Решение № 7122 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11883/2016 г.

Решение № 7122 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11883/2016 г., VII о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс. Образувано е по жалба на "БАЛКАН БЪЛГАРСКА ТЕЛЕВИЗИЯ" ЕАД, срещу Решение № РД-05-143 от 13.09.2016 г. на Съвета за електронни медии, с което е прекратил и отнел индивидуална лицензия № ЛРР-01-3-016-01 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование "News 7", издадена на "Б. Б. телевизия" ЕАД а програмата "News 7" е заличена от публичният регистър на Съвета за електронни медии/СЕМ/. Със същото решение СЕМ е заличил от трети раздел на Публичния регистър на СЕМ програма "News 7" с общ (политематичен) профил, 24-часовата дневна продължителност, предназначена за разпространиние от предприятие, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс-радиочестотен, за осъществяване на емектронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване на територията на Р. България. В рамките на производството в съдебно заседание от 15.05.2017 г., на основание чл. 267, § 2 от ДФЕС процесуалният представител на жалбоподателя "Б. Б. телевизия" ЕАД е направил искане за спиране на производството по делото и отправяне на преюдициално запитване до СЕС относно евентуалното противоречие на нормата на чл. 105, ал. 4, т. 5 от Закона за радиото и телевизията с принципите на общия пазар, респ. възможността на национален регулатор да отнема лицензия за развиване на радио-телевизионна дейност единствено поради наличие на открито производство по несъстоятелност срещу телевизионният оператор, т.е. на етап, който според националното законодателство дружеството има право да развива търговска дейност и да премине през оздравителна процедура. Позовава се на Препоръка на Комисията от 12.03.2014 г. за нов подход към фалита и несъстоятелността на предприятията и проекта на Директива на Европейския парламент и Съвета относно превантивните рамки за преструктуриране и втори шанс и мерки за повишаване на ефективността на преструктуриране при несъстоятелност. Върховният административен съд в съответствие с практиката на СЕС и чл. 267 от ДФЕС вече е имал възможността да се произнесе, че преюдициално запитване следва да се отправи винаги когато за националния съдия съществува съмнение относно приложението на дадена разпоредба от правото на ЕС. Т. съмнение не е налице когато нормата е достатъчно ясна и недвусмислена така, че да не оставя място за съмнение относно приложимостта си или анализа за приложимостта й вече е бил обект на съдебен контрол от страна на СЕС по същия или по идентичен случай. За да възникне необходимост, респективно да бъде длъжна националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретния спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението обект на съдебен контрол. От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националния съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба, както и че при неспазване на това изискване държавите-членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС /за справка виж Решение на СЕС от 2003 г. по делото Комисията срещу Италия С-129/00 - по реда на производствата срещу държави/. Такова задължение обаче не съществува, а и запитването не би било допустимо от СЕС когато разпоредба на правото на ЕС вече е била тълкувана /справка Решение на СЕС от 1963, D. C. en Schaake, номер 28-30/62/, или когато точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение /теорията на ясния акт - справка Решение на СЕС от 1982, по делото C. I. L. F. I. T., номер 283/81/. Както сам отбелязва СЕС в информационната си бележка, обобщен анализ на процедурния регламент на СЕС и практиката на общностната юрисдикция във връзка с производствата по преюдициални запитвания, че юрисдикциите, чиито решения подлежат на обжалване могат, особено в случаи, в които считат че практиката на Съда дава достатъчно яснота, сами да вземат решение за правилното тълкуване на правото на Съюза и за неговото прилагане към установената от тях фактическа обстановка. От изложеното следва нормативно и логически, че националният съдия е общностен съдия, при което съюзното право за него е приложимо материално право и същият има своята дискреция по тълкуването и приложението му. С оглед еднообразното правоприлагане в целия ЕС, и най-вече с оглед правилното прилагане на съюзните разпоредби, производството по отправяне на преюдициално запитване, както СЕС отбелязва, е инструментът за сътрудничество между национален съд и СЕС, в който последният дава насоките по тълкуване на правото, с оглед спецификите на интеграционния правопорядък. В конкретния случай настоящият състав счита, че не е налице необходимост от сезиране на Съдът в Люксембург, с оглед факта, че и първичното право и Директива 2010/13/ЕС /Директива за аудиовизуалните медийни услуги/ и Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г., относно производството по несъстоятелност, са нормативни актове, чиято приложимост към настоящият казус не оставя място за съмнение пред настоящият състав при формиране на решаващите изводи за изхода от спора по същество. Цитираната от жалбоподателя Препоръка на ЕК, не е документ със нормативно-обвързващ характер. Още по-малко такъв е проекта за изменение на Директива. Текста на чл. 288 и следващите ДФЕС ясно регламентира актовете със задължителен характер и тези с незадължителен такъв, сред които именно спадат препоръките и становищата. По-същественото е че посочената препоръка има за предмет да определи минималните стандарти относно превантивни рамки за преструктуриране и опрощаване задълженията на предприемачи изпаднали в несъстоятелност /чл. 3 от Препоръката/. В този смисъл, и целите и предмета на посоченият от дружеството акт, като неотносими към настоящият казус не следва да се вземат предвид, още по-малко могат да служат като годна нормативна база за съпоставка с оглед установяване противоречие между национално и съюзно право. Всъщност аналогия разкрива донякъде т. 18 от мотивите на препоръката, в която се предвижда, че "даден длъжник следва да има възможност да поиска от съда спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение и на производството по несъстоятелност, чието откриване е било поискано от кредиторите, когато такива производства могат да окажат отрицателно въздействие и да възпрепятстват перспективите за преструктуриране. При все това, за да се осигури справедлив баланс между правата на длъжника и кредиторите, и предвид опита от последните реформи в държавите членки, спирането следва първоначално да бъде разрешено за срок от не повече от четири месеца". Националното право дава сходна възможност за длъжника в производство по несъстоятелност, като видно от текста на препоръката на ЕК, такава възможност не следва да се абсолютизира, а напротив - да се прилага в разумен и балансиран срок. В този смисъл, правата на длъжника в производство по несъстоятелност не са абсолютни а времево и количествено ограничени, като се отчита необходимостта от защита на публичният интерес и необходимостта от защита на предприемачеството, с цел да му се даде "втори шанс", който включва възможност за преструктуриране и опрощаване на част от задълженията на длъжника в несъстоятелност. Хипотези, неотносими и неприложими към настоящият казус. Що се касае до втората част от процесното искане за отправяне на преюдициано запитване до съдът в Люксембург с оглед тълкуване "принципите на общият пазар", в искането липсва конкретика кои принципи жалбоподателя счита, че са нарушени, респективно кое точно негово право е накърнено. В това отношение следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 105, ал. 4, т. 5 от ЗРТ, която поставя волеизявлението на органа в обвързана компетентност от наличието на няколко правнорелевантни факта, при което е могат да кандидатстват за издаване на лицензии, физически лица - еднолични търговци, и юридически лица, които през последните пет години, предхождащи кандидатстването за лицензия, са обявени в несъстоятелност или са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация. От друга страна, по силата на чл. 4, т. 2 б. "а" от ДФЕС, вътрешният пазар спада сред областите със споделена компетентност между ЕС и ДЧ което означава, че последните нямат право да предприемат нормативни мерки по тези аспекти от материята, в които вече такива са приети на ниво Европейският съюз. Конкретното производство поставя необходимостта от преценка между съществуваща съюзна регламентация в областта на несъстоятелността и тази обхващаща аудиовизуалните услуги и електронните медии. В разпоредбите на т. 19 и т. 20 от мотивите на Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) се предвижда, че "Настоящата директива не засяга отговорността на държавите-членки по отношение на организацията, включително системите за лицензиране, административни разрешения или облагането с данъци, финансирането и съдържанието на предаванията. Независимостта на културното развитие на държавите-членки и опазването на културното разнообразие в Съюза остават незасегнати и, че нито една от разпоредбите на настоящата директива не следва да изисква или да насърчава държавите-членки да въвеждат нови системи за лицензиране или административни разрешения за който и да е вид аудиовизуална медийна услуга." По аналогичен начин, регламентацията в материята на несъстоятелността не поставя под въпрос несъобразеността на националната уредба със съюзното законодателство. Въпросът за пропорционалността на една мярка за отнемане на лицензия при наличие на открито производство по несъстоятелност, без да е обявен длъжника в несъстоятелност, т.е. при открита възможност за преминаване през оздравително процедура и продължаване дейността му, също е въпрос по съществото на спора, който настоящият състав ще изследва в хода на делото. Както ще бъдат изследвани и възраженията му в контекста на приложимата съюзна регламентация в материята. Предвид всичко изложено, на основание 629, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, настоящия състав на Върховния административен съд счита, че искането на "БАЛКАН БЪЛГАРСКА ТЕЛЕВИЗИЯ" ЕАД за отправяне на преюдициално запитване към Съда на Европейският съюз по реда на чл. 267, § 3 от Договора за функционирането на ЕС, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 629, ал. 2 от ГПК, Върховния административен съд, седмо отделение