Решение № 9566 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4515/2013 г.

Решение № 9566 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4515/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието против решение № 1054 от 23.01.2013 г. по адм. дело № 8039/2012 г. на Върховния административен съд, VII отделение, с което е отменена негова заповед № ЧР - 06-031/10.05.2012 г., с която е прекратено служебното правоотношение на Васил Недев Иванов на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Жалбоподателят иска отмяна на решението като материално незаконосъобразно, тъй като не е отчетен факта, че на 16.04.2003 г. Васил Иванов е встъпил в длъжност "началник група" при Главна Дирекция "Охрана", а служебното правоотношение е прекратено от длъжност "началник сектор" в Областно звено "Охрана -Габрово" към ГД "Охрана". Ответникът оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Съгласно писмото на НОИ от 30.11.2011 г. същият е упражнил правото на пенсия на 16.04.2003 г., т. е. след повторното му назначаване на 10.04.2003 г. Настъпването на двата юридически факта в един и същи ден - 16.04.2003 г. - встъпване на лицето на новата длъжност и упражнено право на пенсия за ОСВ не обосновава хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, тъй като правото на пенсия не е упражнено преди възникване на служебното правоотношение. Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, V отд., е материално законосъобразно и следва да се остави в сила. Правилно тричленният състав приема, че заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Правилника за устройство и дейността на Главна дирекция "Охрана" орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена по инициатива на органа по назначаването след преценка, че са осъществени предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, приложим по отношение на служителите в Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието по силата на препращащата норма на чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Заповедта обаче издадена в нарушение на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, съгласно който служебното правоотношение на държавния служител се прекратява по инициатива на органа по назначаването, когато е възникнало след като служителят е упражнил правото си на пенсия. В случая със заповед № К-863/7.04.2003 г., вх. № 9395/10.04.2003 г., министърът на правосъдието е прекратил служебното правоотношение на Васил Иванов, началник група към РПУ Трявна на основание чл. 253, ал. 1, т. 2 от ЗМВР поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по негово искане, считано от 16 април 2003 г. Със заповед № ЛС-03-131/10.04.2003 г. министърът на правосъдието отново е назначил служителя на основание чл. 36д, ал. 3 и ал. 4 от ЗСВ на длъжност началник група в областно звено гр. Габрово ГД "Охрана" при МП, считано от датата на встъпване в длъжност- 16 април 2003 г., видно от акта за встъпване в длъжност на л. 28 от делото. Със заявление от 10.05.2003 г. Иванов е подал заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в същото изрично е посочено времето от 1.01.1997 г. до 15.04.2003 г. като период с осигурителен стаж. Няма данни с какво разпореждане се е произнесъл пенсионният орган, но пенсия е отпусната, защото по-късно е спряна на основание чл. 95, ал. 1 от КСО по молба на Иванов с разпореждане № 6106202180/8.09.2010 г. на РУ "СО" Габрово. Приложено е удостоверение № 3766/19.05.2012 г. за пенсия, издадено от ръководител ГД "Охрана" при МП (л. 24), че Иванов има прослужено време към МВР, ГД, ИН и ГД "Охрана" считано от 16 април 2003 г. до 10 май 2012 г., включително или общо 9 години и 25 дни. Правният проблем по делото е към кой момент е упражнено правото на пенсия - преди или след възникване на служебното правоотношение. Тричленният съдебен състав законосъобразно приема, че изискванията на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР не са изпълнени, тъй като правото на пенсия не е упражнено преди, а след възникване на служебното правоотношение, поради което не са налице основания за прекратяване. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР обвързва основанието за прекратяване на служебното правоотношение с момента на упражняване на правото на пенсия, а не с датата, от която е възникнало правото на пенсиониране. Заявлението на служителя до пенсионния орган е направено на 10.05.2003 г., когато Иванов отново е назначен за държавен служител със заповед № ЛС-03-131/10.04.2003 г., считано от 16 април 2003 г. Разпоредбата на 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване урежда момента на отпускане на пенсия и към тази дата, осигуряването трябва да е прекратено, поне за един ден, предвид чл. 10, ал. 1 от КСО. Осигуряването възниква от деня, когато лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО и продължава до прекратяването й. Следователно, за да се приеме, че има такова прекратяване, лицето трябва да не работи и съответно да не се счита за осигурено поне за един работен ден. За да има прекратяване на осигуряването, трябва да има прекратяване на трудовата дейност. За правилното решаване на настоящия казус обаче е без значение дали за Иванов е възникнало право на пенсия (при липса на данни за прекратяване на трудова дейност дори за един работен ден) и дали пенсионният орган е издал законосъобразно разпореждане като е уважил заявлението от 10 май 2003 и е отпуснал пенсия за осигурителен стаж и възраст. Важното е, че със заявление от 10 май 2013 г. е упражнено право на пенсия (по делото няма спор по този въпрос). Следователно служебното правоотношение е възникнало преди, а не след упражнено право на пенсия. Няма никакво значение за спора от каква длъжност е уволнен служителя. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,