Решение № 2597 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15406/2011 г.

Решение № 2597 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15406/2011 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Петър Петров от гр. Казанлък срещу решение № 211 от 07.10.2011 г. по адм. д. № 172/2011 г. на Административен съд - Стара Загора. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед № ДК-02-ЮИР-44/19.03.2011 г. на началника на РДНСК - ЮИР, ведно със законните последици. Ответната РДНСК - югоизточен район, чрез процесуалният си представител ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Кера Бонева и Мими Паунова не вземат становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-ЮИР-44/19.03.2011 г. на началника на РДНСК - ЮИР, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "преустроен гараж в склад и разширение към него" в УПИ VII-7345,кв. 316 по плана на гр. Казанлък. Заповедта съдържа изрично уточнение, че на премахване подлежи разширението към гаража от запад, извън одобрения на 30.03.2006 г. инвестиционен проект и Разрешение за строеж № 59/30.03.2006 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, тъй като е надлежно разрешено строителство на гараж с дължина по регулационната линия от 11 м, а е изпълнен такъв с дължина 14,80 м и обектът е преустроен в склад. Установено е от заключението на приетата без оспорване по делото СТЕ, че за визираното строителство няма надлежни строителни книжа и с оглед момента на извършване то не попада в изключителната хипотеза на § 16 от ПР на ЗУТ. Решението е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 53 от 09.12.2010 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа за процесния строеж /дължина на обекта от 14,80 вместо разрешените 11 м/ не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство-такива не се представят, т. е. налице е безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите, изложени в касационната жалба касаят законността на гаража и начина на ползване на същия, а не установеното в производството за премахване незаконен строеж, незаконно изграждане на по-голяма от разрешената дължина на гаража по регулационната линия, поради което като ирелевантни не следва да бъдат обсъждане. В оспорената заповед № ДК-02-ЮИР-44/19.03.2011 г. на началника на РДНСК - ЮИР изрично е визиран предмета на премахване - "разширението към гаража от запад, извън одобрения на 30.03.2006 г. инвестиционен проект и Разрешение за строеж № 59/30.03.2006 г.". При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав констатира, че в нарушение на съдопроизводствените правила като страни по делото са конституирани съсобствениците на имота, в който е изграден процесния незаконен строеж - Кера Бонева и Мими Паунова. В производството по оспорване на заповед, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, страни са компетентният административен орган, в случая началника на РДНСК югоизточен район и адресата на административния акт - собственика или извършителя на строежа. Собственикът на терена не е заинтересовано лице, тъй като заповедта за премахване на строежа не създава задължения за него и не рефлектира негативно в правната му сфера, т. е. не засяга негови законни права и интереси. Предвид това, решението по отношение на Кера Бонева и Мими Паунова следва да бъде обезсилено и производството в тази част прекратено. С оглед изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК