Решение № 2071 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11086/2013 г.

Решение № 2071 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11086/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на Общински съвет Сливница против решение по адм. д. № 975/2012 г. по описа на Администратвен съд София област с искане за отмяна поради произнасяне на решението в незаконен съдебен състав. Съдът е провел производство оп жалба срещу нормативен административен акт, а не срещу общ административен акт, каквото е решение № 207/16.12.2010 г. на Общински съвет Сливница. Това има за правно последица разглеждане на просрочена жалба. Решението е качено на сайта на общината, защото на територията на общината няма средство за масово осведомяване. Съдът неправилно не е допуснал гласни доказателства за установяване начина на разгласяване на решението на табло на входа на общината, предвид обстоятелството, че при смяна на домейна голяма част от информация и изгубена. По същество решението е неправилно, защото е налице икономическа обоснованост на размера на таксата, предвид изменението на Закона за управление на отпадъците и влязлата в сила разпоредба на чл. 71е, чл. 71а, ал. 1 и чл. 71ж от ЗУО и ПМС № 207/16.09.2010 г. за определяне размера и веда за отчисленията по чл. 71е от ЗУЕ в сила от 1.01.2011 г., обн. ДВ бр. 75 от 24.09.2010 г. Процедурните нарушение па обявяване на решението на общинския съвет не са такива, че да водят до нищожност. Иска събиране на гласни доказателства относно публичното разгласяване на решение № 207 ан Общинския съвет. Ответната страна Ото Хотели ЕООД оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че жалбата срещу решението е била подадена след срока за обжалване. От данните по делото е видно, че същата е подадена от надлежна страна и че оспорваното решение не е съобщено по съответния ред. Съгласно чл. 179, пр. второ от АПК срокът за оспорването на общия административен акт, какъвто се явява решението на Общинския съвет е едномесечен от съобщението за издаването му или 14-дневен от отделните съобщения до лицата, участвали в производството. В случая липсват данни затова на дружеството да е изпратено съобщение за издаването на акта по реда на чл. 72, ал. 2 от АПК, респективно данни да е участвало в производството по издаването му. За лицата, които не са участвали в производството по издаването му, срокът е едномесечен и започва да тече от съобщаването чрез средствата за масово осведомяване. По делото не са представени доказателства, съгласно изискванията на чл. 22 от ЗМСМА, от които да е видно, че оспорваният акт е разгласен на населението на общината в срока по ал. 1 чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината или по друг начин определен по чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет. Последният не изключва задължителното разгласяване чрез средствата за масово осведомяване. Всички тези обстоятелства сочат, че решението не е доведено до знанието на заинтересованите лица. Независимо, че решението е прието от компетентен орган, при необходимия кворум, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, във вр. с чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, Общинския съвет е следвало да одобри план - сметка и след като същата бъде проверена от Сметната палата едва тогава да го приеме. Това в случая не е сторено. Същевременно органът не е открил производство по приемането му, съгласно изискванията на чл. 66 от АПК. Производството по издаването на акта не е оповестено публично чрез средствата за масово осведомяване и проектът не е изпратен на организации на заинтересовани лица, по който начин се явяват нарушени правата на гражданите, засегнати от него, както и принципите на служебното начало. Всички тези нарушения са съществени и достатъчни, актът да бъде отменен. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с жалба срещу подзаконов нормативен акт, поради което е разгледал жалбата на "Ото хотели" ЕООД против решение № 207/16.12.2010 г. на Общински съвет-Сливница в производство по чл. 185 и сл. от АПК от тричленен съдебен състав и уважил жалбата. С докладна записка № 14-00-209/9.12.2010 г. кметът на община Сливница, на основание чл. 71е, чл. 71а, ал. 1 и чл. 71ж от ЗУЕ и ПМС № 207/16.09.2010 г. за определяне размера и реда за отчисленията по чл. 71е от ЗУЕ в сила от 1.01.2011 г., обн. ДВ бр. 75от 24.09.2010 г, е предложил на общинския съвет да бъде изменена план-сметката за 2011 г. като бъдат заложени допълнителни средства във връзка със задължителни отчисления за всеки тон депониран отпадък и съответно да бъдат утвърдени такси за битови отпадъци за 2011 г. по предложените варианти за граждани и предприятия за жилищни имоти, за нежилищни имоти и за предприятия декларирали използване на съдове. На основание чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА и с мотиви за изменение на ЗУО общинският съвет с решение № 207/16.12.2010 г. е одобрил предложената план-сметка и определил от 1.01.2011 г. размер на таксата за битови отпадъци. Решението на Общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ не представлява нормативен административен акт. Такъв характер има Наредбата, която се издава по законовата делегация на чл. 9 от ЗМДТ за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги. Тази наредба по законовото определение на чл. 7, ал. 2 и чл. от ЗНА и чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА следва да се преценява като подзаконов нормативен акт с вторични правни норми, които създават общозадължителни правила за регулиране на повтарящи се обществени отношения в границите на съответната община, между общината и неограничен брой адресати, които могат да се окажат в условията, предвидени в хипотезите на правните норми. Но решението, с което за съответната календарна година се определя размера на таксата, има характер на общ административен акт, в какъвто смисъл е трайната практика на Върховния административен съд ( виж Определение № 1663 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 791/2010 г., I о, Определение № 5858 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4650/2009 г., I о, Определение № 12332 от 21.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12217/2009 г., III о, Решение № 14796 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6997/2011 г., III о, Решение № 10615 от 19.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2862/2012 г., VI и др. ). Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка от посочените дейности. Решението е от вида на общите административни актове, тъй като регламентира правоотношения и се изпълнява за съответната календарна година. В случая обжалваното съдебно решение е постановено в незаконен троен съдебен състав, поради което е нищожно, следва да бъде прогласена нищожността му, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане. Административният съд разглежда в тричленен съдебен състав само дела по жалби по реда на чл. 185 вр. с чл. 191 от АПК срещу подзаконов нормативен акт, каквото не е решение № 207/16.12.2010 г. на Общински съвет-Сливница. В производството по чл. 179 и сл. от АПК съдът дължи проверка и на допустимостта на жалбата и спазване на срока по чл. 181 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение