Решение № 5036 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1748/2009 г.

Решение № 5036 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1748/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба подадена от "Вега-РГ" ООД, гр. Пловдив, чрез процесуалния представител срещу решение № 1328 от 15.12.2008 г., постановено по адм. дело № 1532 по описа за 2007 г. на Административен съд - гр. Пловдив, само в частта, с която в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в по-малко от претендираните. Твърди, че решението в тази част е непарвилно и иска отмяна и присъждане на разноски в пълен размер. Ответникът по така подадената жалба - директор на дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на жалбата с оглед разпоредбата на чл. 80 от ГПК. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид доводите в жалбата, данните по делото и мотивите на обжалваното решение в частта му за разноските, преценява следното: Жалбата, подадена като касационна, макар и с характер на частна, е допустима и основателна. С решение № 1328 от 15.12.2008 г., постановено по адм. дело № 1532 по описа за 2007 г. Административен съд - гр. Пловдив е отменил РА № 160102 от 22.05.2007 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 809 от 24.08.2007 г. на директора на Д"ОУИ" - гр. Пловдив за отказан данъчен кредит в размер на 13314, 86 лв. на "Вега-РГ" ООД, за данъчен период на м. 11.2006 г. В частта по същество, срещу отмяната на РА не е постъпила касационна жалба. С решението си съда е преценил, че адвокатския хонорар 850 лв., без да има спор, че е платен, е прекомерен и е редуцирал същия на 606, 30 лв., които е присъдил на дружеството. Преценката му е неправилна. По отношение на разноските се прилагат разпоредбите на ДОПК - чл. 161 и на АПК - чл. 143, т. е. налице са изрично уредени отношения с разпоредби и не следва да се прилага ГПК. Разпоредбата на чл. 161 от ДОПК дава следните възможности на съда - ал. 1 пр. 3 определя, че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер до минималното такова за един адвокат; от друга страна - ал. 2 при прекомерност на адвокатското възнаграждение, без оглед на фактическата и правна сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Следователно и в двата случая преценката е на съда, който дори да не отчита фактическата и правна сложност на делото следва да анализира поне активното или не процесуално поведение на всеки един процесуален представител (за всяко едно заседание е имало процесуален представител на жалбоподателя), ако следва да редуцира или не размера на възнагражденията. От друга страна размерът на минималното адвокатско възнаграждение, определен при условията на чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от цитираната Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения е в еднократен размер на 606,30 лв. В този смисъл заплатеното адвокатско възнаграждение от 850 лв. не може да бъде разглеждано по никакъв начин като прекомерно и неправилно е намалено от първоинстанционния съд. Решението на последния следва да бъде изменено в частта му за разноските като се присъди пълния размер на адвокатското възнаграждение. Няма направено искане за присъждане на разноски за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение