Решение № 1563 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11529/2013 г.

Решение № 1563 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11529/2013 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на началника на РДНСК Югозападен район, чрез пълномощника му юрк. Друмка Петкова, за отмяна на влязлото в сила решение № 593 от 07 юни 2013 г., постановено по адм. д. № 380/2013 г. по описа на Административен съд София-област. В искането за отмяна не се сочат конкретни основания поп чл. 239 от АПК, а се твърди нарушение на принципа за законност при правоприлагането, като се иска обезсилване на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Ответниците по искането - главният архитект на община Горна Малина и "Мартима" ООД със седалище София, не са заявили становищата си по направеното искане. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая нито се твърдят нови обстоятелства, нито са представени нови писмени доказателства. Предвид липсата на конкретика в искането за отмяна, следва да бъдат съобразени и останалите, визирани в чл. 239, т. 2, 3, 4, 5 и 6 от АПК материалноправни предпоставки, посочени като правни основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В разглежданото искане за отмяна не се съдържат твърдения за осъществени от фактическа страна обстоятелства по посочените разпоредби, а по образуваното въз основа на искането за отмяна производство не се съдържат данни, сочещи на наличие на някоя от предвидените предпоставки. Поради това не се установява съдебният акт да е основан на неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещото лице, нито е налице престъпно действие на страна, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаване на делото. Съдебното решение не е основано и на признат по надлежния ред за подправен документ, както и не е налице влязло в сила съдебно решение между същите страни и на същото основание, противоречащо на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Не се установяват нарушени права на страна по делото, накърнили правото й на участие, нито пък има произнасяне на Европейския съд за защита правата на човека във връзка с нарушение на Конвенцията за защита правата и основаните свободи. В разглеждания аспект нарушение на принципа за законност е обща формулировка, която не е сред посочените основания за отмяна, а нарушението на материалния закон е основание за касационен контрол на невлязъл в сила съдебен акт, а не основание за отмяна като извънреден способ за ревизия на влязло в сила съдебно решение. С оглед горното искането за отмяна на всички предвидени в закона основания е неоснователно и като такова ще следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,