Решение № 1142 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 16549/2011 г.

Решение № 1142 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 16549/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени против решение № 1394/06.11.2011 г. на Бургаския административен съд по адм. д. № 1484/09 г. С обжалваното решение е отменен в една част акт за прихващане или възстановяване (АПВ)№ 908288/24.07.2009 г. на орган по приходите при ТД -Бургас на НАП, потвърден с решение № РД-10-245/07.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Бургас при ЦУ на НАП и преписката е върната за ново произнасяне по искане № ИТ-00-6963/25.06.2009 г. и за възстановяване на сума в размер на 54 465,76 лева, след евентуално прихващане по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК. Със същото решение е осъден "Бург ойл"АД да заплати на дирекция "ОУИ"-Бургас при ЦУ на НАП сумата от 1713 лева-разноски по делото, а дирекцията е осъдена да заплати на дружеството-жалбоподател разноски по делото в размер на 2406 лева. В касационната жалба на дирекцията се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. По тази касационна жалба е постъпил писмен отговор от "Бург Ойл"АД, в който са изложени подробни съображения във връзка с доводи за неоснователността й. В касационната жалба, подадена от "Бург - Ойл" АД се обжалва решението на Бургаския административен съд в частта, в която преписката е върната на административния орган за възстановяване само на сумата от 54 465,76 лева. Поддържа се, че преписката е следвало да бъде върната за възстановяване на цялата претендирана сума. В този смисъл са и исканията на този касатор- преписката да се върне за възстановяване на всички суми, неоснователно инкасирани от сметката на дружеството след 30.11.2003 г. по РА № 1279/25.07.2003 г. ведно със съответните лихви. Претендират се и разноски. Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от страни в съдебния спор при спазване на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността им приема следното: Предмет на контрол пред Бургаския административен съд е АПВ № 908288/24.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД-Бургас на НАП, потвърден с решение № РД-10-245/07.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Бургас. Обжалваният АПВ е издаден във връзка с молба № ИТ-00-6963/25.06.2009 г. на "Бург-ойл"АД. С подадената молба, "Бург-ойл"АД е поискал изпълнение на влезли в сила решения на Бургаския административен съд, а именно- решение № 895/16.10.2008 г. на БАС, оставено в сила с решение № 7571/09.06.2009 г., по адм. д. № 14798/2008 г. на ВАС и решение № IV-153/06 на Бургаския окръжен съд, оставено в сила с решение № 3507/07 г. на ВАС, по силата на които на дружеството е следвало да се възстанови общо сумата от 118 089 лева, която молителят твърди, че не е възстановена и до момента на подаване на искането. Молителят е искал изпълнение на посочените по-горе решения и реално възстановяване на посочената сума ведно със съответните лихви. С обжалвания АПВ е отказано да се възстанови претендираната сума. Видно от съдържанието на АПВ е, че е проследена хронологията на установяване на данъчни задължения, възстановяване на суми на молителя, инкасиране на сума от него, както и хронологията на отменените и потвърдените актове на приходните органи, считано от издаването на ДРА № 1279/25.07.2003 г. до датата на молбата. Формиран е извод, че на молителя не се дължи претендираната сума. Съдът след като е повторил хронологията на събитията, свързани с установяването и възстановяването на суми за и от публични задължения е приел за незаконосъобразен АПВ в частта, в която с него не е отчетено задължението за възстановяване на сумата от 54 465,76 лева, установена с влязло в сила решение № 895/16.10.2008 г. по адм. д. № 334/2008 г. на Административен съд-Бургас, предвид липсата на данни сумата реално да е преведена по сметка на дружеството или да е извършено прихващането й от изискуеми публичноправни задължения на жалбоподателя. По касационната жалба на дирекцията: Решението на административния съд е правилно. С влязло в сила съдебно решение № 895/16.10.2008 г., на Административния съд - гр. Бургас по адм. д. № 334/08 г. е постановено възстановяване на сумата от 54465,76 лева, ведно със законната лихва за забава в размер на 14 283,47 лева, считано от 14.11.2005 г. до 02.11.07 г. В мотивите на същото решение е прието, че е налице надвнасяне на сума за погасяване на задълженията по ДРА № 1279/25.07.2003 г. Следователно, съдът е постановил възстановяване на сумата от 54 465,76 лева приемайки, че задълженията по ДРА № 1279 са погасени. В този смисъл неоснователно и неправилно касаторът-директорът на дирекция "ОУИ"-Бургас отново въвежда като спорен този въпрос. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение, съдът е установил, че постановената за възстановяване сума не е възстановена. При тези данни по делото, административният съд основателно е отменил обжалвания пред него АПВ и е постановил възстановяване на сумата от 54 465,76 лева. В този смисъл касационната инстанция преценява като неоснователна касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" -Бургас. По касационната жалба на дружеството: "Бург Ойл"АД иска отмяна на съдебното решение, в частта, в която не е отменен АПВ и преписката не е върната за възстановяване относно сумата от 63 623,24 лева по влязлото в сила съдебно решение № IV-153/06 на Бургаския окръжен съд. В обжалваното решение обаче липсва формирана воля ( липсват както мотиви, така и диспозитив) относно спорния въпрос - следва ли да се възстанови и възстановена ли е реално на жалбоподателя сумата в размер на 63 623,24 лева, съгласно потвърдената част от решение № IV-153/06 г. на Бургаския окръжен съд. Съдът е следвало да се произнесе и по този въпрос, тъй като видно от молбата, с която е инициирано административното производство, завършило с обжалвания АПВ, молителят е претендирал реално възстановяване и на тази сума по посоченото решение на съда, като възстановяването й е отказано с АПВ, който е обжалван изцяло. Липсата на формирана воля от първоинстанционния съд по този спорен въпрос препятства и води до невъзможност за касационната инстанция, да извърши проверка за правилността на съдебното решение по тази част от спора, тъй като решение по тази част от спора липсва. Налице е хипотезата на непълно съдебно решение, поради което касационната жалба на "Бург ойл"АД следва да се възприеме като искане за допълване на решението по реда на чл. 176, ал. 1 от АПК. По изложените съображения, определението, с което е даден ход по същество на касационната жалба на "Бург Ойл" АД следва да се отмени, а вместо това делото в тази част се върне на същия съдебен състав на Бургаския административен съд за допълване на съдебното решение. Воден от горните съображения, Върховният административен съд