Решение № 1262 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 316/2011 г.

Решение № 1262 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 316/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието против Решение № 276/3.12.2010 г., постановено по преписка № 121/2010 г., на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е прието за установено, че Маргарита Попова, министър на правосъдието на Република България, чрез издаването на Заповед № ЧР-05-51/9.03.2010 г. е дискриминирала по признак "възраст" Евгени Севастакиев Яев от гр. София при осъществяването на неговото право на труд, което противоречи на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), вр. чл. 4, ал. 1 от същия закон; предписано е на министъра на правосъдието да отмени Заповед № ЧР-05-51/9.03.2010 г. и да издаде нова заповед за провеждане на конкурс за длъжността "медицински фелдшер" в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), като бъдат спазени изискванията, заложени в българското антидискриминационно законодателство и е препоръчано на Министерство на правосъдието и ГД "ИН" да прилагат последователно еднакви по своето съдържание критерии при провеждането на конкурси за заемането на едни и същи по вид длъжности. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна - Евгени Севастакиев Яев, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба с вх. № 44-00-1961/10.06.2010 г. на Евгени Севастакиев Яев, с оплаквания за дискриминация по признак "възраст" от страна на министъра на правосъдието, осъществена чрез поставяне на изисквания за максимална възраст - да няма навършени 55 години, в конкурс, обявен със Заповед № ЧР-05-51/9.03.2010 г. за провеждане на конкурс за длъжността "медицински фелдшер" в ГД "ИН". КЗД е постановила оспореното решение, като е приела за установено, че Маргарита Попова, министър на правосъдието на РБ, чрез издаването на Заповед № ЧР-05-51/9.03.2010 г. е дискриминирала по признак "възраст" Евгени Севастакиев Яев от гр. София при осъществяването на неговото право на труд, което противоречи на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗЗДискр., вр. чл. 4, ал. 1 от същия закон; предписала е на министъра на правосъдието да отмени Заповед № ЧР-05-51/9.03.2010 г. и да издаде нова заповед за провеждане на конкурс за длъжността "медицински фелдшер" в ГД "ИН", като бъдат спазени изискванията, заложени в българското антидискриминационно законодателство и е препоръчала на Министерство на правосъдието и ГД "ИН" да прилагат последователно еднакви по своето съдържание критерии при провеждането на конкурси за заемането на едни и същи по вид длъжности. Прието е, че към 9.03.2010 г. - датата на издаване на заповедта, Яев е имал навършени 55 години и 4 месеца, при което и позовавайки се на изискванията в Заповед № ЧР-05-51/9.03.2010 г. - кандидатите за участие в конкурса да не са по-възрастни от 55 години към датата на обявяване на конкурса, конкурсната комисия не е допуснала Яев до участие в провеждания конкурс. Изложени са доводи, че за длъжността "фелдшер" не се изисква първоначално професионално обучение, при което в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗЗДискр., съгласно която, не представлява дискриминация определянето на максимална възраст за наемане на работа, което е свързано с необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност или с необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото. Отчетено е, че ответната по жалбата страна, не е представила нито едно доказателство указващо, че възрастовото ограничение, поставено в заповедта на министъра на правосъдието, преследва законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото. Заключението на Комисията е, че е налице дискриминация по признак "възраст" от страна на министъра на правосъдието, в качеството му на работодател, по отношение на кандидатите за длъжността "медицински фелдшер" на възраст над 55 години, в това число и Евгени Севастакиев Яев, извършена чрез издаване на Заповед № ЧР-05-51/9.03.2010 г., с което е нарушен чл. 12, ал. 1 от ЗЗДискр. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че решението на КЗД е незаконосъобразно поради нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗЗДискр. по следните съображения: За да е налице неравно третиране законът изисква да е доказано по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, ЗЗДискр., отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. съдържат определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Различното третиране на физическите лица не се смята за проява на дискриминация, ако са налице основанията за това по чл. 7 от ЗЗДискр. Законът поставя като изрично условие различното третиране на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗД, в това число и възраст, да е обективно оправдано за постигането на законна цел и да не надвишава необходимото. Една от основните сфери, регламентирани във визираните изключения е във връзка с упражняването на правото на труд. Законодателят е предвидил като изключение, което не се смята за дискриминация, различното третиране на лицата по признак възраст, когато наемането на работа е свързано с необходимостта от обучение и разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране. Длъжността, за която е кандидатствал Яев е за първоначално назначаване в ГД "ИН". Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), за държавните служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), доколкото в този закон не е предвидено друго. Служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при навършване на пределна възраст за служба в МВР - 60 години - чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Комисията не е отчела обстоятелството, че министърът на правосъдието, в условията на оперативна самостоятелност и при съобразяване с разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е извършил преценка при определяне на максималната възраст, на която трябва да отговарят кандидатите за заемане на длъжността, поради необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране и създаването на възможност за кариерно развитие на служителите, което несъмнено е свързано и с прослужване на определен период от време на съответната длъжност. Не е отчетен и факта на времетраене на една конкурсна процедура, която включва три етапа и е със средна продължителност от 4 до 6 месеца. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 от ЗЗДискр., не представлява дискриминация определянето на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при наемане на работа или при предоставяне на определени преимущества, свързани с работата, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото. Следва да се отбележи, че прилаганите от министъра на правосъдието критерии във връзка с възрастта на участниците в конкурса са оправдани, с оглед естеството на работа в ГД "ИН" и нейните специфични функции, което предопределя начина на извършване на конкурса и е в пряка връзка с характера на дейността на институцията. На следващо място, настоящият състав на ВАС намира, че в случая са налице основанията за липса на дискриминация по чл. 7, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 12, ал. 1 от ЗЗДискр., тъй като различното третиране на лицата по признак възраст при наемането им на работа безспорно е свързано и с необходимостта от обучение, установена по безспорен начин от разпоредбите на Правила за условията и реда за постъпване на държавна служба в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието (Правилата). Съгласно т. 2.2.1 от Правилата, специфичните изисквания към кандидатите за постъпване на държавна служба на длъжности, за които се изисква задължително първоначално професионално обучение, са да не са по-възрастни от 40 години към датата на обявяване на конкурса. Специфичното изискване за възраст по т. 2.2.1 не се прилага за кандидатите - настоящи и бивши служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" и настоящи и бивши служители в МВР. Така цитираната нормативна уредба налага категоричният извод, че при първоначално назначаване на държавна служба в ГД "ИН" първоначалното професионално обучение е задължително. Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, обосноваващи заключението на Комисията за дискриминация под формата на неравно третиране на основата на признака "възраст" спрямо Яев. Нещо повече, при анализа на вече събраните доказателства и относимите правни норми, настоящата инстанция счита, че изводите на административния орган в оспореното решение освен недоказани, са и незаконосъобразни, предвид действащата материалноправната уредба. Като е приела, че спрямо Евгени Яев са извършени действия, представляващи дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак "възраст" при осъществяването на правото му на труд от страна на жалбоподателя, КЗД е постановила един незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна. При този краен извод в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,