Решение № 2357 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3671/2012 г.

Решение № 2357 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3671/2012 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Атанасов Груп" ЕООД против решение № 300 от 17.01.2012 г. на Административен съд - София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против отказ, обективиран в уведомително писмо № 01-2600/5305 от 2.08.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" да изплати субсидия по СЕПП в размер на 1730.09 лева и по СНДП сума в размер на 3773.21 лева за кампанията през 2008 г. Прави доводи за противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се с фактическото установяване, че дружеството не стопанисва четири имота с площ от 13.53 ха, доколкото не е представило доказателства, установяващи правото на ползване на двойно декларирани площи. Административният орган правилно е приложил нормите на чл. 43, ал. 3, т. 5 и чл. 47, ал. 2, т. 6 от ЗПЗП. Решението, с което е отхвърлена жалбата срещу него е правилно. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от "Атанасов Груп" ЕООД против отказ, обективиран в уведомително писмо № 01-2600/5305 от 2.08.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" да изплати субсидия по СЕПП в размер на 1730.09 лева и по СНДП сума в размер на 3773.21 лева за кампанията през 2008 г. Възраженията са били в три насоки: за нищожност, поради липса на форма; за допуснати съществени нарушения на процедурните правила и за противоречие с материалния закон. Позовавал се е на правата, които му дават нормите на Регламент 796/2004 г., допускащи различен режим на намаления на площи и субсидии, дължащи се на нередност, за която земеделският производител не отговаря. Посочил е, че правото на Европейския съюз не предвижда санкции при застъпвания, поради което е налице нарушаване на чл. 2, § 2 от Регламент 2988/1995 г. Развил е доводи, че разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 5 и чл. 47, ал. 2, т. 6 от ЗПЗП, противоречат на разпоредбата на чл. 143b, § 8 от Регламент 1782/2003 г., изискваща въвеждане на такава система за идентификация, която да не допуска идентифициране на земеделски парцел от повече от един заявител. При условията на алтернативност се е позовал на зачитане на принципа за пропорционалност, тъй като един БЗС не може да се стопанисва едновременно от двама стопани. Задължение на Разплащателната агенция е да установи кой от заявителите в действителност ползва земеделските площи. От приложената административна преписка е установено, че дружеството е подало общо заявление за плащания на площ 2008 на 22.04.2008 г. за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ и Национални доплащания. Към него се съдържа и таблица с ползваните парцели и 42 броя карти с очертано местоположение. На 30.05.2008 г. представителят на дружеството е подал молба за корекция на три блока и също е приложил карти. На 19.09.2008 г. е уведомен от ДФЗ за площи, заявени от повече от един кандидат. В уведомителното писмо са описани шест имота, заявени за подпомагане от едноличния търговец "Тошко Георгиев - ТЕРА", едноличния търговец "Жан - 36 - Жан Ненов и КПТУ "Подслон", които се застъпват с декларирани от него блокове. Пояснено е, че следва да представи налични документи, доказващи право на ползване на застъпените площи, като са примерно изброени и съответните документи. Към писмото са приложени шест броя карти на откритите застъпвания. На 29.08.2008 г., представител на дружеството е подал декларация за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. В секция "Б" от бланката се е подписал, че е съгласен с резултатите от процедурата по изясняване на принадлежността на двойно декларираната земя. В графата за приложени документи, доказващи право на ползване на двойно декларираните площи е вписал, че не представя документи, но потвърждава част от застъпената площ във връзка с извършени комасации. Административният орган е приел, че не са отстранени застъпванията и за 13.53 ха е отказал подпомагане по двете мерки с уведомителното писмо. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, представила първоначално и допълнително заключение. Установено е, че извършените проверки по заявлението са административни. Размерът на застъпените площи съвпада с този, отразен в уведомителното писмо, а именно - 13.53 ха. Те съставляват 1.5 % наддекларирана площ, доколкото констатираните застъпвания не са отстранени. В допълнителното заключение, вещото лице е посочило, че информационната система, по начина на изграждане и функциониране, през 2008 г. не е позволявала на бенефициентите да виждат заявени от други кандидати имоти. Отстраняването на застъпванията в резултат на двойно заявени площи е извършвано по вътрешни правила, приети от Разплащателната агенция. На стр. 4 и 5 от заключението от 5.12.2011 г., вещото лице е описало резултатите от повторно извършената от него проверка на земеделските площи, за които е констатирано застъпване. При изслушване на експертизата в съдебното заседание на 13.09.2011 г., вещото лице е уточнило, че не се касае за инструкции на ДФЗ, а за "Правилник на отдел Директни плащания на площ". При тези данни по делото, съдът е приел, че оспорената част от уведомителното писмо е издадена от компетентен орган. Липсата на представени документи за изясняване на застъпените площи води до обоснованост на изводите на административния орган за недопустима за подпомагане площ по причина - неотстранено застъпване. Изчисленията на санкциите са извършени при спазване на чл. 51, § 2 от Регламент № 796/2004 г. По тези съображения е приел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място следва да се отчете обстоятелството, че то е несвързано и текстово всяка една от неговите страници не може да се счета за продължение на предходната. Самото решение не е номерирано от съдията. А общата номерация в горния десен ъгъл на всеки един от листовете на делото е последователна. Съгласно нея решението се състои от четири листа с текст само на лицевата страна и носи номерация от 256 до 259 включително. Така приложен съдебният акт в три от последователно номерираните страници е лишен от последователност и смисленост. На второ място, съдът в решението не е обсъдил нито един от многобройните доводи, направени от жалбоподателя. Първо такива се съдържат в жалбата, която е инициирала първоинстанционното производство. Второ, такива се правят в молбата от 14.12.2010 г. В нея са направени и доказателствени искания, по които съдът изобщо не се е произнесъл. Липсва произнасяне по молбата от 17.09.2011 г., в която пълномощникът на дружеството - жалбоподател специално е поискал от съда постановяване на определение за разпределение на доказателствената тежест във връзка с възражението за допуснато от администрацията нарушение на принципа на пропорционалност при налагане на намаленията и санкциите. Единствено е уважено искането за допускане на допълнителна експертиза с определението от 7.10.2011 г., постановено в срока за произнасяне. Особено съществено нарушение на съдопроизводствените правила е липсата на произнасяне по направеното с молба от 12.12.2011 г. от жалбоподателя искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС. Към нея е приложено и изложение на искането. Съдът го е приел за сведение с протоколно определение от 13.12.2011 г., но не се е произнесъл по това искане, нито с определение в открито или закрито заседание, нито с окончателния си съдебен акт. Разпоредбата на чл. 629, ал. 2 от ГПК, приложима съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК дава право на съда да не уважи искането на страната да се отправи преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба или акт. Не го освобождава обаче от задължението в този случай задължително да разгледа това искане и да се произнесе по него с определение, което не подлежи на обжалване. Обжалваното решение не съдържа и задължителната по чл. 172а, ал. 2 от АПК част от мотивите, съдържаща становището, исканията и възраженията на жалбоподателя и тяхната преценка с оглед доказателствата по делото и приложимите правни норми. Така допуснатите съществени нарушения на процесуалните норми съставляват отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Тогава следва да се реши и въпросът за разноските за водене на делото във Върховния административен съд - чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,