Решение № 14364 от 1.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8694/2013 г.

Решение № 14364 от 1.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8694/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и касационна жалба на "Енерго-Про Мрежи "АД със седалище гр. Варна, ЕИК 104518621 против решение № 5238 от 15.04.2013 г. по адм. д. № 13115/2012 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне, считано от 18.09.2012 г. на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-про мрежи" ЕАД, "ЧЕЗ Разпределение България "АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта му по Раздел VII- т. 1 и т. 2. Поддържат се доводи за неправилност на съдебното решение, като се иска отмяната му на всички основания по чл. 209, т 3 от АПК. Ответникът, "ВГ-6" ЕООД-гр. София, редовно призован, се представлява от адв. Михайлов, който оспорва касационните жалби и твърди правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид, че касационните жалби са предявени в срока по чл. 211 от АПК от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, намира същите за допустими. Разгледани по същество, същите са основателни, но по различни от изложените в тях съображения. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "ВГ-6" ЕООД-гр. София срещу Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по Раздел VII, т. 1 и т. 2, с което са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за вятърни електрически централи, работещи до 2250 ч. - 18, 83 лв/МВтч и такива, работещи над 2250 ч. - 17, 30 лв/МВтч. С решение № 5238 от 15.04.2013 г., постановено по адм. д. 13115/2012 г., което е предмет на настоящото касационно производство, тричленен състав на ВАС е отменил по жалба на "ВГ-6" ЕООД-гр. София Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в обжалваната част. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за допустимост на съдебното решение, настоящият съдебен състав установи, че въпросът за законосъобразността на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. в частта му по Раздел VII, т. 1 и т. 2 е разрешен с влезли в сила съдебни актове. С решение № 9484/25.06.2013 г. по адм. д. № 6473/2013 г. и решение № 10535/11.07.2013 г. по адм. д. № 6074/2013 г. на петчленни състави на ВАС са оставени в сила съответно решение № 4025/2013 г. по адм. д. № 12423/2012 г. и решение № 4621/2013 г. по адм. д. № 13121/2012 г. на тричленни състави на ВАС, с които е отменено Решение № Ц-33/2012 г. на ДКЕВР в частта по раздел VII, т. 1 и т. 2. Съгласно чл. 223 и чл. 177, ал. 1 от АПК тези решения са окончателни, имат действие по отношение на всички и са задължителни за съда, който ги е постановил, за всички съдилища, учреждения и общини в РБългария съгласно чл. 297 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК и разпоредбата на чл. 297 от ГПК, приложима в случая предвид препращащата норма на чл. 144 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че производството по жалбата на "ВГ-6" ЕООД-гр. София срещу Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по Раздел VII, т. 1 и т. 2 се явява недопустимо на две, паралелно съществуващи основания: Първо - поради наличието на влязло в сила съдебно решение, с което административният акт в обжалваната му част е отменен и тази отмяна съгласно императивната норма на чл. 177, ал. 1 от АПК има действие по отношение на всички / в това число и по отношение на настоящия съдебен състав, издателя на административния акт, всички лица, за които административният акт е благоприятен и жалбоподателя "ВГ-6" ЕООД-гр. София/ и Второ - поради отпаднал в хода на производството за жалбоподателя правен интерес от оспорване на решението на ДКЕВР. Безспорно правният интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване на административните актове, за която съдът е длъжен да следи служебно. Интересът от оспорването трябва да е личен, пряк и непосредствен. Пряк интерес е налице, когато с отмяната на оспорения административен акт ще бъдат отстранени възникнали вече за жалбоподателя неблагоприятни последици или ще се предотврати настъпването на такива в правната му сфера, какъвто е и конкретният случай. Конституционният съд с КР № 21 от 26.10.1995 г. е приел като материалноправно основание, легитимиращо процесуалноправния интерес от съдебно обжалване на административния акт, обективното нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес. . С влизането в сила на цитираните по-горе съдебни решения, с които актът на ДКЕВР в засягащия интересите на "ВГ-6" ЕООД-гр. София раздел VII, т. 1 и т. 2 е отменен, нарушаването или застрашаването на субективните права и законни интереси на търговското дружество-жалбоподател е отпаднало. Отпадналият в хода на съдебното производство правен интерес от оспорване се приравнява по правни последици на начална липса на правен интерес от оспорване. Предвид обстоятелството, че към датата на отпадане на правния интерес от обжалване е постановено първоинстанционно съдебно решение- невлязло в сила, същото решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото- прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК за допустимостта на съдебното решение, касационната съдебна инстанция следи и служебно, дори когато подобни доводи не се съдържат в касационните жалби, с които е сезирана. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав