Решение № 3538 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6713/2019 г.

Решение № 3538 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6713/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Благоевград против решение № 677/3.04.2019 г. по адм. дело № 999/2018 г. на Административен съд – Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76, ал. 1 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – "Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) Пулс" АД, гр. Благоевград, чрез адвокат Щерева изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки и претендира разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 677/3.04.2019 г. по адм. дело № 999/2018 г. Административен съд – Благоевград е отменил заповед № РД – 09 – 2049/5.11.2018 г. на директора на РЗОК – Благоевград, с която на "МБАЛ – Пулс" АД, гр. Благоевград са наложени санкции – "финансови неустойки" в общ размер от 1000, 00 лева. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствени правила – основание за отмяната му по чл. 146, т. 3 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че съгласно договор № 010633/29.05.2018 г. ТД "МБАЛ – Пулс" АД, гр. Благоевград се е задължило да извършва здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК по клинични пътеки, между които и КП № 145 "Ендоскопски процедури при обструкции на горните пикочни пътища"; КП № 158 "Оперативни интервенции при инфекции на меките костни тъкани", КП № 192 "Оперативни интервенции при диабетно стъпало, без съдово реконструктивни операции". Проверката на лечебното заведение е била разпоредена със заповед на директора на РЗОК – Благоевград и е била извършена от контрольори д-р В. Велинов и Е. Първанова. Съставен е протокол за констатираните нарушения, касаещи ИЗ 7636/2018 г.; ИЗ № 7902/2018 г.; ИЗ № 7873/2018 г.; ИЗ № 7870/2018 г. и ИЗ № 7872/2018 г. Констатациите по историите на заболявания № 7902, 7873 и 7872 са оспорени пред Арбитражната комисия, която е била конституирана от три лица без медицинско образование и при отсъствие на лекари специалисти по съответните заболявания досежно установените нарушения. Изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на административнопроцесуални норми не са съобразени с особения характер на административното производство за осъществяване на контрол и налагане на санкции съгласно глава втора, раздел десети от Закона за здравното осигуряване, глава двадесет и първа от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. (НРД МД 2018 г. – отм.) и издадената по законова делегация Инструкция № РД-16-31 от 23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване. В случаите по чл. 76, ал. 1 от ЗЗО на прилагане на санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ, наличието на валидно взето решение от арбитражната комисия е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед. Решението, с което са потвърдени констатациите на длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, следва да е взето от законен състав на арбитражната комисия. С чл. 75, ал. 3 от ЗЗО е поставено изискване арбитражната комисия да се създава за всеки конкретен случай, да се организира от директора на съответната РЗОК и тя да осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД. Директорът на РЗОК е задължен да включи в арбитражната комисия за съответния конкретен случай тези представители на РК на БЛС, чиито специалности имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 ЗЗО. Така регламентираното правило доразвива установеното с чл. 75, ал. 3 от ЗЗО, съгласно което в арбитражната комисия се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 по чл. 74, ал. 3. В разглеждания случай е установено по безспорен начин, че в състава на арбитражната комисия, която е потвърдила констатациите на контролните органи, не са включени лекари със специалности, относими към КП № 145 "Ендоскопски процедури при обструкции на горните пикочни пътища"; КП № 158 "Оперативни интервенции при инфекции на меките костни тъкани", КП № 192 "Оперативни интервенции при диабетно стъпало, без съдово реконструктивни операции". По част от оспорените ИЗ са били извършени промени в състава на Арбитражната комисия без нарочен акт на директора на РЗОК. Тези промени в експертния орган не са отразени в изготвения протокол от проведеното заседание като фактическа констатация, наложило включването на резервни членове. Предвид вида на извършената проверка и констатираните факти относно извършените медицински дейности се възприема като неоснователно възражението на касатора, че няма пречка в състава на контролния екип да участва контрольор без медицинско образование. Длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, които нямат образователно-квалификационна степен магистър по медицина (лекар), нямат правомощията по чл. 73, ал. 1, т. 7 ЗЗО - да проверяват съответствието на дейността на изпълнителите с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД. В случая констатираните нарушения, описани подробно в съставения протокол и доклад, се отнасят до качеството на медицинската помощ, поради което документите за резултатите от проведената медицинска проверка би следвало да бъдат издадени от компетентния контрольор – лекар магистър. По силата на цитираната разпоредба контрольорът без образователно-квалификационна степен магистър по медицина (лекар) е лишен от правомощие да констатира факти и обстоятелства във връзка с оказаната медицинска помощ. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за настоящата инстанция, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие серия АВ № 0000173512/15.05.2019 г. и платежно нареждане № 2546379/16.05.2019 г.) възлизат на сумата от 500, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение