Решение № 2856 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14649/2009 г.

Решение № 2856 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14649/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Ценко Маринов Ценов от гр. София, срещу заповед рег. № К-4863/18.06.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е прекратено служебното правоотношение с МВР в качеството му на държавен служител, разузнавач VI степен, категория "Г" - инспектор III степен в група "Криминална полиция" към участък "Кремиковци" при 05 РУ-СДВР. В касационната жалба са релевирани доводи за нарушение на материалния закон съществени нарушения на административно-процесуални правила. Моли да се уважи жалбата, спорът да се реши по същество като заповедта бъде отменена и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът - министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата и представя писмено становище с доводи за неоснователността й. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност намира същата за допустима, а след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: На 02.04.2009 г., около 18,20 часа в района на с. Челопечене, жалб. Ценов е управлявал лек автомобил марка "Ауди 80" с ДКН СА 58 11 КТ, след употреба на алкохол, с концентрация 0,7 промила в кръвта /установено с химическа експертиза на взета кръвна проба/, навлязъл в насрещното платно за движение и е създал предпоставка за пътно-транспортно произшествие, след което не се е подчинил на подадения сигнал от служител на отдел "Пътна полиция" при СДВР да спре и е напуснал местопроизшествието. Проверен е с техническо средство Алкотест АRSМ-0070, проба № 02094, при което е констатирана употреба на алкохол 0,71 промила в издишвания въздух. На жалбоподателя е съставен акт № 165803 и впоследствие му е извършена проба за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, която е отразена в заключение № 871/03.04.09 г. на МБАЛ "Св. Анна" гр. София - 0,7 промила. На основание чл. 230, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР при наличието на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, министърът на вътрешните работи е издал заповед рег. № К-2847/27.04.09 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя. Съгласно чл. 230, ал. 2 от ППЗМВР в т. 2 от цитираната заповед министърът на вътрешните работи е назначил и дисциплинарно-разследващ орган. Изпълнена е процедурата, регламентирана в чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и чл. 243 от ППЗМВР. Служителят е запознат срещу подпис със заповедта за образуване на дисциплинарното производство на 08.05.2009 г., както и с възможността да дава обяснения, да представя доказателства и да бъде подпомаган в защитата си от служител на МВР. В резултат на установеното, дисциплинарно-разследващият орган е изготвил обобщена справка рег. № 22546/25.05.09 г., с която съгласно чл. 243, ал. З от ППЗМВР служителят е запознат на същата дата. В справката са обсъдени направените от жалб. Ценов възражения, които мотивирано са отхвърлени като неоснователни. В изпълнение на императивната разпоредба на чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР, дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство, като е изготвил становище до министъра на вътрешните работи за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност срещу държавния служител. В становището отново са обсъдени депозираните от дисциплинарно отговорното лице писмени обяснения и възражения в съотношение със събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства и са приети за неоснователни. В съответствие с нормата на чл. 229, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи, в качеството му на наказващ орган, се е запознал с дисциплинарното дело и е приел писмените обяснения и възражения на дисциплинарно отговорното лице, дадени по повод дисциплинарното производство, като е удостоверил това обстоятелство с резолюция и подпис. Заповедта на министъра на вътрешните работи е издадена при спазване на сроковете, визирани в чл. 225 от ЗМВР. Същата е връчена на жалбоподателя на 19.10.2009 г. в съответствие с чл. 270, ал. 1 от ППЗМВР. За това обстоятелство е съставен протокол рег. № 43042/19.10.09 г., в който е отбелязано, че Ценов не се намира в законоустановен отпуск, т. е. спазено е изискването на чл. 248 от ЗМВР, съгласно който държавните служители в МВР не се освобождават от служба по време на отпуск. В изпълнение на чл. 271, ал. 1 от ППЗМВР, след връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, служителят е подписал Акт за сдаване на длъжността разузнавач VI степен в група "Криминална полиция", към участък "Кремиковци" при 05 РУ-СДВР. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена при спазване на материално правните разпоредби на закона. От така изложената фактическа обстановка и от материалите по административната преписка е видно, че жалбоподателят е извършил тежко нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, за което следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР да му бъде прекратено служебното правоотношение. От извършената проверка е установено, че Ценов е управлявал автомобила в нарушение на заповед рег. № Iз-1161/28.07.2006 г. на министъра на вътрешните работи, относно "търсене на дисциплинарна отговорност от служители на МВР при управление на МПС след употреба на алкохол или под въздействие на алкохол или друго упойващо вещество". От собственоръчно попълнена от Ценов декларация от 21.12.2006 г. е видно, че същия е запознат със Заповед рег. № Iз-2013/08.11.2006 г., относно утвърждаване на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както и със МЗ № Iз-1161/28.07.2006 г. за "Търсене на дисциплинарна отговорност от служители на МВР при управление на МПС след употреба на алкохол или под въздействието на други упойващи средства". Съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР нарушаването на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, представлява тежко дисциплинарно нарушение, с което се уронва престижа на службата. Със заповед рег. № Iз-2013/08.11.2006 г. съгласно дадените му по чл. 12 от ЗМВР правомощия министърът на вътрешните работи е утвърдил Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, в който са разписани общите правила за етично поведение. В чл. 17 от него са разписани задълженията на държавния служител като участник в пътното движение. В б. "Б" от същия чл. изрично е забранено управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила по време на изпълнение на служебните задължения, както и в извън установеното работно време или по време на разрешен отпуск. В конкретния случай е безспорно, че жалб. Ценов е нарушил това правило за поведение. Тъй като всеки държавен служител на МВР със своите действия допринася за формиране на моралния облик на министерството, то поведението на жалбоподателя уронва престижа на службата. Недопустимо е служител на МВР, комуто по закон е вменено задължението да съблюдава обществения ред и да предотвратява извършването на нарушения, сам да извършва такива, които се преследват и по наказателен път. Неоснователни са направените с жалбата възражения на жалбоподателя, че е освободен от длъжност, която не е заемал. С атакуваната заповед е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР на длъжност "разузнавач VI степен в 05 РУ на МВР, при СДВР". Жалбоподателят твърди, че последната длъжност, на която е бил назначен с индивидуална заповед е "разузнавач VI степен, група "Криминална полиция" в Полицейски участък "Кремиковци", сектор "Криминална полиция" 05 РПУ при СДП към НСП Ч МВР. По делото е представена Заповед К-1291/11.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на щат на СДВР и назначаване на държавни служители. По силата на т. З от заповедта щатът на СДП се отменя, като по силата на т. 4 държавните служители, заемащи длъжности по отменените щатове на СДП на основание § 1а от ДР на ЗМВР, във връзка с чл. 87а от ЗДС са назначени на същите длъжности по щата на СДВР. Цитираната заповед е в сила от датата на издаването си Ч 11.03.2009 г., която предшества датата на прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. Съгласно § 110, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗМВР с влизането в сила на този закон заварените служебни правоотношения на държавните служители, се запазват в съответствие с чл. 87а от ЗДСл. Разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл предвижда, че при преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява. Изменението на служебното правоотношение в хипотезите на чл. 87а от ЗДСл може да бъде свързана както с промяна на органа по назначаването, така и с това, че негов предмет става нова, създадена по съответния ред длъжност в приемащата административна структура. Правилото на чл. 87а от ЗДСл означава, че самото закриване на администрацията и създаването на неин правоприемник не е основание за прекратяване на служебното правоотношение. Промяната в наименованието на заеманата длъжност също не води до прекратяването му. В жалбата като основно основание за отмяна на оспорената заповед се поддържа, че жалбоподателя е освободен от служба по време на отпуск в нарушение на императивната разпоредба на чл. 248 от ЗМВР. В подкрепа на възражението си за нарушение на разпоредбата чл. 248 ЗМВР жалбоподателят е приложил към жалбата си болнични листове за отпуск поради временна нетрудоспособност. Това възражение е наведено едва в хода на съдебното производство. Доказателства във връзка с него са представени също едва пред съдебната инстанция. Болничен лист № 2807515 от 19.10.2009 г., с който поради заболяване на жалбоподателя се разрешава отпуск в размер на 7 дни - от 18.10.2009 г. до 25.10.2009 г., не е бил представен на дисциплинарно наказващия орган, който е и орган по назначаването. Обжалваната заповед, издадена на 19.10.2009 г. е била връчена на жалбоподателя по реда на чл. 246, ал. 2 от ППЗМВР, съгласно който, поради отказ на служителя да се запознае с нея, същата е била обявена в присъствието на двама служители от МВР, които са удостоверили това с подписите си. Този протокол като официален свидетелстващ документ не е оспорен от жалб. Ценов надлежно по реда на чл. 193 ГПК във вр. чл. 144 АПК и притежава доказателствена сила относно направените пред съответните длъжностни лица изявления и извършените пред тях действия, в частност - че служителя Ценов не се намира в законоустановен отпуск по време на връчване на оспорената заповед. От друга страна, издаденият на датата на връчване на заповедта болничен лист също не опровергава материалната законосъобразност на заповедта в хипотезата на чл. 248 ЗМВР. Болничният лист не е бил представен на органа по назначаването в рамките на два дни след издаването му, с което жалбоподателят е нарушил чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността (обн. ДВ, бр. 4/2005 г). Доказателство в тази насока е обстоятелството, че копие на документа се представя на съда като доказателство едва в хода на съдебното производство. При връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание жалбоподателят не е декларирал същото обстоятелство на дисциплинарно наказващия орган, като е допуснал нарушение и на Инструкция № IЗ-1015/04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в ДВ, бр. 74/07.09.2006 г., като удостовери писмено, че не се намира в законоустановен отпуск (чл. 25). Действително чл. 248 от ЗМВР въвежда забрана за освобождаване от служба на държавните служители, освен в в случаите по чл. 245, ал. 1, т. 1 и 3, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Настоящият случая не попада в предвидените от нормата изключения. Въпреки това обаче, поведението на жалбоподателя на когото е болничен лист е разрешен отпуск и който не уведомил за това работодателя си, нарушава принципа на законност в административния процес (чл. 4, ал. 3 от АПК), който изисква добросъвестно и законосъобразно упражняване на правата и свободите. Недобросъвестното упражняване на субективните права в случая не може да постави жалбоподателя под закрилата на разпоредбата на чл. 248 от ЗМВР, тъй като освен нормативно закрепения в АПК принцип на законност би бил нарушен общия принцип в правото, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. При колизията в приложението на двете материалноправни норми, настоящата инстанция следва да даде приоритет на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от АПК, тъй като същата регламентира основно положение в административния процес. Ето защо защо възражението за неспазване на нормата чл. 248 от ЗМВР не следва да се приема за основателно. Второто възражение по жалбата относно името на жалбоподателя Цено или Ценко също е неоснователно, тъй като независимо, че в различни документи по делото жалбоподателя е посочван с двете имена, това обстоятелство е ирелевантно за административно-правния спор, тъй като освен с името си, жалбоподателя е индивидуализиран с редица други лични и служебни данни, поради което съмнение относно адресата на заповедта не съществува. Като допълнение извън предмета на делото следва да се посочи, че този довод илюстрира стремеж у жалбоподателя за злоупотреба с право, тъй като това обстоятелство се извежда едва при прекратяване на служебното правоотношение, но не е било изтъквано през годините, когато е получавал трудово възнаграждение като служител в МВР. Издадената заповед съответства и с целта на закона, тъй като е съобразена с личната и генералната превенция, целена от законодателя с налагането на установените дисциплинарни наказания за служители от системата на МВР. В конкретният случай не се спори по факта, че служителят на МВР е употребил алкохол - 0,7 промила съгласно протокола за химическа експертиза, че е управлявал МПС в това състояние и че е допуснал ПТП. Забраната за шофиране на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0.5 на хиляда, освен че нарушава обществените отношения, регулирани с нормите на Закона за движението по пътищата, представлява обществено опасно деяние, обявено е от закона за наказуемо и в зависимост от концентрацията на алкохола се квалифицира или като престъпление, или като административно нарушение. Противодействието на престъпността и опазването на обществения ред е основна задача на Министерството на вътрешните работи - чл. 6, т. 2 от ЗМВР, която се изпълнява от неговите служители. На тях е възложена и защитата на правата и свободите на гражданите, техния живот, здраве и имущество. Във връзка с изпълнението на основните задачи на МВР, първият принцип, на който не основава дейността на служителите на Министерството на вътрешните работи, е спазване на Конституцията и законите - чл. 4, т. 1 от ЗМВР. Ето защо нормата на чл. 176, ал. 2, предл. първо от ЗМВР повелява държавните служители в МВР да изпълняват и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на МВР. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР императивно разпорежда на служителя - участник в пътното движение да се подчинява на забраната да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда както по време на изпълнение на служебните си задължения, така и в извънустановеното работно време или по време на ползване на разрешен отпуск - т. 17. По силата на тази норма, шофирането след употреба на алкохол с концентрация по-висока от допустимата по закон, като нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, представлява дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. С оглед нарушението на чл. 176, ал. 2 от ЗМВР, норма съдържаща засилено изискване към начина на изпълнение функциите на държавната служба в МВР, следва да се приеме, че извършените от ответника по касационната жалба действия уронват престижа на службата, чиято основна задача е противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. В подкрепа на този извод е разпоредбата на т. 92 от Етичния кодекс, който гласи, че спазването на правилата на поведение, заложени в него и приети от всеки държавен служител, допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на Министерството на вътрешните работи. Нарушавайки т. 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което по изложените съображения е уронен престижът на службата, служителят е извършил тежко по см. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР дисциплинарно нарушение, за което по силата на чл. 230, ал. 1 от ППЗМВР, в редакцията на текста, действаща към момента на извършването му, задължително се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Със заповедта, предмет на съдебната проверка, административният орган правилно е приложил материалния закон. По делото са събрани всички относими към спора доказателства, не се налага събирането на други. Деянието на Ценов е несъвместимо с етичните правила за поведение, извършено е в нарушение на конкретни заповеди на министъра на вътрешните работи и уронва престижа на службата, поради което единствената законова последица е прекратяване на служебното му правоотношение. С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Трето отделение,