Решение № 14165 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10115/2016 г.

Решение № 14165 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10115/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Е. Д." ЕООД, ЕИК *********, против Решение № 5164 от 18.07.2016 г. на Административен съд - С. град по адм. д. № 3664 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22221415000624-091-001/07.12.2015 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че незаконосъобразно съдът е отказал да признае право на данъчен кредит на дружеството по процесните фактури. Според касатора анализът на доказателствата не показва участие в данъчна измама/злоупотреба с право от страна на "Е. Д." ЕООД. Позовава се на практика на СЕС - решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, решение по дело С-152/02, решение по дело С-285/11. Ответникът - Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП оспорва КЖ чрез юрк. Кожухарова и моли да бъде оставено в сила решението на АССГ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 10 000 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и предявените с жалбата касационни основания, взе предвид следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Разгледана по същество КЖ е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С. е бил ревизионен акт № Р-22221415000624-091-001/07.12.2015 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С., с който са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 122 492, 64 лв. произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 102 586,23 лв. и начислени лихви за забава в размер на 19 906, 41 лева. В хода на ревизията е установено, че във връзка с упражняваната от дружеството транспортна дейност, същото е декларирало доставки на стоки и услуги от следните доставчици: "КСЕТ" ЕООД /резервни части и труд; авариен ремонт съединител; гуми/; "РБУЛ ТРЕЙД" ЕООД /ремонт на двигател, диференциал на скорости, гуми и резервни части/; "ИМПОРТ СТРОЙ 5" ЕООД/гуми, ремонт диференциал, скоростна кутия, двигател/; "БМ И СМЕЛ" ЕООД, /гуми; различни резервни части; ремонт на разпределителен вал, скоростна кутия, компресори; преден мост, диференциал и др.; изкърпване и боядисване/; "АКТИВ ЛОГИСТИКА" ЕООД - ремонт скоростна кутия, хамалски услуги, рекламни материали - дизайн и печат, разпространение; "БУЛТОЗ" ЕООД - материали по договор; "КОНСУЛТ ИНВЕСТ 2012" ЕООД - гориво; "СТРОЙКОНСУЛТ - П" ЕООД - рекламна услуга. За да обоснове преценката си за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд се е мотивирал, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Приел е, че въз основа на приложените по делото доказателства не може да бъде обоснован извод за реално възникнали стопански операции по фактурите, издадени от горепосочените доставчици. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията на касатора са аналогични с тези, изложени пред решаващия административен орган и пред административния съд. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи за липса на осъществени доставки от "КСЕТ" ЕООД, "РБУЛ ТРЕЙД" ЕООД, "ИМПОРТ СТРОЙ 5" ЕООД, "БМ И СМЕЛ" ЕООД, "АКТИВ ЛОГИСТИКА" ЕООД, "БУЛТОЗ" ЕООД, "КОНСУЛТ ИНВЕСТ 2012" ЕООД и "СТРОЙКОНСУЛТ - П" ЕООД. Не са допуснати твърдените от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Неоснователно в тази връзка е възражението в жалбата за нередовно призоваване за с. з. на 01.06.2016 г. Липсва нарушение на съдопроизводствените правила и с оглед неназначаването на поисканата с жалбата ССчЕ. Следва да се отбележи, че РЛ е посочило, че задачите към експертизата ще уточни с допълнителна молба, но такава липсва по делото. От друга страна както правилно е посочил административният съд спорът между страните не е по отношение на обстоятелството дали същите тези фактури са включени в дневниците за продажби за съответните периоди. Спорът между страните не е и относно обстоятелството дали е налице плащане по процесиите фактури, а е свързан с обстоятелството дали именно търговските дружества, издатели на процесиите фактури са доставили стоки и услуги в полза на касатора и дали услугите са били действително получени от него. В случая осъществяването на стопанските операции не е установено с експертиза, тъй като заключението няма удостоверителни функции. Реалното изпълнение на сделките е трябвало да бъде доказано с други допустими и безспорни доказателства, които обаче по делото не са налице. Такива липсват и в касационното производство. В процесния казус се касае за доставки на стоки - /гуми и резервни части за автомобили/ и - услуги /ремонт на МПС/. От "АКТИВ ЛОГИСТИКА" ЕООД са издадени фактури с различен предмет, а именно: "хамалски услуги" и "рекламни материали - флаери - дизайн и печат, флаери, разпространение". Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получени стоки и услуги по облагаеми доставки, следователно, за да се признае възникнало право на приспадане, трябва да бъде доказано "получаването" на съответната доставка. Възникването на данъчно събитие в хипотезата на чл. 25, ал. 2 и ал. 6 вр. ал. 1 ЗДДС по предоставянето на услуга по чл. 9 от същия закон, предпоставя нейното извършване. Нормата на чл. 69, ал. 1 ЗДДС регламентира изискването доставките да са свързани с облагаемата икономическа дейност на получателя. Законосъобразно е прието по делото, че в тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, наличието на законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. За да има осъществена доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и нейното счетоводно отразяване. Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, СЕС е посочил в т. 37 от решението по С-78/12 г., че лицето, което искащо приспадане на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция трябва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. Издадените от различните доставчици фактури са напълно еднотипни, приложените към част от тях стокови разписки и приемо-предавателни протоколи /по отношение на "КСЕТ" ЕООД, "РБУЛ ТРЕЙД" ЕООД и "АКТИВ ЛОГИСТИКА" ЕООД/, преповтарят съдържанието им, без да става ясно кои са лицата, приели услугата или стоката, не е установена също така датата и място на предаване във връзка с конкретните доставки. Процесният РА не е издаден в противоречие с приетото в практиката на СЕС. П. решаващият административен орган е посочил, че при различна фактическа обстановка, по същество, навсякъде СЕС намира, че правото на данъчен кредит е свързано с осъществена реална доставка. Нито Директива 2006/112/ЕО, нито практиката на СЕС обаче ограничават по някакъв начин възможностите за изследване на въпроса дали доставката е действително осъществена. В тази връзка са и констатациите, съдържащи се в решение № 371 от 08.03.2016 г. на директора на Д "ОДОП" - С., че е допустимо да се счита, че "ревизираното лице е знаело, че сделките, с които обосновава правото си на данъчен кредит са част от злоупотреба, доколкото самото то е участвало при изготвянето на документите, използвало е фактури, които не отразяват реални доставки като основание за приспадане на данъчен кредит и намаляване на задълженията си за ДДС". Първоинстанционният съд е направил съвкупна преценка на фактите и обстоятелствата по делото въз основа на събраните доказателства. Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд относно неустановяването на главния факт на доказване - наличие на облагаема доставка - право на фактическо разпореждане, по процесните фактури, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. Достигайки до същите изводи и отхвърляйки жалбата срещу РА, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Разноски: Ответникът по касация претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 000 лв. за двете инстанции. Искането е частично основателно, защото разноски за производството пред АССГ са присъдени с постановеното решение - в размер на 3954 лева. За касационната инстанция, на основание чл. 161, ал. 1 на ДОПК /в сила от 01.01.2016 г./, на ответника следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3754,93 лева, определен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,