Решение № 7599 от 23.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13438/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район, гр. Благоевград против Решение 1501/06.10.2020 г. постановено по адм. дело 328/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и потвърждаване на оспореното пред съда негово решение. Ответната страна Хидроенерджи - БГ ООД, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Рашев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Моли за присъждане на направените съдебни разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт с оглед съответствието му на материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Решение ПО-01-32 от 12.03.2020 г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград (БДЗБР - Благоевград), с което е отказано продължаване срока на действие на разрешително за водовземане от повърхностни води 41140207/07.07.2014 г., с което били предоставени права за водовземане от воден обект река Пиринска Бистрица с притоците си Черешничка река и Калиманска река, в участъка от вливането на Черешничка река до вливането й в река Струма, с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ Ходжово с мощност 1 500 кВт и нетен напор 60.00 м. Административният съд е приел за установено, че Хидроенерджи - БГ ООД е било титуляр на Разрешително за водовземане и от повърхностни води 41140207/07.07.2014 г., издадено от Директора на БДЗБР - Благоевград, с краен срок на действие 07.07.2019 г. Със Заявление вх. РР-16-32/03.07.2019 г. оспорващото дружество е поискало продължаване на срока на действие на разрешителното. С оспореното Решение ПО-01-32 от 12.03.2020 г. Директорът на БДЗБР - Благоевград е отказал продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане от повърхностни води 41140207/07.07.2014 г., поради наличието на законовата пречка по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите (ЗВ) - определеното място за водовземане попадало в границите на две защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) в защитена зона Среден Пирин - Алиботуш и в защитена зона Мелнишки пирамиди, двете обявени за такива с Решение на Министерски съвет 802/04.12.2007 г., въз основа на Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и Директива 79/409ЕЕС за опазване на дивите птици. С цел установяване на фактите по делото е допусната и назначена съдебно - екологична експертиза, изготвена от вещо лице еколог. В приетото от съда заключение, вещото лице е посочило, че зоната Среден Пирин - Алиботуш е обявена за защитена с акт на Министерски съвет Решение 802/04.12.2007 г., изм.и доп. с Решение 811/16.11.2010 г. Определянето на границите на зоната е следвало да се направи с проект на заповед на Министъра на околната среда и водите, в която да са посочени общата площ, както и опис на имотите попадащи в зоната, но до момента не е издадена такава заповед, поради което заключава, че мястото на водоползване - МВЕЦ Ходжово не е включено в защитена зона Среден Пирин - Алиботуш. По отношение на другата зона, посочена в оспорената заповед - Мелнишки пирамиди, вещото лице е посочило, че за нея няма изработен и влязъл в сила План за управление. Освен това тази зона не се обитавала от птиците по чл. 6, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗБР, предмет на опазване и не се съдържат специфични изисквания към състоянието на водите и няма изведени забрани, относими към тях. Вещото лице е пояснило, че в защитена зона Мелнишки пирамиди няма местообитания или биологични видове, за които поддържането или подобряването на състоянието на водите да е важен фактор за тяхното опазване. След изясняване на фактическата обстановка по делото и анализ на събраните доказателства, съдът от първата инстанция е направил извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт, в който смисъл е постановил решението си. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая не се установява възприетото от административния орган нарушение на нормативни разпоредби въвеждащи забрана за продължаване на срока на издадено разрешително за водовземане. Разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ въвежда забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия тогава, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, който гласи, че зони за защита на водите са защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водата е важен фактор за тяхното опазване. Установено е по делото и не е спорно, че мястото на водохващане по издаденото разрешение за водовземане попада в защитена зона Среден Пирин - Алиботуш и в защитена зона Мелнишки пирамиди, като за защитена зона Среден Пирин - Алиботуш няма издадена заповед по чл. 12, ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) от министъра на околната среда и водите, а за защитена зона Мелнишки пирамиди, макар да има издадена, не се съдържат специфични изисквания към състоянието на водите и няма изведени забрани относими към тях. При анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, заключението на приетата съдебно - екологична експертиза, становищата на страните и относимата и приложима правна уредба, като обосновано е приел, че оспореното Решение ПО-01-32 от 12.03.2020 г. е издадено от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Обосновано съдът е приел, че в съответствие с разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗВ, изменение на разрешителното може да се извършва: служебно от органа по чл. 52, ал. 1 - при условията на чл. 73 и по молба на лицето, в полза на което е предоставено водоползването, като за да се продължи срока на действие на разрешителното, съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗВ, следва молбата до компетентния за това орган, да е подадена преди изтичането на разрешението за водоползване, което е било сторено. По делото не е спорно, че заявлението за продължаване на срока на действие на разрешителното за водовземане е подадено на 03.07.2019 г. - т.е. преди изтичане на срока - 07.07.2019 г. В съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато: не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси. На следващо място, във връзка с изложеното в заключението на приетата по делото съдебно - екологична експертиза и действащата нормативна уредба по опазване на защитените видове, следва да се приеме за установено, че след реализацията на процесния обект е запазено изцяло водното ниво в съществуващото обособено русло, без да се засягат съществуващите брегове. Осигурен е екологичен минимум на водното тяло, който е ключов за поддържане на биоразнообразието на водните екосистеми, на крайречните местообитания и влажни зони, като водовземането от р. Пиринска Бистрица за производство на електроенергия от МВЕЦ, не оказва отрицателно въздействие върху популациите на видовете птици, които се опазват в защитена зона Мелнишки пирамиди", тъй като в защитената зона не се срещат воднозависими видове птици по смисъла на чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ; т.е. водовземането не противоречи на целите на опазване на защитените видове птици и местообитанията им в защитена зона Мелнишки пирамиди" и на забраните, посочени в заповедта за обявяване на зоната. С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция на Върховния административен съд намира, че като е отменил оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена, съобразно представения пред настоящата инстанция списък на разноските и доказателства за разходите в размер на 1 800 лева. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение