Решение № 2822 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13017/2012 г.

Решение № 2822 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13017/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Илия Атанасов Котрулев от гр. София срещу решение № 4694 от 14.08.2012 г. по адм. дело № 2413 по описа за 2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 91-ЗСП-504 от 23.01.2012 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, поправена със заповед № 06 от 6.02.2012 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, потвърдена с решение № РД-01-55 от 15.02.2012 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София град. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин е оспорил жалбата и е представил нови писмени доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд прие следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е заповед № 91-ЗСП-504 от 23.01.2012 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, поправена със заповед № 06 от 6.02.2012 г. на същия административен орган, потвърдена с решение № РД-01-55 от 15.02.2012 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София град, с която на Илия Атанасов Котрулев от гр. София е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП по подадена молба - декларация вх. № 91-ЗСП-504 от 27.12.2011 г. за превенция на изоставянето на непълнолетния му син Юлиан и задоволяване на ученическите му потребности. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд София - град законосъобразно е приел, че жалбоподателят Котрулев не е представил доказателства за инцидентно възникнала необходимост от задоволяване на жизненоважни потребности на него или семейството му. Ученическите потребности на сина му не са възникнали внезапно и неочаквано, а са резултат от предвидими събития. Необходимостта от посрещане на нуждите за отглеждане на дете и осигуряване на обучението му е постоянна, а не е внезапно възникнала. Съдът е констатирал, че жалбоподателят е разведен, не може да представи лична карта и документ за собственост на жилището, в което живее, не е активно търсещ работа, води се на диспансерно наблюдение с диагноза "параноидно разстройство на личността", регистриран е като едноличен търговец, а също е регистрирал участие като съдружник и управител на "Меджик лайв 666" ООД и в кооперация "Българско село" без данни за упражнявана трудова дейност и съответно за получени доходи. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП са неоснователни. Еднократната социална помощ по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, която може да се отпуска веднъж годишно, има за предназначение да задоволи инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата с право на социално подпомагане. Следователно, съгласно цитираната разпоредба трябва към момента на подаване на молба-декларацията да са се случили събития, които лицето и семейството му не са очаквали и не са могли да ги предвидят и които са наложили неотложни разходи извън рамките на обичайните. Ученическите потребности на сина на жалбоподателя не са възникнали внезапно, случайно и непредвидимо. Поради това не са налице материалноправните предпоставки, пораждащи право на еднократна целева социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. С молба - декларацията вх. № 91-ЗСП-504 от 27.12.2011 г. заявителят Котрулев е поискал еднократната помощ като превенция на изоставянето на детето Юлиан, род. през 1994 г. и задоволяване на ученическите му потребности. Еднократните помощи за превенция на изоставянето на дете се предоставят по реда на чл. 48 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗакрД). Съгласно ал. 2 на чл. 48 еднократната помощ по ал. 1 е помощ, различна от месечната, и се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето. Илия Атанасов Котрулев не е подал жалба против мълчалив отказ за отпускане на еднократна помощ на основание чл. 48 от ППЗЗакрД по подадената молба-декларация вх. № 91-ЗСП-504 от 27.12.2011 г. Видно от представеното в касационното производство решение № 22/13.02.2012 г., издадено от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин на основание чл. 48, ал. 3 от ППЗЗакрД, на жалбоподателя Котрулев по подадена от него молба-декларация № ЗД-ПП-22/21.01.2012 г. е била отпусната еднократна помощ в натура на стойност 200 лв., отнасяща се за 17-годишния Юлиан. Еднократна помощ на същото основание в натура на стойност 100 лв. е предоставена със следващо решение № 87 от 10.12.2012 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин. Като е приел, че оспорената заповед за отказ за предоставяне на еднократна социална помощ на основание чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,