Решение № 5206 от 21.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9299/2009 г.

ВАСI отделение21.04.2010 г.докладчик т Светлозара Анчева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 28/30.04.2009 г., постановено по адм. дело № 6478/2008 г. по описа на Административен съд, София-град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5206 от 21.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9299/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Кюстендил, сега Югозападна митница - гр. Благоевград срещу решение № 28/30.04.2009 г., постановено по адм. дело № 6478/2008 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменено по жалба на "Балканфарма-Дупница" АД решение № 0202-0068/13.03.2008 г., мълчаливо потвърден от директора на РМД - София за отказ за възстановяване на платен акциз за закупен и използван от дружеството етилов алкохол 96% за периода месец януари 2008 г. в размер на 15 047,51 лв. От изложението на касационната жалба може да се изведе, че се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основното оплакване и довод на касатора е, че почистването със спирт на машините за производство на лекарства не е част от производствения процес, за който няма легално определение в ЗАДС. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата на дружеството срещу посочения индивидуален административен акт на митническия орган. Ответникът по касационната жалба "Балканфарма-Дупница" АД в писмено становище я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно е прието от съда, че производството на лекарства включва и почистването с спирт 96% на машините и съоръженията за това производство. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отмени отказа за възстановяване на платен акциз за използван етилов алкохол (спирт) 96 % за почистване на машините и съоръженията за производство на лекарства, съдът е приел, че това почистване е част от производствения процес на лекарствата - чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на § 1, т. 52 от ДР на ЗЛПХМ, според която производството на лекарствен продукт са всички операции, свързани с набавянето на материали, тяхното обработване, включително опаковане и етикиране. Затова според съда почистването на машините и съоръженията със спирт е част от производствения процес и затова е следвало административния орган да възстанови на основание чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС платения за закупения и използван спирт. Обжалваното решение е правилно. Съдът е отделил спорното от безспорното по делото, приемайки, че спорът между страните за правилното приложение на разпоредбите на ЗАДС. Правната норма на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС поставя въпроса дали при възстановяване на акциза следва да бъде взето предвид количеството спирт, вложено в производството, имайки предвид целия технологичен процес или само това количество, което се съдържа в крайния произведен продукт. Отговорът, който е дал съда е положителен и той е верния. Съдът не е допуснал нарушение при прилагането на материалния закон, а се е съобразил с него, тъй като в разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС изрично е посочено, че се възстановява платения акциз за вложения алкохол в производствения процес, при условие, че крайния продукт не съдържа алкохол. Производството на лекарства, каквато е основната дейност на ответника по касационната жалба и за което има лиценз (разрешения), е сложен технологичен процес и за достигане на крайния резултат се минава през отделни етапи на този процес. Именно като е съобразил смисъла, вложен от законодателя в цитираната правна норма от закона, съдът правилно е приел, че дружеството е приложило разходната норма в единица изделие, съобразявайки се с цялостния технологичен процес. Освен това като се има предвид дефиницията на понятието "производство на лекарствен продукт", съдържаща се в § 1, т. 52 от ДР на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Наредба № 12/26.03.2001 г. за утвърждаване на добра производствена практика, за производството на лекарства се включват всички операции от набавянето на материали, обработката им в самия производствен процес, включително опаковане и етикиране, предпазване от микробно замърсяване и др., което показва, че количеството спирт, който е използван е за целия технологичен процес включва и почистване със спирт на машините и оборудването, необходими за производство на лекарствени средства. В този смисъл е и постоянната съдебна практика на ВАС, I и Iа отделения - решения по адм. дела № 12254/2008 г., № 238/2008 г., 1084/2009 г., № 6078/2008 г. и др. Въпреки изхода на делото и искането на ответника чрез пълномощника си адв. Костя Караиванов за разноски, такива не се присъждат за касационното производство, тъй като няма данни реално да са направени. С оглед гореизложеното при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение при прилагане на материалния закон - ЗАДС, поради което то като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1