Решение № 4600 от 5.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 762/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. С. Б. от гр. Пловдив, чрез процесуален представител адв. И. Маринов, против решение 8262 от 01 октомври 2024 г., постановено по адм. д. 2804/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ю. С. Б., против отказ на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ гр. Пловдив, обективиран в писмо изх. 01-345806/14 август 2020 г., по заявление на Ю. С. Б. за изменение на кадастралния регистър по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, по отношение на ПИ с ИД 56784.536.1843, 56784.536.1807 и 56784.536.1805 по КККР на гр. Пловдив. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът приема, че в настоящия случай не са налице предпоставките за изменение в кадастралния регистър, тъй като не се касае за противопоставяне на идентични права за собственост, засягащи границите и обема на поземлените имоти с идентификатори 56784.536.1843, 56784.536.1807 и 56784.536.1805 по КК на гр. Пловдив, а за частично попадане на собствените на касаторите имоти върху посочените три имота, предвид което е отказал да приложи чл.53, ал.2 ЗКИР. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. За процесния казус не е налице хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, съгласно която при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. По делото е установено, че границите на възстановените на наследниците на А. Й. К. с решения 12921/04 октомври 2010 г. и 12921/07 октомври 2010 г. на ОС Земеделие гр. Пловдив имоти пл. 61 и 62 не са нанесени в кадастралната карта. Установено е безспорно и че границите на възстановените имоти не съвпадат с кадастралните граници на ПИ с ИД 56784.536.1843, 56784.536.1807 и 56784.536.1805 по КККР на гр. Пловдив. Т. е. не е налице пълна идентичност по вид, площ и граници между имотите, описани в конкуриращите се титули за собственост. Процедурата по чл. 53, ал. 1 ЗКИР е дейност на администрацията по поддържане на КРНИ в актуално състояние и намира приложение при възникване на нови или промяна на подлежащите на вписване данни, отпадане на основанието за извършеното записване или констатиране на несъответствие между данните в регистъра и източника, удостоверяващ данните, като при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи ( чл. 53, ал. 2 ЗКИР). В случая административният съд правилно приема, че предпоставките за изменение на КРНИ не са налице. Правилно е преценено, че изискванията на чл. 53, ал. 2 ЗКИР не са изпълнени, тъй като разпоредбата предполага пълна идентичност (по вид, площ и граници) между имотите, описани в конкуриращите се титули за собственост. В настоящата хипотеза такава идентичност не е установена. Не се касае за противопоставяне на идентични права за собственост, засягащи границите и обема на поземлените имоти с идентификатори 56784.536.1843, 56784.536.1807 и 56784.536.1805 по КК на гр. Пловдив, а за частично попадане на собствените на касатора имоти върху посочените три имота, предвид което правилно административният орган е отказал да приложи чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски. Такива са своевременно поискани с отговора по касационната жалба, но доказателства за реалното им заплащане не са представени, поради което този съд не присъжда разноски. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав