Решение № 10334 от 2.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 564/2017 г.

Решение № 10334 от 2.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 564/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция"- Областна дирекция на Министерство вътрешните работи (ОДМВР), В., подадена чрез процесуалния му представител юрк. Г., срещу решение № 2353 от 22.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1961/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което по жалба на Д. О. е отменена заповед № 16-0819-001296/20.06.2016 г., издадена от Полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция"- Областна дирекция на Министерство вътрешните работи, В., с която на Д. О., турски гражданин, е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца". В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Ответникът - Д. О., не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът я счете за основателна по същество. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 16-0819-001296/20.06.2016 г., издадена на осн. чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) от Полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция"- Областна дирекция на Министерство вътрешните работи, В., с която на Д. О., турски гражданин, е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца". За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - не ставало ясно за какво нарушение е наложена ПАМ, както и че към момента на проверката на чуждия гражданин не е бил осигурен преводач от турски език. Според съда неосигуряването на преводач по време на проверката води и до извод за материална незаконосъобразност на акта. Така мотивиран съдът е отменил оспорената заповед. Постановеното решение е неправилно. Изводите на първоинстанционния съд, че атакуваната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неправилни. От самата заповед става ясно, че водачът е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на алкохол или друго упойващо вещество, както и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Достатъчно е да е налице една от двете хипотези, за да е осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. От друга страна действително по време на проверката не е бил осигурен преводач от турски език. Независимо от горното обаче от доказателствата по делото става ясно, че водачът много добре е разбирал, че от него се изисква да му бъде извършена проверка за алкохол. Отказът на чужденеца да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол е установено несъмнено, което обстоятелство се подкрепя от докладните записки, както и от липсата на данни, че жалбоподателят е поискал да му бъде назначен преводач. Жалбоподателят с поведението си не е показал, че не разбира какво се случва, още повече, че за даването на проба за наличие на алкохол преводач не е необходим, тъй като самият характер на това действие определя и неговата цел. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействие на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. От приложената и приета административна преписка се установява, че на 20.06.2016 г. в гр. В. Д. О. след като е бил спрян за проверка за алкохол, е отказал да бъде изпробван с техническо средство, за което му е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 609774/20.06.2016 г. С оглед така установеното в конкретния случай са били налице предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. Предвид изложените по-горе съображения настоящата инстанция намира, че обжалваната в първоинстанционното производство заповед е издадена при наличие на материално-правните предпоставки, визирани в нормата на чл. 171, т. 1, б. "б", ЗДвП т. е. същата е постановена при правилно и точно приложение на материалния закон. Като е стигнал до различен извод Административен съд В. е постановил неправилно и необосновано решение, което следва да бъде отменено, а делото - решено по същество, като подадената жалба на Д. О. срещу заповед № 16-0819-001296/20.06.2016 г., издадена от Полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция"- Областна дирекция на Министерство вътрешните работи - В., бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3, пр. 1 във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и във вр. с чл. 24, от Наредбата за плащането на правната помощ следва да бъде определено юрисконсулстко възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева за двете инстанции. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,