Решение № 2012 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13469/2012 г.

Решение № 2012 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13469/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Красимир Кирилов Кондов и Павлина Димчева Кондова, двамата от гр. Варна, срещу решение № 2172/18.09.2012 г., постановено по адм. д. № 1803/2012 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се правят касационни оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът, н-к РДНСК, Североизточен район, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Красимир Кирилов Кондов и Павлина Димчева Кондова срещу Заповед № ДК-02-СИР-62/19.04.2012 г. на н-к РДНСК, Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "магазин за хранителни стоки, представляващ преустройство на съществуващ магазин и два гаража", находящ се в УПИ I-7, кв. 156А, по плана на 11-ти микрорайон гр. Варна, с административен адрес в с. гр., ул. "Хан Пресиян" № 15. За да постанови решението си, съдът приел, че преустройството на съществуващ магазин, към който са присъединени два самостоятелни гаража, с промяна на предназначението им, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, пета категория, който е изпълнен без строителни книжа и не представлява текущ ремонт, поради което е незаконен и нетърпим с оглед времето на изпълнението му след 2010 г. и подлежи на премахване. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че към съществуващ магазин, след приемане на сградата и въвеждането й в експлоатация през 2010 г., са приобщени площите на два самостоятелни гаража, като са премахнати преградни стени, съществуващ санитарен възел, изграден е такъв на друго място в новото помещение, премахнати са вътрешни стълби, входната врата на единия гараж, поставени са витрини и др. С приобщаването на площта на гаражите, същите са заличени като самостоятелни обекти и са приобщени към съществуващия магазин, с което е увеличена търговската му площ. По този начин е извършено преустройство, изразяващо се в заличаване на гаражите като самостоятелни обекти, изменено предназначението им от гаражи в магазин, което заедно с другите извършени СМР правилно е прието от съда, че представлява строеж, за който се изискват издаване на строителни книжа - одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. В този смисъл е и заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, съгласно което към момента на въвеждане на сградата в експлоатация, гаражите са приети като самостоятелни обекти, а магазинът е бил с друго разположение, различно след преустройството. При така изяснените факти и обстоятелства, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, както и на преустройство и промяна предназначението на гаражите, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, след като е изпълнен без строителни книжа, подлежащ на премахване. Не се установяват твърдяните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, както такива не се установяват и след извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК