Решение № 5713 от 13.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8166/2015 г.

Решение № 5713 от 13.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8166/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт "Пристанище " Варна чрез процесуалния му представител срещу решение № 1148/21.05.2015 г. по адм. д. № 4065/2014 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-"Петро Сингапур Трейдинг" ООД в писмено становище чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е обявил нищожността на решение към ЕАД № 13BG002005J0002578 от 16.05.2013 г., ЕАД № 13BG002005J0003283 от 18.06.2013 г. и ЕАД № 13BG002005J0003366 от 20.06.2013 г. на началника на Митнически пункт "Пристанище" Варна, с което е постановено да се вземе под отчет дължим от "Петро Сингапур Трейдинг" ООД акциз за констатирани липси в общ размер от 5 297.95 лв. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Решението на митническия орган е взето на основание чл. 20, ал. 1 и ал. 2, т. 8 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, по реда за установяване на митническите задължения. За задълженията по установяване на акциз се прилага ДОПК - чл. 104, ал. 1 от ЗАДС, като митническите органи имат правомощията на органи по приходите. При съобразяване компетентността на митническите учреждения и на началниците на митническите учреждения, по чл. 104, ал. 2 от ЗАДС, съдът е извел извод, че последните не са компетентни да издават актове за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, нито да възлагат ревизии по чл. 112, ал. 2 от ДОПК, нито пък да издават ревизионни актове. Съгласно § 1, т. 25 ДР на ЗМ митнически учреждения са и митническите пунктове, съответно съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗАДС началникът на МП, в случая МП "Пристанище Варна", има правомощията на териториален директор и не притежава компетентност за издаване на акта. След като на началника на МП "Пристанище Варна" е станало служебно известно, че следва да се издаде индивидуален административен акт, чийто предмет е установяването на задължение за акциз, то по правилото на чл. 7, ал. 2 от ДОПК същият е следвало да изпрати материалите по преписката на органа, оправомощен да възлага ревизионни производства- съобразно чл. 112, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 104, ал. 3 от ЗАДС. По отношение на актовете за установяване на задължения по декларация, началникът на МП "Пристанище Варна" се явява решаващ орган, по аргумент от чл. 107, ал. 4 ДОПК, но не и орган, установяващ задължението за акциз, а по отношение на останалите актове се явява орган, компетентен да определи органа, който ще възложи извършването на ревизия. Така постановеното решение е материалнозаконосъобразно: Съгласно чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗАДС за извършване на проверките и за производствата, по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, доколкото не е предвидено друго в този закон. Другото е предвидено в чл. 42 от ЗАДС, съгласно която акцизът се определя и се взема под отчет по реда, определен за публичното задължение, събирано от митническите органи в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5 ЗАДС. Но в случая актът е издаден от началник на МП "Пристанище Варна" като орган по чл. 30 от ППЗМ и на основание чл. 20, ал. 1 и ал. 2, т. 8 от ЗАДС, а не на основание чл. 20, ал. 2, т. 5 ЗАДС, както изисква горе цитирания чл. 42 ЗАДС. Както предвиденото в ЗАДС основание на задължението за акциз, така и моментът на възникването му не обуславят приложимостта на друг процесуален ред за установяване на задължения за акциз, различен от този по чл. 104, ал. 1 от ЗАДС, а именно, че за проверките и ревизиите на данъчнозадължени лица, извършващи дейности с акцизни стоки се прилага ДОПК, като митническите органи имат правомощията на органи по приходите, а митническите служители, определени със заповед на директора на Агенция "Митници" имат компетентност по смисъла на чл. 7 от ДОПК на територията на страната. Съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗАДС за целите на ал. 1 митническите учреждения, определени в ЗМ, имат компетенциите на териториални дирекции на Националната агенция за приходите, директорът на Агенция "Митници" има правомощията на изпълнителен директор на НАП, а началниците на митническите учреждения имат правомощията на териториален директор. Последните не са овластени с материалната компетентност да възлагат ревизии, нито да издават актове за установяване на задължения по декларация. По аргумент от чл. 118, ал. 2 от ДОПК вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗАДС началниците на митническите учреждения са компетентни единствено да определят персонално митническия орган по чл. 104, ал. 1 от ЗАДС във вр. с чл. 7, ал. 1 от ДОПК, който може да възлага ревизионното производство. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗАДС началниците на митническите учреждения са решаващ орган при задължителния административен контрол на актовете за установяване на задължение по декларация, поради което не притежават компетентност за издаването им. Предвид изложеното, като е обявил оспорения пред него административен акт за нищожен поради липса на компетентност, първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,