Решение № 4665 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 295/2017 г.

Решение № 4665 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 295/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Н. М. М. от гр. Р. срещу решение № 55/23.11.2016 г., постановено по адм. дело № 135/2016 г. по описа на Административен съд - Р.. В жалбата се сочат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора. Ответникът по делото - кметът на О. Р. в представена по делото писмена защита, чрез процесуалния си представител гл. юрк. П. изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба, като моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли също за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство пред Административен съд - Р. е Заповед № 1001/12.08.2016 г. на кмет на О. Р., с която на Н. М. М. от гр. Р. е отказано отпускането на еднократна помощ за подпомагане лечението на починалия й съпруг М. М. М.. При преценка на съвкупния доказателствен материал, решаващият съд е приел за установено от приложените по делото доказателства, че административното производство е започнало по молба с вх. № АДО-05-03-6800/08.08.2016 г. подадена от касационната жалбоподателка, с която е поискала от О. Р. да и бъде възстановена част от сумата, заплатена за лечение на починалия й съпруг М. М. М.. Към молбата е приложила епикризи от СБАЛОЗ "Д-р М. А. М. - В." ЕООД, касови бележки/ фискални бонове за изплатени суми на същата болница и акт за смърт. Съдът е установил още, че процесната заповед е била обжалвана по административен ред пред областния управител на област Р., като със свое решение № АК-03001/15.09.2016 г. той е потвърдил заповедта, като е изложил съображения, че лечението на онкологично болните лица се извършва по клинични пътеки и разходите следва да се поемат от бюджета на НЗОК. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и в съответствие с материалноправните разпоредби, като в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При формиране на изводите си се е позовал на Решение № 44 на Общински съвет Р. по Протокол № 4 от проведено заседание на 26.01.2016 г., в което е утвърдена процедурата за отпускане на еднократна финансова помощ за лечение на физически лица от О. Р. в размер до 500 лв., което става със заповед на кмета на общината. Приел е в мотивите на решението, че оспорената заповед на кмета на О. Р. е издадена в съответствие с условията регламентирани в т. 3 и т. 5 от Раздел III на критериите за отпускане на еднократна помощ за лечение на граждани на О. Р., утвърдени със заповед № 147/10.02.2016 г. на кмета на О. Р.. С тези мотиви е отхвърлил жалбата срещу обжалвания административен акт. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. Същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 171, ал. 2, изр. 2 от АПК. Съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства и не е отговорил на съществените за спора правни въпроси, в резултат на което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено по съображенията, изложени по-долу. Изложените обстоятелства в жалбата на Н. М. М. до първоинстанционния съд сочат, че нейното искане е за заплащане на еднократна финансова помощ, която да покрие разходите на част от лечението на съпруга й, като за лечението му касаторката е представила разходни документи (касови бележки) от болнично заведение СБАЛОЗ "Д-р М. А. М. - В." ЕООД. Същият е починал преди административният орган да се произнесе. Основателно е оплакването на касационната жалбоподателка, че обжалваният съдебен акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка поради нарушаване на процесуалните правила. В мотивите съдът е препотвърдил мотивите изложени от органа в процесния акт, без да извърши необходимата проверка по отношение на представените от касаторката доказателства (касови бележки - л. 11 от адм. дело № 135/2016 г.) за извършени от нея плащания по лечението на съпруга й в посоченото по - горе болнично заведение, като неправилно е приел, че представените фискални бонове не отговарят на изискванията на т. 4 от Раздел IV, регламентиращи изискуемите документи за отпускане на еднократна помощ за лечение. Съдът по същество е формирал правния си извод без да направи обосновани фактически изводи относно това дали представените от касаторката фискални бонове са издадени във връзка с лечението на нейния съпруг и дали разходите са извършени действително за това лице. Действително съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за това се носи от оспорващия, но за да се приложат последиците от неизпълнението на доказателствените задачи на страните в процеса, следва съдът да е изпълнил задълженията си по разпределение и указване на доказателствената тежест, произтичащи от принципа на служебното начало в съдебното административно производство, регламентирани по - конкретно в чл. 9, ал. 3, чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 2 от ГПК. Именно разпоредбата на чл. 171, ал. 2, изр. 2 от АПК, създава процесуална възможност за съда да назначи служебно вещо лице, когато това е необходимо за изясняването на спора. Видно от съдържанието на определение от 06.10.2016 г. (л. 37 от адм. дело № 135/2016 г.) по хода на делото, с което съдът е насрочил делото за открито съдебно заседание, както и от протокола от единственото съдебно заседание по делото, проведено на 01.11.2016 г. съдът не е указал на жалбоподателката необходимостта от назначаване на съдебно - счетоводна експертиза, която да установи представените по делото фискални бонове за какви медицински дейности, услуги и консумативи са направени, както и по повод лечението на кое лице са извършени. За изясняването на този въпрос са необходими специални познания, каквито съдът по презумпция не притежава, поради което в съответствие с разпоредбата на чл. 171, ал. 2, изречение второ АПК съдът е имал процесуалната възможност да назначи съдебно - счетоводна експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице със съответната компетентност, но не го е сторил. Съдът, въпреки предоставената му от закона възможност не е назначил служебно експертиза за изясняване на въпроси от значение за правилното решаване на делото, поради което и съдебното решение е постановено при наличието на касационно отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК. Съдебното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2 АПК следва делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на указанията, дадени по-горе в мотивите на настоящото решение. След извършване на посочените процесуални действия, свързани с разпределение и указание на доказателствената тежест в процеса и изясняване на посочените спорни въпроси, включително чрез изслушването на заключение на вещото лице и евентуално събиране на други относими писмени доказателства, съдът следва да даде обоснован отговор относно материалната законосъобразност на процесния административен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение