимата редакция/ в оспорения акт. За да може по законосъобразен начин да бъдат вменени задължения за такса за предоставено право за водовземане е следвало да бъде изяснена на първо място конкретната фактическа обстановка, след което да бъдат изложени конкретни мотиви досежно евентуалната дължимост на такса водовземане, тъй като установяването на публични държавни вземания винаги трябва да е безспорно по основание и размер, както и да са изложени конкретни фактически и правни основания в акта, с който се установяват задължения. В случая органът не е изпълнил това свое задължение, в резултат на което е издал един незаконосъобразен акт, подлежащ на отмяна. С оглед изложеното, решението на АС-Пловдив следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. При този изход на делото основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 19 935,33 лв. съгласно представени списъци с разноски ведно с доказателства за извършването им, видно от които сторените разноски за първа инстанция са в размер на 9860 лв., а направените разносни за касационната инстанция са в размер на 10 075,33 лв. От страна на ответната страна няма направено възражение за прекомерност на претендираните разноски. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,