Решение № 13477 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7319/2012 г.

Решение № 13477 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7319/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Манол Василев Узунов от с. Скутаре, Пловдивска област, срещу решение № 163/09.04.2012 г., постановено по адм. д. № 974/2011 г. на Административен съд - гр. Пазарджик, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени обжалваната от него Заповед № ДК-02-ЮЦР-508/17.08.2011 г. на н-к РДНСК, Южен централен район. Ответникът, н-к РДНСК, Южен централен район, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пазарджик, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Манол Василев Узунов, срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-508/17.08.2011 г. на н-к РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "втори етаж /надстройка/ на вилна сграда с пл. № 364", находящ се в УПИ I-Вилно застрояване, кв. 11 по плана на летовище "Св. Константин", община гр. Пещера. За да постанови решението си съдът приел, че строежът е незаконен, изпълнен без отстъпено право на строеж, без разрешение за строеж и при наличие на влязла в сила заповед на РДНСК за отмяна на издаденото разрешение за строеж за надстрояването на съществуващата вилна сграда, поради което се касае за незаконен и неузаконяем строеж, подлежащ на премахване. Решението е правилно. От събрания доказателствен материал е установено безспорно, че на жалбоподателя е издадено Разрешение за строеж № 118/12.11.2010 г. за "преустройство, реконструкция, пристрояване и надстрояване на съществуваща вила", находяща се в УПИ I-В. з., пл. № 364, кв. 11 по плана на летовище "Св. Константин" община гр. Пещера. Със Заповед № ДК-11-06/15.12.2010 г. на н-к РДНСК, Южен централен район, разрешението за строеж в частта му за разрешеното строителство на "надстройка" е отменено, като жалбоподателят не е оспорил тази заповед, която е влязла в сила на 29.12.2010 г. с оглед признанието в жалбата на Узунов, че същата е получена от него на 15.12.2010 г. Извършена е отметка за това в разрешението за строеж. След съставянето на констативния акт, послужил за издаване на процесната заповед и след издаването й, е одобрен коригиран инвестиционния проект, с нанасяне на корекции на чертежите на архитектурните проекти в хода на строителството по чл. 154, ал. 2 ЗУТ, носещи дата 14.10.2011 г. и като основание за това е посочена заповедта за частична отмяна на разрешението за строеж. Съгласно заключението на вещото лице изпълнената таванска част на вилната сграда, над редовния етаж, е съгласно одобрения проект за промяна по време на строителството по чл. 154, ал. 2 ЗУТ от 14.10.2011 г., както и че тази част е обитаема, от което следва, че представлява тавански етаж по смисъла на т. 51 от § 5 ДР на ЗУТ - втори етаж. Това одобряване обаче, е извършено след издаване на настоящата заповед за премахване на незаконен строеж - "втори етаж /надстройка/", който е изграден в този си вид и е съществувал към момента на съставянето на констативния акт и към момента на издаването й, от което следва, че е извършен без за него да е налице разрешение за строеж. Правилно съдът не е приел, че одобряването на проектите по реда на чл. 154, ал. 2 ЗУТ, не представлява нов факт от значение за делото след издаване на акта по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като разрешението за строеж, в частта му за надстройката е отменено, а строителството е извършено след отмяната му и преди издаване на заповедта за премахването му. По същество е извършено надстрояване на втори, тавански етаж, след отмяна на разрешението за строеж за това, като без разрешение за строеж може да се извърши само подменяне на покривните материали /чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ/. След като строителството е извършено след отмяна на разрешението за строеж в частта му за надстройката и преди издаването на процесната заповед за премахването му, т. е. без съответно разрешение за строеж и одобрени проекти, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване, както и че заповедта е законосъобразна. Като се има предвид гореизложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя, не се установяват касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението, тъй като същото е постановено при правилно прилагане на закона и е обосновано, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 АПК