Решение № 14057 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3323/2017 г.

Решение № 14057 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3323/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от секретаря на Столична община /СО/ срещу решение № 8227/21.12.2016 г. по адм. дело № 10110/2016 г. на Административен съд - С. - град /АССГ/, с което е обявена по жалба на Т. Д. П., жив. в гр. С., нищожността на решение № СО - РД - 09 - ЗДОИ - 106/02.07.2014 г. на секретаря на СО /при условията на заместване/ и е върнато делото като административна преписка за ново произнасяне от компетентния орган - секретаря на СО, в месечен срок, съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по приложение на закона. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален предствител, че оспореното решение е неправилно, като навежда доводи за необоснованост и материалноправна незаконосъобразност, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Т. Д. П., жив. в гр. С., в писмено становище, иска постановяване на правилно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното в настоящето производство съдебно решение е постановено след като с решение № 10468/10.10.2016 г. по адм. дело № 8241/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, е обезсилено решение № 3254/12.05.2015 г. по адм. дело № 7540/2014 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че по заявлението на Павлов по ЗДОИ се е произнесло лице, различно от надлежно упълномощения от кмета на СО секретар на СО да се произнася по ЗДОИ и е подписало решението със запетая, като в административната преписка има доказателства, че издаването на решението е по време на законоустановен отпуск на секретаря на СО, но липсва заповед за заместване, по силата на която подписалият решението надлежно да може да упражнява правомощията на отсъстващия секретар. Предвид изложеното АССГ е приел, че оспореното пред него решение е издадено при липса на материална компетентност и е нищожно. Решението е правилно. Правилно е установено, че кметът на СО на основание чл. 28, ал. 2 ЗДОИ е упълномощил секретаря на СО да се произнася по заявленията по ЗДОИ, както и че към датата на издаване на оспореното решение по ЗДОИ на секретаря на СО, физическото лице, назначено на длъжност секретар на СО, е било в законоустановен отпуск. Обосновани са констатациите, че във волеизявлението на кмета на СО, с което се разрешава отпуск, липсва какъвто й да е било диспозитив по отношение на друго лице, което да замества отсъстващия секретар на СО. Липсва и друга изрична заповед в този смисъл. Вписаното в заявлението за отпуск изявление на искащия отпуск, от кого ще бъде заместван по време на отпуска си, не представлява изрична писмена заповед от компетентен орган, в която е наредено на определено лице да замества титуляра и да упражнява всичките му правомощията през време на отсъствието по обективни причини та титуляра /ТР 4/2002 на ОС на ВАС/. Предвид изложеното правилна е преценката за нищожност на решението на секретаря на СО, което налага връщане на административната преписка за ново произнасяне със задължителни указания по приложението на ЗДОИ относно характера на исканата информация, като правилно е указано, че в случая следва да се спази и процедурата по чл. 31 ЗДОИ, доколкото исканата обществена информация е свързана с лични данни на трети лица. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, а с оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение