Решение № 8614 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1043/2015 г.

Решение № 8614 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1043/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София-град против решение № 7146/25.11.2014 г., постановено по адм. дело № 8366/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № РО-460/29.07.2014 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане № 1509/4.04.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против оспорения акт. Ответникът по касационната жалба - "Общинска банка" АД - гр. София, оспорва жалбата. В писмен отговор от пълномощника юрисконсулт Светла Бъчварова, се излагат съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София-град, по жалба на "Общинска банка" АД - гр. София, е отменено решение № РО-460/29.07.2014 г. на директора на ТП на НОИ София - град и потвърденото с него разпореждане № 1509/4.04.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет, пореден № Р-1121/18.03.3014 г. в общ размер на 744,20 лв., от които 723,73 лв. главница и 20,47 лв. - лихва. За да постанови това решение съдът е приел, че незаконосъобразно е разпоредено "Общинска банка" АД да възстанови посочените суми, от които главницата е изплатена като парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист, впоследствие отменен по реда на чл. 112 от Закона за здравето. Съдът е посочил, че имуществената отговорност на осигурителя в случая е ангажирана за това, че не е уведомил НОИ за предприетото от него обжалване на болничния лист, в резултат на което настъпило плащане на обезщетение, но осигурителят няма такова задължение, поради което неуведомяването за оспорването на болничния лист не може да доведе до ангажиране на отговорността му по чл. 110, ал. 3 КСО. Изложил е, че отмененият болничен лист представлява акт на медицинската експертиза и затова именно с издаването на този болничен лист е причинено неправомерното изплащане на суми от ДОО. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните за спора факти и обстоятелства са отразени правилно в мотивите на първоинстанционното решение. Между "Общинска банка" АД и Златка Методиева Граховска е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено със заповед № 152/18.11.2013 г. на изпълнителен директор на дружеството; на същата дата на Златка Граховска е издаден болничен лист № 4540285/18.11.2013 г. за временна неработоспособност в размер на 12 дни; на 19.11.2013 г. дружеството, в качеството си на осигурител е подало декларация за правото на парично обезщетение, като приложение към представения болничния лист; на 2.12.2013 г. дружеството е подало жалба до ЛКК против издадения болничен лист. На 7.02.2014 г. е съставен протокол № 5 на ОЛКК към ДКЦ № 15 - София, по който е взето решение за анулиране на болничния лист, за това е изпратено уведомление на 14.02.2014 г. от Столична Регионална здравна инспекция до осигурителя "Общинска банка" АД, при когото е получено на 20.02.2014 г.; на същата дата от осигурителя до НОИ е изпратено писмо, с което е уведомил за резултата от обжалването на болничния лист, а на 4.03.2014 г. това писмо е препратено от подуправителя на НОИ до директора на ТП на НОИ. След получаване на писмото в ТП на НОИ е наредено извършването на проверка със заповед от 11.03.2014 г.; проверката е приключила с издаването на ревизионен акт за начет, пор. № Р-1121/18.03.2014 г. на осигурителя "Общинска банка" АД, с който са определени суми от неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност на лицето Златка Граховска в размер на 723,73 лв. и лихва в размер на 20,47 лв., или общо - 744,20 лв. За събиране на сумите по ревизионния акт за начет е издадено разпореждане № 1509/4.04.2014 г., което при обжалването по административен ред е потвърдено с решение № РО-460/29.07.2014 г. на директора на ТП на НОИ, което е предмет на оспорването пред съда. Спорът по делото е правен и е свързан с отговор на въпроса дали е налице основание за ангажиране на имуществената отговорност на осигурителя по реда на чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1 КСО. Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос. В чл. 110, ал. 3 КСО е предвидено, че за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждания. Според чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В случая търговското дружество не е причинило щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи или от издадени документи с невярно съдържание. Като осигурител на лицето Златка Граховска, дружеството е било задължено да представи болничния лист за изплащане на обезщетението в срока по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, заедно с декларация относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. За осигурителя не съществува задължение да уведомява ТП на НОИ за предприетото от него оспорване на болничния лист. Такова задължение не е предвидено нито в приложимите разпоредби на Закона за здравето, нито в Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. В случая осигурителят е уведомил НОИ за решението на ЛКК, с което в резултат на предприетото от него обжалване на болничния лист, същият е бил отменен /анулиран/ и това уведомяване е незабавно след като самият осигурител е узнал за решението на ЛКК. Правилни са съображенията на съда, че изплащането на сумите от ДОО е въз основа на акт на орган на медицинската експертиза - болничен лист, издаден от лекуващ лекар, поради което е налице една от предвидените в чл. 110, ал. 1 КСО хипотези за ангажиране на имуществена отговорност за възстановяване на сумите по ревизионния акт за начет от лицето, чийто неправомерен акт е предизвикал плащането на разходите от ДОО. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, които са били поддържани и пред първата инстанция, че отговорността на осигурителя следва да бъде ангажирана поради това, че при обжалването на болничния лист пред ЛКК, осигурителят не бил изпълнил задължението си по чл. 86, ал. 4 АПК да представи препис от жалбата за останалите страни. На първо място, такова основание за възстановяване на суми по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1 КСО не е предвидено. На следващо място, задължението на жалбоподателя да представи препис от жалбата си до по-горестоящия административен орган за другите страни, което е предвидено в чл. 86, ал. 4 АПК, обуславя и задължение на решаващия по-горестоящ орган - в случая ЛКК, да изиска представянето на такъв препис, ако не е представен, като упражни правомощието си по чл. 87, ал. 1, вр. чл. 86, т. 4 АПК и съответно да върне жалбата, ако преписът не е представен, а ако препис е представен - да предприеме действия за връчването на препис на съответното заинтересованото лице. Касае се за едно процесуално задължение в производството по обжалване по административен ред, чието неизпълнение в случая изобщо не е изследвано, но дори и да беше доказано, не може да обуслови отговорност на осигурителя за възстановяване на неправомерно изплатените суми от ДОО, тъй като основанието за това не е предвидено в законова норма, в частност в тази на чл. 110, ал. 3, вр. 1 КСО. По изложените съображения, оспорените административни актове са издадени при неправилно тълкуване и приложение на материалноправните изисквания по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО и подлежат на отмяна. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт и искането е направено своевременно. При материален интерес в размер на 744,20 лв. минималното адвокатско възнаграждение се определя съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение и е в размер на 300 лв. Поради това следва да бъде присъдено възнаграждение в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,