Решение № 15866 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10072/2009 г.

Решение № 15866 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10072/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор на "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 733 от 1.06.2009 г., постановено по адм. дело № 1092 по описа за 2008 година на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отменен РА № 160002957 от 5.2.2008 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 224 от 24.3.2008 г. на директора на "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 14710,91 лв. частично по фактура от 27.10.2006 г., издадена на "Джи Ди. Джи. Риал естейт" ЕООД от "Пиреос лизинг България" ЕАД, както и в частта за разноските. Твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска да се отмени така постановеното решение, да се отхвърли жалбата на дружеството и да се присъдят разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Джи. Ди. Джи. Риал Естейт" ЕООД, гр. Пловдив взема становище за нейната неоснователност в молба от 8.12.2009 г. и в приложени писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е частта от съдебното решение, с която е отменен РА № 160002957 от 5.2.2008 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 224 от 24.03.2008 г. на директора на "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП в частта за данъчен кредит в размер на 14710,91 лв. частично по фактура от 27.10.2006 г., издадена на "Джи Ди.Джи. Риал естейт" ЕООД от "Пиреос лизинг България" ЕАД, като общо начисленият ДДС по тази фактура е в размер на 56523,71 лв. Срещу останалата отхвърлителна част от съдебното решение не е постъпила касационна жалба. За да отмени РА само в тази му част първоинстанционния съд е приел, че изводите на органите по приходите относно преценката на част от авансовата вноска по посочената фактура от 27.10.2006 г., са неправилни, тъй като в случая се касае за договор за финансов лизинг, по който няма прехвърляне на собствеността върху вещта. Поради което не отговаря за дефиницията по 34 от ЗДДС (отм.) за доставка на земя, а се касае за финансова услуга по смисъла на чл. 36 от ЗДДС (отм.) И тъй като има възможност да се избере каква да бъде доставка - облагаема или не, и такъв избор е направен, то неправилно е отказан данъчния кредит. Решението е правилно. Касационните доводи не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция. Няма нарушение на материалния закон и съдебният акт е обоснован. Процесната фактура съдържа две стойности, от които предмет на обсъждане представлява аванс от 23% от стойността на поземления имот, т. е. 36227,35 евро, заедно с такса за обслужване, представляваща 10 на сто от сумата за финансиране. Другата част от сумата е за стойността на сградата. Органът по приходите е приел, че са налице две самостоятелни сделки, едната от които е доставка на земя и същата е освободена доставка по чл. 34 от ЗДДС (отм.), поради което дружеството неправилно е ползвало данъчен кредит в размер на 14170,91 лв., представляващи 20% от стойността на 36227,35 евро. Тези доводи не могат да бъдат споделени изцяло и разликата е в характера на сключения договор и същността на направените първоначални вноски. Дружеството и "пиреос Лизинг България"ЕАД са сключили договор за финансов лизинг за недвижим имот - дворно място от 280 кв. м. и триетажна масивна железобетонна сграда, с уговорки за заплащане съответно на лизингови вноски на сумата по договора. Няма спор, че съгласно чл. 34 от ЗДДС (действащ за периода на 2006 година) доставките, свързани със земя по смисъла на този закон са освободени доставки. Важното в случая е друго и съда правилно го е отбелязал - при сключването на лизинговите договори не се прехвърля собствеността. Това става по изисквания от закона ред при изплащане изцяло на сумата по лизинговия договор. Законът в чл. 34, ал. 1, изр. първо от ЗДДС (отм.) е предвидил, че доставки, свързани със земя по смисъла на този закон са: прехвърлянето на собственост върху земя, както и учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права и отдаването на земя. В конкретния случай такова прехвърляне няма, тъй като то става евентуално при изпълнение изцяло на договора за лизинг. Поради което, макар и органите на приходите да са прави по отношение на твърдението, че се касае за прехвърляне на земя от една страна и на сгради от друга, т. е. при окончателното финализиране и изповядване на сделката и преценката на дължимия данък това следва да се има предвид, то при сключването на договора за финансов лизинг следва да се има предвид разпоредбата на чл. 36 от с. з., където изрично се уреждат финансовите услуги и в ал. 1 т. 1 е посочено, че финансови услуги по смисъла на този закон са договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация от лицето, което отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на финансов лизинг. В ал. 2 на текста на чл. 36 пък е предвидена възможност за избор дали да е освободена или облагаема доставка. След като това е било направено, правилно съда е приел, че в тази част следва ревизионния акт да бъде отменен. Разноските са правилно определени от първата инстанция. Решението следва да бъде оставено в сила. На ответника следва да се присъдят разноски съобразно представените доказателства в размер на 730 лв. По изложените съображения и на основание чл. 230 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение