Решение № 1023 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1804/2020 г.

Решение № 1023 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1804/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Димитрова като ЕТ "Магнолия-90-З. Димитрова" със седалище гр. Първомай чрез процесуалния си представител адв. Митрова, срещу Решение № 2099/25.10.2019 г., постановено по адм. дело № 2183/2019 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявения от З. Димитрова, в качеството и на ЕТ "Магнолия-90-З. Димитрова" иск срещу Национална агенция за приходите (НАП) – гр. София иск за заплащане на сумата в размер на 45 000 лева, представляващи обезщетение за пропуснати ползи и сумата в размер на 7 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив по изпълнително дело /ИД/ № 2217/2006 г. Присъдени са и разноски в полза на НАП в размер на 1050 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага доводи срещу изводите на съда за липса на кумулативните предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. Ответната страна - Националната агенция за приходите, в представен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Атанасова поддържа становище за неоснователност и необоснованост на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Пловдив се е развило по реда на чл. 226, ал. 1 от АПК, след като с Решение № 11062/16.07.2019 г., постановено по адм. дело № 11722/2018 г. на Върховния административен съд – трето отделение е било отменено Решение № 2099/25.10.2019 г., постановено по адм. дело № 2183/2019 г. на Административен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив. Първоинстанционният съд е бил сезиран с исковата молба на З. Димитрова, подадена в качеството и на ЕТ "Магнолия-90-З. Димитрова" срещу НАП - София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е предявила иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 45 000 лева, представляващи пропуснати ползи и 7000 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив по изпълнително дело ИД № 2217/2006 г. С обжалваното решение съдът е приел като неоснователен и недоказан предявеният иск за причинени имуществени вреди и го е уважил изцяло. За да постанови този резултат съдът е установил следната фактическа обстановка: Срещу ЕТ "Магнолия-90-З. Димитрова" е образувано изпълнително дело - 2217/2006 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив. През 2014 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив е наложен запор върху два негови автомобила: товарен автомобил марка Мерцедес 814 - дизел с per. [рег. номер на МПС] и товарен автомобил марка Мерцедес Спринтер 312 Д с per. [рег. номер на МПС]. Автомобилите са предадени на 31.07.2014 г. в ТД на НАП – Пловдив за провеждането на публичен търг и продажбата им, което до месец ноември 2017 г. не е сторено. На няколко пъти, с писмо с обратна разписка ищецът искал информация от публичния изпълнител дали е бил насрочен търг, какво се случва с МПС и продадени ли са, но не получил нито писмен, нито устен отговор. Установено също от административния съд е, че през 2017 г. била запорирана и банковата сметка на физическото лице З. Димитрова. В постановлението за налагане на обезпечителната мярка е посочен размер на дълга й по-голям от този, който е бил при налагането на запора на МПС. Ищецът възразил, че за три години и половина би следвало поне да е насрочен търг за продажба на двата товарни автомобила и че това е нехайство от страна на администрацията, защото всяка година автомобилите се обезценяват. Във връзка с възражението след известно време получил по пощата Разпореждане за определяне на окончателна оценка № С170016-104-0001115 от 27.11.2017 г., която оценка преценил като изключително занижена, но нямал законова възможност да я обжалва съгласно ДОПК. От предаването на двата автомобила до оценката им изминали повече от три години и половина. В тази връзка ищецът твърди, че по този начин, с бездействието си, публичният изпълнител-орган на ответника му е нанесъл вреди, изразяващи се в невъзможност да продаде описаните МПС на пазарна стойност, начислени са допълнително лихви, които не би дължал, ако производството по изпълнителното дело се е развивало и между всяко изпълнително действие не е минавал период от три години и половина. В хода на съдебното производства по адм. дело № 249/2018 г. на Административен съд – Пловдив са приети предварителните договори за покупко-продажба и за двата автомобила, преди да бъде наложен запора. С цел установяване на фактите в хода на съдебното производство по адм. дело № 249/2018 г. на Административен съд – Пловдив са приети и изслушани и неоспорени от страните съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза. От заключението на изслушаната СТЕ назначена за да отговори допълнително на въпроси № 4 и № 5 от ССчЕ, касаещи пазарната цена на двата автомобила към момента на предаването им в ТД на НАП и към датата на образуване на делото, става ясно, че за посочения период пазарната им цена не е съществено променена. Въз основа на тези констатации, позовавайки се на събраните по делото писмени доказателства, решаващият съд е приел, че бездействие на публичния изпълнител за продължителен период от време, довело до големи загуби и пропуснати ползи от ищеца не е налице. Обосновал се е, че ДОПК позволява неизвършването на действия в продължителни периоди от време, в зависимост от характера на вземането и сложността на производството. Аргументирал се е, че в случая не са налице и данни ищецът да е обжалвал постановленията на публичния изпълнител, с които е наложен запор върху посочените по-горе два броя МПС. Не са обжалвани оценките на автомобилите, както и насрочванията за описи. По отношение предварителните договори за покупко-продажба и за двата автомобила, сключени преди да бъде наложен запора, но сделка по които не се е осъществила по независещи от ищеца причини, е приел че към момента на налагане на запор съществуването на тези договори не е било известно на администрацията. Административният съд е изложил мотиви, че от страна на ищеца не е проявена инициатива в посока наложения запор да бъде отменен посредством обжалване. На следващо място публичния изпълнител не е бил уведомен, че съществува възможност ищецът да уговори плащане по сключените договори и получената сума да постъпи по сметка на НАП, като се погаси задължението, или че лицето им възможност само да продаде двата броя МПС и има реални купувачи, като представи договорите на публичния изпълнител. Направил е извод, че предварителните договори нямат и достоверна дата за трети лица по смисъла на чл. 181 от ГПК, тъй като същите са незаверени, ето защо съществува възможност, същите да са създадени за целите на бъдещо производство по ЗОДОВ, като прави впечатление високата продажна цена на автомобилите, посочена по тях. Приел е, че в конкретния случай не се доказа неоснователното бездействие на административен орган, касаещо неизпълнението на фактически действия, произтичащи от нормативен акт. Защитата в изпълнителното производство се осъществява като се оспорват актовете на органа по изпълнението, което не е сторено от ищеца. В случая посочените като незаконосъобразни бездействия на административния орган не са фактически, а с правен характер, т. е. касае се за издаване на правни актове, а не за фактически действия на длъжностни лица, каквито се твърдят в исковата молба. По тези съображения съдът е счел, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Присъдил е и сторените в производството по делото в размер на 1050 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице отменителните основания, посочени в касационната жалба. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда от такъв административен акт, респ. действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест. Административният акт, съответно - действието или бездействието са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. За да е налице незаконосъобразно действие/бездействие на администрацията, е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен незаконосъобразен акт, действия или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск и е изложил мотиви относно фактическите си установявания. При установената по делото фактическа обстановка съдът е извел правилен краен извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията за обезщетение по приложимия закон, свързана с незаконосъобразно бездействие на публичен изпълнител при ТД на НАП. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост, съответно неправилност на обжалваното решение. Касационната инстанция споделя крайните изводи за липса на реално настъпили вреди за касатора. В конкретния случай твърдяното незаконосъобразно бездействие на публичния изпълнител за продължителен период от време, довело до загуби и пропуснати ползи от ищеца, касатор в настоящото производство, не е доказано по делото. Този извод съдът е направил въз основа на правилна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително и на приобщените документи по изпълнително дело № 2217/2006 г. на ТД на НАП – Пловдив. Правилно е съобразил и т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Обоснован и правилен е направения от административния съд извод, че по делото липсват доказателства, касатора да е обжалвал постановленията на публичния изпълнител, с които е наложен запор върху посочените по-горе два броя МПС. Не са обжалвани и оценките на автомобилите, както и насрочванията за описи. Изложените в тази връзка мотиви от административния съд са правилни и се споделят напълно от настоящата касационна инстанция на ВАС, поради което не е необходимо да бъдат приповтаряни. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответната страна по спора ТД на НАП, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, но не в претендирания от него размер. Неоснователна е направената от него претенция за присъждане на направените съдебни разноски за всички съдебни инстанции. Видно от мотивите и диспозитива на обжалваното съдебно решение е, че първоинстанционният съд е присъдил всички съдебни разноски, както пред него така и тези по адм. дело № 249/2018 г. на Административен съд – Пловдив и по адм. дело № 11722/2018 г. на ВАС, поради което разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се присъдят само за настоящата касационна инстанция на ВАС. С оглед на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ и с оглед на фактическата и правна сложност по делото, съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД на НАП сумата от 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд, трето отделение