Решение № 11093 от 7.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7777/2025 г.

ВАСОсмо отделение07.11.2025 г.докладчик Емилия Иванова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 17907/27.05.2025 г. по адм. дело 6162 по описа на Административенсъд София-град за 2024 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Тера Ком 2007 ЕООД, ЕИК:175452166, сумата от 7 781.64 (седем хиляди седемстотин осемдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки) лева разноски по делото за касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА/п/ ИВА КЕЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на с чл.208 и сл. от АПК, във връзка чл.160, ал.7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директорът на Дирекция ОДОП гр. София, чрез юрк. Йорданов, срещу решение 17907/27.05.2025 г. постановено по адм. дело 6162 по описа на Административенсъд София-град (АССГ) за 2024 г. С решението е отменен, по жалба на Тера Ком 2007 ЕООД, ревизионен акт (РА) Р-22220619007457-091-001/17.08.2020 г., издаден от органи по приходите от ТД на НАП - София, потвърден с решение 1690/06.11.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП - София, в частта, с която на Тера Ком 2007 ЕООД, гр. София за данъчни периоди от януари 2019 г. до октомври 2019 г., с изключение на данъчен период август 2019 г., са установени задължения за ДДС и лихви, поради непризнато право на данъчен кредит. Касаторът поддържа, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и е необосновано касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Според касатора, първоинстанционния съд е описал фактическата обстановка по спорния казус, като в останалата част от решението, с общи мотиви и пренебрегвайки съществена част от констатациите на ревизиращия екип и доводите, изложени в решението на Директора на Дирекция ОДОП София, е приел, че са налице реални доставки. Счита, че не са ценени в цялост и поотделно представените писмени доказателства, а единствено са споменати от съда, като за да бъде постановено спорното решение е изцяло мотивирано върху заключението на Съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ). Твърди, че в голяма част от представените документи (протоколи, заявки стокови разписки, търговски документи и др., в т. ч. заявка документ 0315009168/23.12.2019 г. - относно цитронада, етър, кола, оранжада; складова разписка изписване 0000228199/21.12.2019 г. - относно пиле охладено; складова разписка изписване 0000227833/19.12.2019 г. с надпис неплатено и взети 10 каси; приложени към фактура 1000594514/18 12.2019 г. - относно ръкавици нитрил; търговски документ от 11.12.2019 г. - относно 80 бр. кебапчета и 80 бр. кюфтета; стокова разписка 1000032706/24.04.2019 г. - относно лютеница и др.) не се съдържат подписи на страните, които са приели и предали предмета на доставките, както и тяхното индивидуализиране. В някои документи единствено е налице печат (търговски документ 0000835056 от 29.08.2019 г.; приемо-предавателен протокол ПРЗ-19080383/21.08.2019 г.), като тези пропуски не са коментирани от съда, а единствено е посочено, че са представени оригинали на проверените от вещото лице документи, които документи са установени от съда на основание чл. 183 от ГПК и a priori е прието, че всички доставки са свързани с дейността на ревизирания субект. Твърди, че липсват приложени заверени копия на фактури, договори, ППП, счетоводни документи, отразяващи счетоводните записвания във връзка със спорните сделки, данни за лицата извършили услугите, данни за начина на транспортиране на стоките, водена търговска кореспонденция и др., като такива са представени едва на съдебна фаза. Твърди, че счетоводните записвания не представляват доказателство за реално осъществени доставки, пораждащи право на данъчен кредит, като в тази насока се позовава на практика на ВАС - решение 907 от 23.01.2014 г. по адм. дело 7215/2013 г. и Решение 2943 от 28.01.2014 г. по адм. дело 9239/2013 г. и СЕС. Въз основа на горното заявява искане решението да бъде отменено, като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК (л. 38). Ответникът Тера Ком 2007 ЕООД, чрез процесуален представител адв. Христов, оспорва подадената касационна жалба и по същество я намира за неоснователна. Отбелязва, че с молба от 24.04.2023 г. по адм. дело 12456/2021 г. по описа на АССГ е приложил като електронен образец, записани на компютърен диск, заверени с електронен подпис доказателствата по които е работило вещото лице 13 файла, представляващи 1850 страници, като с тези доказателства е запозната ответната страна, която не ги е оспорила. Твърди, че предмета на дейност на ревизираното лице, съвпада изцяло с предмета на процесните доставки. Претендира присъждане на разноски за касационна инстанция в размер на 7 781.64 лв., съобразно представен списък (л. 32). Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно постановено. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано след отмяна на решение 6063/16.10.2023 г. по адм. дело 12465/2021 г. по описа на АССГ с решение 6916/05.06.2024 г. по адм. дело 1137/2024 г. на ВАС, в частта, с която е уважена жалбата на Тера Ком 2007 ЕООД, срещу ревизионен акт Р-22220619007457-091-001/17.08.2020 г., издаден от органи по приходите от ТД на НАП- София, потвърден с Решение 1690/06.11.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП София. С ревизионния акт на Тера Ком 2007 ЕООД, гр. София за данъчни периоди януари 2019 г. - октомври 2019 г., с изключение на данъчен период м. август 2019 г., са установени задължения за ДДС и лихви, поради непризнато право на данъчен кредит и делото е върнато в тази част за разглеждане от друг съдебен състав на АССГ, като са дадени указания за обсъждане на всички събрани по делото доказателства. За да отмени първоинстанционното решение в тази част, ВАС е приел, че съдът не е изложил никакви конкретни мотиви относно доставките по изследваните от вещото лице покупки, включени в СД за период ите м.01-м.10.2019 г., като не е изискано от вещото лице представянето на заверени копия от посочените в табличен вид фактури. ВАС е посочил, че за тези доставки не са представени никакви съпътстващи документи и съдът е трябвало да укаже на ревизираното лице необходимостта да установи реалност по процесните доставки. Въз основа на това ВАС е счел, че в тази част решението на АССГ е необосновано и го е върнал за разглеждане от друг състав на съда. При ново разглеждане на спора, АССГ е посочил, че въпросът за валидността на РА е решен по същество с решение 6916/05.06.2024 г. по адм. дело 1137/2024 г. на ВАС, поради което съдът не го е обсъждал. Не е спорно между страните обстоятелството, че дейността на задълженото лице през ревизирания период е била свързана с товарен автомобилен транспорт и търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки. Предмет на процесните доставки са основно стоки - безалкохолни напитки, месо и месни продукти, замразени зеленчуци, салати, подправки, сладолед и др., осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 3041 Стоки; материали: пропан бутан, канцеларски материали, гориво, резервни части и други, отразени аналитично по дебита на счетоводна сметка 601 Разходи за материали, сметки 60101 материали, 60102 гориво, 60103 резервни части за товарен камион, машини, селскостопански машини и инвентар, 60109 инструменти, търговски обект консумативи, строителни материали и други; разходи за външни услуги - наем, абонаментно обслужване счетоводен софтуер, куриерски услуги, абонамент съгласно договор за служба по трудова медицина, телефонни услуги, сервизни услуги - ремонт камион и др., осчетоводени аналитично по дебита на сметки: 60203 телефонни услуги, 60205 наем, 60209 сервизни услуги - ремонт камион, куриерски услуги, монтаж гуми, абонамент съгласно договор за служба по трудова медицина и др. След сравнителен анализ на предмета на получените доставки по процесиите фактури за периода от 01.01.2019 г. до 31.10.2019 г., описани в Таблица 1 - Таблица 10 в констативно-съобразителната част на екпертизата е направен извод, че получените доставки са относими към посочения в Търговския регистър предмет дейност на ревизираното лице. За да отмени процесния ревизионен акт като незаконосъобразен съдът се е позовал на кредитираното от него заключение по ССЕ. Приел е, че същото е обективно и кореспондира на представените по делото доказателства. Направен е извод, че приемането на търговска сделка, каквото е процесното осчетоводяване на фактурите, е достатьчно да преодолее възражения на приходния орган за липса на форма на сделката - чл. 292, ал. 3 от ТЗ, както и всякакви други възражения - чл. 301 от ТЗ. Според АССГ процесната ССЕ дава заключение за наличие на документална следа. Видно е, че предметът на доставките е предназначен за извършване на други облагаеми доставки във връзка с дейността на ревизираното лице, поради което той не е краен получател на доставките, за да му се откаже право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е приел, че ревизираното лице е осчетоводило фактурите надлежно. За пълнота и допълнителна аргументация, АССГ е посочил, че когато данъчната администрация приема една доставка за фиктивна и отказва право на приспадане на данъчен кредит на получателя, то тя би трябвало да подходи по същия начин и спрямо доставчика по облагаемата сделка и да изключи начисления данък от месечната счетоводна декларация по ЗДДС, като в конкретния случай няма такива данни и фактически се стига до двойно събиране на ДДС. АССГ се е позовал на Решение на Съда на ЕС от 6.09.2012 г. по дело С 324/11, в което СЕС се е произнесъл, че Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото да приспадне дължимия или платен ДДС за предоставените му услуги поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. При първото разглеждане на спора, пред АССГ е допусната и приета, без оспорване от страните, ССЕ. Вещото лице е дало заключение, че фактурите са описани в таблици 1 10 от заключението. Същите се съдържат в подадените СД по ЗДДС и дневници за покупки (л.349-л.395). Ползвания данъчен кредит по процесните фактури е посочен в таблица 11 от заключението. Решението е валидно и допустимо и правилно. Разпоредбата на чл.68, ал.2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл.71, т.1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на съответните доставки. Още при първото разглеждане на спора пред АССГ от ревизираното лице е представен като електронен образец, записани на компютърен диск, заверени с електронен подпис доказателствата по които е работило вещото лице 13 файла, като всеки файл касае различен данъчен период и в същия е събрана цялата информация във връзка с всяка процесна доставка, за съответния данъчен период, представляващи 1850 страници, като с тези доказателства е запозната ответната страна, която не ги е оспорила. Същият диск е представен и при новото разглеждане на спора пред АССГ (л.24 от делото). След отваряне на диска, се установява, че същия съдържа процесните фактури, с подробно описание, протоколи, заявки, поръчки, търговски документи, складови разписки и др., от които се установява реалност на доставките. Действително част от документите не са подписани от страните, но приемо-предаването и извършването на услугите се установява от останалите съпътстващи ги документи. В случая нито в ревизионния доклад, нито в ревизионния акт са изложени конкретни мотиви за отказ на право на данъчен кредит, а в решението на Директора на Дирекция ОДОП са изложени общи мотиви, относими към всяка нереалност на доставка, като дори не са посочени доставчиците и номерата на фактурите, по които е отказано право на данъчен кредит. По време на ревизията не са изискани от задълженото лице доказателства за реалност по конкретно посочени фактури и доставчици, поради което е неоснователно оплакването на касатора, че доказателства за реалност са представени едва пред съда. Представените в хода на съдебното производство доказателства на диск, обосновават извод за реалност на доставките и за наличие на предпоставките за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по подробно описаните фактури в заключението на вещото лице по ССЕ. Представените документи съдържат необходимата конкретика относно вид, количество, единична цена, дата на извършване на доставката и приемането на стоката, съответно извършването на услугата. От представените доказателства се установява, че всички доставките са свързани с основната дейност на дружеството. Процесните фактури, съдържат изискуемите реквизити по чл. 117 от ЗДДС и чл. 7 от ЗСч. В спорните фактури и съпътстващите ги документи са описани подробно видът и количеството на закупените стоки и извършените услуги. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ. От заключението на вещото лице по ССЕ, се установява, че има вписани получени доставки от посочените търговци, за тях е налице ясна счетоводна следа и са вложени в дейността дружеството. В настоящият случай от приходните органи не са изложени никакви констатации както по отношение на произход на стоката/извършване на услигата, така и за кадрова и материална обезпеченост на доставчиците, поради което настоящият състав няма как да обсъжда тези предпоставки за първи път. От приходния орган не са изложени и никакви мотиви във връзка с недобросъвестност на ревизираното лице, нарушения от страна на неговите доставчици или доказателства за участие в данъчна измама на която и да е страна по спорните доставки. Нередностите, на които се позовава касаторът не могат да бъдат самостоятелно основание, за да се постанови отказ относно правото на данъчен кредит, при положение че самият орган не се е мотивирал по отношение на отказа на данъчен кредит по процесните доставки. Наличието на реална доставка не зависи от счетоводното отразяване на сделката или от допуснатите пропуски в него. При извършване на преценка в конкретния случай следва да бъде съобразено наличието на предпоставките при които се признава право на данъчен кредит: дали доставката е реално извършена или предстои да бъде извършена. Дали тази доставката е между данъчно-задължени лица и предметът на доставката, получен от претендиращия приспадането, се използва за целите на облагаемите му сделки. В хода на ревизията не са изискани никакви доказателства във връзка с конкретно посочени фактури или доставчици от ревизираното лице. Такива доказателства са изискани и представени пред АССГ, без да са оспорени от приходния орган. Като е отменил ревизионния акт в частта, с която на Тера Ком 2007 ЕООД, гр. София за данъчни периоди януари 2019 г. - октомври 2019 г. , с изключение на данъчен период август 2019 г. , са установени задължения за ДДС и лихви, поради непризнато право на данъчен кредит, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Решението не страда от пороците, посочени в касационната жалба, постановено е при спазване на административнопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон, поради което, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ревизираното лице следва да се присъдят претендираните своевременно и доказани разноски в размер на 7 781.64 лв. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на Осмо отделение