Решение № 3846 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6654/2021 г.

Решение № 3846 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6654/2021 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Т. Т. чрез процесуален представител срещу Решение № 478 от 29.01.2021 г., постановено по адм. д. № 841/2020 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2-1154/9.01.2018 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /КРДОПБГДСРСБНА, Комисията/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно е преценена доказателствената сила на представените писмени доказателства и на свидетелските показания, включително не са формирани правилни изводи във връзка с проведеното производство по оспорване на документи. Счита, че изводите на съда по правото не са съобразени с материалния закон. По подробно развити в касационната жалба и в хода по същество съображения моли Върховния административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решението на Комисията, в частта му, в която е установена и обявена принадлежност на Т. Т. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Ответникът Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 29, ал. 5 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 2-1154/9.01.2018 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА/ наричана за краткост Комисията/, с което е установена принадлежността на Т. Т. към органите по чл. 1, ал. 1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник – съдържател на явочна квартира. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Установено е качеството на касатора на лице, извършващо публична дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 8 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, за периода 13.12.1991 г. -17.03.1997 г. За да установи принадлежността на касатора към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно: заверени копия на регистрационен дневник, картон обр. 6, писмо вх. № 849/16.02.1990 г. за унищожаване с протокол № 146/30.01.1990 г. секретните материали за Я/К [заличен текст], съставени на името на или относими към Т. Т., съдържащи повтаряща се и безпротиворечива информация за идентификационните данни на лицето, датата на вербуването му; име и длъжност на вербовчика, качеството на вербуваното лице – съдържател на явочна квартира и псевдонима му. На база горните документи АССГ е приел за правилен и постановен в съгласие с материалноправните разпоредби на чл. 25, ал. 1, т. 3 от специалния закон акта на Комисията, с който е установена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от закона в качеството му на секретен сътрудник- съдържател на явочна квартира. АССГ е обсъдил и събраните свидетелски показания и е мотивирал изводите си за неоснователност на жалбата, съобразявайки се с дадените при първото касационно разглеждане на делото указания. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, като събраните доказателства са надлежно обсъдени, при спазване на съдопроизводствените правила. Въз основа на тях са формирани правилни изводи по приложението на закона. Настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение споделя изцяло развитите от съда фактически и правни мотиви. Обосновано съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че постановеният от Комисията административен акт е законосъобразен. Правилно АССГ е приел, че решението на Комисията е постановено от компетентен колегиален орган, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица, принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа се характеризират като регистрационен режим, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност към съответните държавни служби, посочени в закона. Комисията не притежава правомощие да признава или отрича принадлежност към органите на ДС, а само да обяви регистрирана такава в архива на специалните служи. Правомощията й, визирани в закона, се свеждат само до констатиране на факта за принадлежност към органите по чл. 1 от закона, и то въз основа на конкретни документи, посочени в чл. 25 от същия. Анализът на чл. 25 от закона сочи, че изброяването на посочените в него документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е от тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Достатъчно е документите, съгласно които Комисията постановява своето решение, да са от кръга на изброените в чл. 25 и да отговарят на легалното определение на понятието "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, а такива са налице в конкретния случай, поради което съдът е направил правилния извод, че Комисията е издала законосъобразно решение. В случая принадлежността на касатора към органите по чл. 1 от Закона, в качеството му на секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира (§. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗДРДОПБГДСРСБНА), е установена при наличието на документи, посочени в чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Посочените писмени доказателства представляват "документи" по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДРДОПБГДСРСБНА и са сред изброените в чл. 25, т. 3 от Закона. Наличието на който и да е от тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Неоснователни са касационните доводи, че позовавайки се на предвидените в закона документи, въз основа на които се установява съответната принадлежност на лицето към органите и службите на ДС, съдът е изключил възможността за тяхното оспорване. Процедура по оспорването е била проведена, но, противно на основния касационен довод, със свидетелските показания на самия вербовчик не е доказана неистинността на представените доказателства. Напротив, от тях се потвърждава, че действително е било извършено вербуване на касатора за секретен сътрудник на ДС-съдържател на явочна квартира и че визираните от закона документи за целта са били създадени. Обосновано съдът е приел, че в относимите нормативни разпоредби не е регламентирано задължение за административния орган и съда да изследват дали и каква дейност е извършвало лицето и извършвало ли е въобще такава. Ирелевантни за спора са и конкретните субективни намерения на съответния вербовчик, както и конкретните действия, които той е извършил във връзка с вербуването, след като предвидените в закона документи са били създадени и са автентични. Съдът е правоприлагащ орган и като такъв прилага закона, какъвто е - при наличие на доказателства, чиято неистинност не е установена, отхвърля жалбата срещу решението на Комисията. Съдът в конкретния случай не може по съображения за евентуална несправедливост да откаже да приложи закона. В това отношение е налице константна и безпротиворечива практика на Върховния административен съд Правилен e решаващият извод на АССГ за наличие на всички материалноправни предпоставки за разкриване принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. По тези съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият състав на ВАС намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Подадената срещу него касационна жалба е неоснователна, а атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. ` Предвид този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника, на основание чл. 143 АПК, в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия разноски за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,