Решение № 8544 от 10.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15478/2014 г.
ВАСVII отделение10.07.2015 г.докладчик Иван Раденков
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 66 от 7.11.2014 г. по административно дело № 83/2014 г. на Административен съд Кърджали, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Карим Абас Мограби, гражданин на Република Ливан, род. на 21.10.1959 г., в Ливан, с ЛНЧ ********** и ЕГН **********, против Заповед № 753/16.06.2014 г., издадена от Директора на ОД на МВР - гр. Кърджали. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8544 от 10.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15478/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - гр. Кърджали срещу решение № 66 от 7.11.2014 г. по адм. дело № 83/2014 г. на Административен съд Кърджали, с което е отменена издадената от касатора заповед № 753 от 16.06.2014 г. за отнемане правото на постоянно пребиваване в Република България на КАРИМ МОГРАБИ (KARIM MOGHRABI), гражданин на Република Ливан, роден на 21.10.1959 г., на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Поддържат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, включително релевантните европейски актове и приложимата практика на Европейския съд по правата на човека, както и поради необоснованост. Ответникът - Карим Мограби, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. За да отмени обжалвания индивидуален административен акт съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при формално спазване на административно-производствените правила, но в несъответствие с материалноправните разпоредби и с целта в специалния закон - ЗЧРБ. Решаващият състав е приел за безспорно установено, че КАРИМ МОГРАБИ е отсъствал от територията на Република България, както и тази на другите държави-членки на Европейския съюз, за периода 09.07.2010-06.08.2013 г., т.е. за период от 37 месеца, което не се оспорва и от самия жалбоподател и пълномощника му. Посочил е обаче, че административният орган е подходил формално при изследване на предпоставките по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, и по-конкретно не е отчел, че КАРИМ МОГРАБИ е пристигнал в България преди повече от 30 години, завършил е висшето си образование във Висшия институт по архитектура и строителство - в София, създал е семейство с българска гражданка, от която има две деца, поддържа социални връзки с български граждани, издържа семейството си, и най-вече - не е извършвал каквито и да било противообществени прояви. Първостепенният съд е приел и изложил подробни съображения, че приложената по отношение на чужденеца принудителна административна мярка е в противоречие с разпоредбата на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), тъй като същата (мярка) нарушава правото му на семеен живот. Изтъкнал е, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства е установено безпротиворечиво, че КАРИМ МОГРАБИ и Севда Въргова "съжителстват на семейни начала", а тези отношения попадат под закрилата на чл. 8 от КЗПЧОС, като намесата на държавата в тези случаи е недопустима поради това, че процесният казус не е сред случаите, посочени в т. 2, на чл. 8 от същата. Съдът е изтъкнал също, че административният орган не е намерил баланса между интересите на отделния индивид и на обществото като цяло, което е довело до използване на средство, непропорционално и несъразмерно на преследваната от закона цел. Мотивиран по този начин, съдът е постановил решението си. Оспореният съдебен акт е неправилен. Безспорно е установено, че чужденецът е имал разрешение за постоянно пребиваване в Република България и не е пребивавал на територията на държавите-членки на Европейския съюз за период от 12 последователни месеца - за периода 9.07.2010-6.08.2013 г., (видно от справка за пътуване на лицето - лист 30 от първоинстанционното дело). Процесната заповед № 753 от 16.06.2014 г., предмет на производството пред Административен съд Кърджали, е издадена на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Съгласно посочената разпоредба , отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато се установи, че същият е отсъствал от територията на държавите - членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца. Целта на дългосрочното пребиваване е трайната интеграция на граждани на трети страни в държава-членка. Отдалечаването от територията трябва да е временно, а не постоянно, както е при КАРИМ МОГРАБИ. Данните по делото сочат, че чужденецът няма намерение за трайно установяване в Република България. По икономически причини същият се е установил трайно в Ливан. Искането за отмяна на мярката е свързано единствено с възможността да идва в страната, когато пожелае, а не за трайно установяване (обяснение на лист 16). КАРИМ МОГРАБИ е разведен от 1998 г., като от брака си има две пълнолетни деца - български граждани. С оспорената заповед не са нарушени правата му, тъй като съгласно разпоредбата на §
на Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25.11.2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни "Основният критерий за получаване на статут на дългосрочно пребиваващ следва да бъде продължителността на пребиваване на територията на държавата-членка. Това пребиваване следва да е било легално и непрекъснато, за да свидетелства за трайното привързване на лицето с тази страна". В конкретния случай, от една страна, налице са законовите предпоставки за издаването на заповедта за отнемане правото на пребиваване на чужденеца в хипотезата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. От друга страна, противно на приетото от първостепенния съд, не е налице противоречие на приложената принудителна мярка с разпоредбата на чл. 8 от КЗПЧОС. Видно от обясненията, дадени от самия чужденец, правото му на личен и семеен живот не би се засегнало несъразмерно, тъй като същият живее с жена си и сина си в Ливан, а пълнолетната му дъщеря е останала да живее в България, и намеренията на МОГРАБИ са "безпрепятствено да се среща със семейството си, живеещо в България, и да се среща с внуците си". По изложените по-горе съображения, решението на Административен съд Кърджали като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на чужденеца срещу процесната заповед на директора на ОД на МВР - Кърджали. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани.