Решение № 13807 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1720/2015 г.

Решение № 13807 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1720/2015 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Васил Иванов Василев от гр. София срещу решение № 4751 от 9.07.2014 г., постановено по адм. дело № 8022/2013 г. на Административен съд - София-град /АССГ/. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени обжалваното решение. Ответникът - Столична община, чрез юрисконсулт Колю Колев оспорва жалбата и искат от съда да остави в сила решението на АССГ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно, законосъобразно и обосновано да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в касационна жалба, на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо и е постановено е в съответствие с материалния закон. Касационната жалба е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Пред АССГ Васил Иванов Василев е предявил иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, насочен срещу Столична община, с искане да му бъде присъдено обезщетение в размер на 26 000 лева, които представляват имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт - Протокол на Държавната приемателна комисия за установяване годността за ползване на строеж "Жилищна сграда с ателиета, помещения за абонатни станции, външни ВиК връзки и кабели". Ищецът претендира вредите от този акт, който е довел до приемането на строеж, който е некачествен, изпълнен в отклонение от строителните книжа, поради което за него са настъпили имуществени вреди в посочения размер. Ищецът не е представил по делото доказателства посоченият протокол да е бил оспорван пред съд, който да се произнесе по неговата законосъобразност, съответно валидност. Съдът е направил сравнителен анализ на приложимите правни норми към момента на издаване на цитирания акт. Приел е, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на ответника за причинени вреди от незаконосъобразен акт. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При установяване на първата предпоставка за реализиране отговорността на държавата и общините, съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Претендираните вреди следва да се докажат, като в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между тях. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Върху ищеца е тежестта да докаже настъпването на посочените от него имуществени вреди и причинната връзка между тях и отменения административен акт. В глава единадесета от АПК "Производства за обезщетения" е предвидено субсидиарно прилагане на ЗОДОВ само по отношение неуредените въпроси на имуществената отговорност. За събиране на доказателствата и допустимите доказателствени средства, приложим на основание чл. 144 от АПК е ГПК. На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Следователно, доказателствената тежест е за ищеца да докаже с допустимите доказателствени средства настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди. Ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си в исковата молба за настъпили за него имуществени вреди и пряката им причинна връзка с посочения като незаконосъобразен акт. По делото са представени влезли в сила съдебни решения, чийто предмет не е свързан с установяване законосъобразност на цитирания от ищеца протокол. При положение, че не е установена първата предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, искът е неоснователен. По отношение на останалите твърдения - за настъпили вреди и причинната връзка, ищецът не е представил никакви доказателства. Правилно е прието от Административен съд - София-град, че не са налице материалните предпоставки за ангажиране на имуществена отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Пред касационния съд не са представени нови писмени доказателства, които да обосноват различен извод за неоснователност на иска. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да се остави в сила. При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ ищецът следва да заплати на ответника - Столична община разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 300 лв. По отношение на постановеното допълнително определение за присъждане на съдебни разноски от първата инстанция, то не е предмет на настоящето производство, тъй като касаторът не го е обжалвал. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение