Решение № 256 от 2.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 1038/2016 г.

Решение № 256 от 2.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 1038/2016 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по повод на постъпило искане от Главния прокурор за възобновяване на ВНОХД № 350/2015 г. по описа на Апелативен съд-гр. Велико Търново, и изменение на решение № 8/20.01.2016 г., в частта, с която е потвърдена присъда № 93/12.10.2015 г., постановена по НОХД № 346/2015 г. на Окръжен съд-гр. Велико Търново, относно първоначалния режим на изтърпяване на определеното общо наказание на Т. Х. К. "лишаване от свобода" за срок от три години и четири месеца. Излагат се съображения за допуснато нарушение на материалния закон, като се твърди, че с определянето на първоначален строг режим и постановяване на изтърпяване на наказанието в затвор, са нарушени чл. 59, ал. 1 и чл. 61 от ЗИНЗС. В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа искането и счита, че решението трябва да бъде изменено, като на К. бъде определен първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Назначеният служебен защитник на осъденото лице моли искането да бъде уважено, тъй като е в интерес на К. Самият осъден не се явява в съдебно заседание и не взима становище по съществото на делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като се запозна с атакувания съдебен акт, материалите по делото и становището на страните, намери следното: Искането е процесуално допустимо. Подадено е от оправомощено лице, съгласно чл. 420, ал. 1 от НПК. Предлага се изменение, което е в полза на осъдения. Атакуваният акт не е проверяван по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. Великотърновският окръжен съд е признал Т. Х. К. за виновен в осъществено на 17.05.2014 г. престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 128, ал. 2, пр. последно, вр. ал. 1 от НК, и на основание чл. 58а от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца. На основание чл. 25 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК е наложил да изтърпи най-тежкото наказание от така определеното и определеното по НОХД № 727/2014 г. на Районен съд Горна Оряховица, а именно три години и четири месеца при първоначален "строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата, постановена по НОХД № 727/2014 г. от Горнооряховския районен съд е за престъпление, осъществено на единадесети срещу дванадесети февруари 2014 г. и е влязла в законна сила на 16.10.2014 г. Правилна е преценката, че са налице основанията за приложение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, тъй като двете деяния са осъществени в условията на реална съвкупност. Нито в мотивите към присъдата, нито във въззивното решение са изложени съображения относно режима и мястото на изтърпяване на наказанието, но те са определени в противоречие с разпоредбите на ЗИНЗС. Т. К. следва да се счита за лице от кръга на визираните в чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, поради което подлежи на настаняване в затворническо общежитие от открит тип. Наказанието му е за умишлено престъпление за срок по-кратък от пет години. Със съдебните актове не са констатирани някои от обстоятелствата по чл. 59, ал. 2 от ЗИНЗС. Независимо че с присъдата по НОХД № 727/2014 г. също му е наложено "лишаване от свобода", К. е осъждан само веднъж. Съгласно ППВС № 2/70 г., изм. и доп. с ППВС № 6/83 г., при реална съвкупност, когато са постановени различни присъди за отделните престъпления е налице едно осъждане. С оглед разпределението в затворническо общежитие от открит тип и на основание чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, съответният първоначален режим за изтърпяване на наказанието е "общ", а не "строг", поради което искането на Главния прокурор следва да бъде уважено. Върховният касационен съд е компетентен сам да отстрани допуснатото нарушение на материалния закон по реда на чл. 425, т. 3 от НПК, като измени въззивното решение в този смисъл. Водим от горното, съдът