Решение № 61 от 17.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3983/2013 г.

Решение № 61 от 17.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3983/2013 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Росица Ковачева Производството е по чл. 47 ЗМТА. Образувано е по иск на Л. Д. П. - от [населено място] срещу [фирма] - [населено място] с правно основание чл. 47, т. 4 и т. 6 и ЗМТА за отмяна на Решение от 24.08.2012 г. по арб. д. № 201208080343/2012 г. на Арбитражен съд "С. А. Ю." - [населено място]. Ищцата поддържа в исковата молба, че при опит доброволно да уреди отношенията си с ответника е узнала, че ще се използва арбитража, че не е успяла да открие на посочения адрес който и да е служител на "А. Ю." С., няколко пъти ходила на посочения адрес, включително след получаване на призовката за доброволно изпълнение, но портиерът на сградата й отговарял, че в стаите, в които се помещава т. н. арбитраж, няма никой, което я кара да мисли, че арбитраж съществува само на хартия и да се съмнява, че е съществувал арбитраж към датата на постановяване на решението от 24.08.2012 г. Поддържа, че не е получавала никакви уведомления на посочените в договора за кредит два адреса, както и че делото е гледано от арбитър, който не е включен в Общите условия, което прави решението нищожно, респ. незаконосъобразно. Ищцата в Молбата от 27.12.2013 г. уточнява, че спорът е решен от АС "А. Ю.", представляван от С. В. М., който арбитър не е определен от страните по Договора за заем, както и че арбитражът не съществува реално. Ответникът по делото [фирма] - [населено място] оспорва иска като недопустим, защото е предявен след изтичане на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА - на ищцата на 8.10.2012 г. е връчен препис от решението, съгласно Удостоверение, издадено от [фирма]. Оспорва и по същество иска, като неоснователен, като поддържа, че не е налице основание по чл. 47, т. 4 ЗМТА - ищцата е била редовно призована в арбитражното дело с оглед разпоредбата на чл. 13.4 от ОУ към Договора за револвиращ заем, като на 10.09.2012 г. й е връчена исковата молба, разпореждане за назначаване на арбитър, призовка и доказателства, видно от Удостоверение на "Е. експрес" изх. № 34941/11.11.2013 г., получила е и препис от решението на 8.10.2012 г., видно от Удостоверение "Е. експрес" изх. № 34 940/11.11.2013 г. Счита, че съгласно постигнатото споразумение в чл. 13.1 от ОУ, споровете, произтичащи от договора за кредит следва да бъдат отнесени за решаване еднолично до който и да е от посочените арбитражи, като ищцата в арбитражното дело не е взела становище, не се е явила, не е ангажирала доказателства, не е посетила офиса на куриера, за да получи изпратените документи, затова арбитърът е решил спора на база наличните доказателства. Поддържа, че на ищцата е била дадена възможност да защити правата си, като й е връчен препис от исковата молба с приложенията, призовката за открито заседание, че арбитражното решение е мотивирано, сочи датата и мястото на арбитража и е подписано от арбитъра. Излага по основанието по чл. 47, т. 6 ЗМТА, че договорът да револвиращ заем, сключен при Общи условия, може да бъде променян, че Общите условия, версия 1.12.2011 г., са създадени по препоръка на К. да се разглеждат от арбитражна институция споровете по договорите за револвиращ заем, и тъй като уредената арбитражна клауза и процедура в ОУ, версия 1.12.2011 г., не е променена с тези по ОУ, версия 12.05.2010 г., действаща при сключване на договора с ищцата, не е налице основание по чл. 47, т. 6 ЗМТА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства във връзка с поддържаните основания за отмяна на арбитражно решение, приема следното: По допустимостта на иска: Искът по чл. 47 ЗМТА е процесуално допустим, тъй като е предявен в тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид обстоятелството, че арбитражно решение не е връчено на ищцата. Пратка по товарителница № 71000001119066/2.10.2012 г., съдържаща "реш. арб. д." с получател Л. Д. П. - от [населено място] е върната на подателя "Ю. С. - [населено място], невръчена, както е посочено в представените от ответника сега по делото Писмо изх. № 719/6.02.2014 г. на [фирма] - [населено място] и от ищцата Писмо изх. № 33 334/13.08.2013 г. на [фирма] - [населено място], за разлика от издаденото от [фирма] Писмо изх. № 34940/11.11.2013 г., приложено към арб. дело със съдържание, че е предадена на адресата на 8.10.2012 г. пратка - Р. по арб. д., без да съдържа никакви данни за удостоверяване на предаването с подпис на ищцата. Затова следва да се приеме, че на ищцата не е връчено арбитражното решение и че доводът й, че е узнала за решението на 15.05.2013 г. с получаване на П., не е опроверган от ответника, който не доказва друга дата на узнаване. Предявеният на 15.08.2013 г. иск по чл. 47 ЗМТА е в 3-месечния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, който срок тече от узнаване от ищцата за арбитражното решение. По основателността на иска: На 15.06.2010 г. между [фирма] - [населено място] кредитор и Л. Д. П. - от [населено място] - клиент е сключен Договор за револвиращ заем № [ЕГН ], в р. VI б. "Б" от който ищцата се е съгласила, че неразделна част от договора са Общи условия към Договора за револвиращ заем (ДРЗ) за физически лица, които са й предадени и тя приема. В раздел 13.1. от ОУ, версия 12.05.2010 г., приложени към Договора за револвиращ заем на ищцата, е предвидено, че всички спорове, произтичащи от или във връзка с ДРЗ, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, ще бъдат отнесени за разрешаване еднолично до който и да е от опредените арбитри: Ж. В. Б., И. В. К. и Б. Й. Г. С Решение от 24.08.2012 г. на АС "А. Ю. С." - [населено място] по иска на [фирма] - [населено място] срещу Л. Д. П. - от [населено място] ответницата е осъдена да плати непогасени вноски по договора за револвиращ заем, лихви и неустойка. Арбитърът е обосновал компетентност на АС "А. Юстициариум С." - [населено място] с клаузата на чл. 13.1 от ОУ към договора (очевидно версия 1.12.2011 г.), съгласно която всеки възникнал спор във връзка с действието, тълкуването и изпълнението на ДРЗ и ОУ следва да се разреши еднолично от изброените поименно арбитри ad hoc или институционален арбитраж "А. Ю. С." и в решението е посочено, че се прилага установената в чл. 14.4 от Договора процедура, и реда по Процедурен правилник на АС "А. Ю. С." - [населено място]. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: По основанието по чл. 47, т. 4 ЗМТА. С клаузата на чл. 13.4. от Общите условия на [фирма] към договор за револвиращ заем за физически лица, представляващи неразделна част от сключения между страните договор, страните са уредили реда за връчване на призовки и съобщения в арбитражното производство - избраният арбитър има право да връчва документацията на посочените в договора за кредит адреси; призовките и съобщенията се изпращат на клиента на посочения в договора адрес, на последния адрес, за който клиентът след сключването на договора писмено е уведомил кредитора и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им. Призовките и съобщенията се считат за получени след изтичане на петия работен ден и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, непотърсени са, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен. В приложеното в арб. дело № 0343/2012 г., както и в сега представено от ответника Писмо, издадено от [фирма] изх. № 34 941/11.11.2013 г. е отразено, че товарителница 71000000928032/8.08.2012 г., съдържаща пратка с подател АС "А. Ю." - [населено място] и получател Л. Д. П. - от [населено място], относно "ИМ, Разп., Пр-ка и Д-ва", е предадена към клиент на 10.09.2012 г. в 10.00 ч. В представеното от ищцата Писмо, издадено от [фирма] изх. № 33334/13.08.2013 г. е посочено, че цитираната товарителница с опити за разнос на 9.08.2012 г., 15.08.2013 г., 22.08.2012 г. и 31.08.2012 г., е върната към подател. Тъй като в първото посочено писмо няма данни да е удостоверено срещу подпис на ищцата - получател предаването на пратката, следва да приеме за установено, че пратката, съдържаща копия от писмените доказателства по арбитражното дело, не е връчена на ищцата, а е върната на АС, както е отразено в представеното от ищцата Писмо на [фирма] - [населено място] изх. № 33334/13.08.2013 г. Няма данни да е правен опит от [фирма] - [населено място] пратката да бъде предадена на получателя и коя е причината за непредаването - опитите за това да са осуетени по независещи от куриера причини - защото получателят е отказал да получи пратката, не я е приел, пратката не е потърсена след указания на куриера къде и кога може да бъде потърсена, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече или е недостатъчен, затова не може да се приложи презумпцията за валидно връчване на призовки и съобщения в арбитражното производство, уговорена в чл. 13.4, изр. 2 от Общите условия. Ищцата не е надлежно уведомена за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, поради което не е могла да вземе участие пред АС и да защити правата си - арбитражното решение следва да се отмени на основание чл. 47, т. 4 ЗМТА. По основанието по чл. 47, т. 6 ЗМТА: Ищцата основава искането на обстоятелството, че делото е гледано от АС "А. Ю.", представляван от С. В. М., който арбитър не е определен от страните в чл. 13.1 от Общите условия към Договора за заем. Ответникът възразява, че Общите условия са изменени по препоръката на К. споровете да се разглеждат от арбитражна институция, затова в чл. 13.1 от ОУ, версия 12.05.2010 г., е добавен Арбитражен съд "А. Ю." С. С оглед приложените към Договора за кредит на ищцата Общи условия, версия 12.05.2010 г., непредвиждащи уговорен от страните арбитраж за разглеждане на възникнал спор Арбитражен съд "А. Ю." С. и изменените след сключването на Договора за кредит Общи условия, версия 1.12.2011 г., предвиждаща арбитър за разглеждане на спорове между страните Арбитражен съд "А. Ю." С., следва да се приеме, че образуването на арбитражния съд не е съобразено със споразумението на страните. Арбитражната клауза е уговорена в чл. 13.1 от Общите условия, версия 12.05.2010 г., неразделна част от Договора за кредит на ищцата и конституирането на решаващия арбитражен орган е следвало да се извърши в съответствие с тази клауза. Цитираната арбитражна клауза обвързва страните в избора им на орган, който да реши възникнал спор във връзка с договора за кредит и понеже е израз на волята на страните, арбитражното споразумение може да бъде променено по взаимно съгласие на страните. Не е достатъчно ищцата да е уведомена от ответника за междувременно изменените от него Общи условия, версия 1.12.2011 г., включваща и нов решаващ орган, овластен да разгледа спора - "А. Ю." С., за да се приеме, че тя е изразила воля този арбитраж да е овластен да разгледа възникналия спор на мястото на овластените арбитри, посочени в ОУ към договора, версия 12.05.2010 г. Налице е нарушение при формирането на решаващия орган, разглеждането на спора от "А. Ю." С. не съответства на постигнатото между страните споразумение - основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 6 ЗМТА. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото 245.84 лв. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение